България може да стане 21-вата членка на еврозоната от началото на идната година. Европейската комисия и Европейската централна банка се очаква да публикуват положителни доклади за готовността на страната ни утре, 4 юни 2025 г., научи Клуб Z от свои източници в Министерството на финансите в София, както и в Брюксел.

Двата доклада съдържат препоръки България да приеме единната валута от 1 януари 2026 година, казаха източниците, които са запознати с тях. Очаква се докладите да бъдат публикувани около обяд или в ранния следобед.

Те означават, че ЕК и ЕЦБ приемат, че страната ни е изпълнила всички критерии за приемане на еврото, или т.нар. маастрихтски критерии. Това са икономически и правни изисквания, които гарантират, че икономиката на кандидатстващата страна може да функционира гладко в рамките на икономическия и валутния съюз. 

Страната трябва да има среден темп на годишна инфлация от не повече от 1,5 процентни пункта над средния на трите държави членки с най-ниска инфлация. Освен това тя трябва да покаже стабилни и устойчиви публични финанси, т. е. публичният дефицит да не надвишава 3% от БВП, а съотношението на държавния дълг към БВП да на бъде по-високо от 60%. Средният номинален дългосрочен лихвен процент на страната не трябва да надвишава с повече от 2 процентни пункта този на трите държави членки с най-добри резултати. Четвъртият критерий е стабилностт на обменния курс на националната валута, който в България е фиксиран на 1,95583 лева за 1 евро. България участва във валутния механизъм (ERM II) повече от изискуемите поне две години. Петото изискване е държавата кандидатка да гарантира, че националното ѝ законодателство е съвместимо с договора и устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и ЕЦБ. Те предвиждат независимостта на централните банки.

Окончателното решение за приемане на страна в еврозоната взема Съветът на ЕС, в който чрез министрите си са представени всички национални правителства. Той действа по предложение на Комисията, по препоръка от държавите членки на еврозоната, след консултация с Европейския парламент и след обсъждане на въпроса между държавните и правителствените ръководители в рамките на Европейския съвет.

Икономическите предимства от присъединяването към еврозоната включват: 

  • улесняване на търговията и на бита на гражданите;
  • избягване на разходите по обмяна и валутния риск;
  • повишаване на привлекателността на страната за външните инвеститори;
  • повишаване на контрола върху банковата система и публичните финанси и гаранции срещу кризи като тези с КТБ и хиперинфлацията и серийните банкови фалити от 1996-1997 г.;
  • поевтиняване на външното кредтиране на страната;
  • възползване от защитния фонд на еврозоната (Европейския механизъм за стабилност) и наличие на постянен кредитор от последна инстанция в лицето на ЕЦБ при трудни за икономиката времена.

Политическата значимост на приемането на еврото е в това, че страната влиза в ядрото на ЕС и излиза от политическата му периферия, където е изложена на центробежни сили и външни влияния. Еврото заедно с Шенген са засега двете най-виссши степени на европейска интеграция, които за България означават окончателно скъсване с остатъците от комунистическото ѝ наследство и блокират външните опити за намеса и промяна на геополитическата ѝ орбита.