Старото неписано политическо правило гласи, че подготовката за нови избори започва в деня, в който свършват настоящите. И в този дух от ДСБ решиха да поставят въпроса ще има ли т.нар. либерална общност свой кандидат, избран с вътрешни предварителни избори и оповестен още сега, за да има време да разгърне кампания преди есента на 2026-а. Засега подкрепа идва от партньора ѝ в коалицията "Демократична България" - "Да, България". Но от "Продължаваме промяната" не са съвсем еднозначни... 

  • Ще има ли общ кандидат на ПП-ДБ?
  • Какви цели си поставя дясното?
  • Как си представят в ДБ провеждането на предварителни избори за номинации?
  • Какви "опасности" се калкулират по пътя?
  • И най-вече - поучило ли се е обединението от миналите си грешки?

Клуб Z разговаря по тези въпроси с представители и на трите партии в ПП-ДБ.

Няма "може би"

"Нека уточним - няма "може би". Дясна кандидат-президентска двойка ще има, със или без "Продължаваме промяната", и без значение кого ще номинира ГЕРБ и дали лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов отново ще е кандидат, или пък Радев ще си посочи "аватар" чрез БСП."

С тази заявка тръгват от ДСБ, като лидерът на партията Атанас Атанасов вече неколкократно говори в публичното пространство за нуждата от предварителни избори - същите като тези, излъчили през 1996 г. "най-успешния ни президент - Петър Стоянов". На 31 май Изпълнителният съвет на ДСБ прие резолюция, в която се посочва, че "провеждането на предварителни национални избори е един от възможните механизми за излъчване на общ кандидат с реален шанс за победа".

"Историческият опит и успехът от 1996 г. показват, че този подход носи реална мобилизация и висока обществена легитимност" - смята ДСБ.

От партията организират другия понеделник дискусия, затворена за медии, с общественици (в т.ч. т.нар. инфлуенсъри), социолози и политолози, в която ще участват и от ДаБГ, и от ПП. Целта: "започване на навременен, структуриран и открит процес по излъчване на единна, силна кандидатура на демократичната общност".

Представителите на "Да, България", с които разговаряхме, са категорично "за" и общата кандидатура, и предварителните избори. Твърдят и че на този етап нямат имена за кандидатска двойка, обсъждани вътре в партията.

От "Промяната" обаче са против предварителния номинационен вот, коментираха и днес оттам. Както Клуб Z писа през февруари, когато ДСБ за първи път повдигна публично темата, в ПП виждат като най-подходящ бъдещ президент бившия премиер Николай Денков. 

Реакция от ПП и от самия Денков обаче дойде едва няколко седмици по-късно, след като името му се завъртя в т.нар. кафяви медии, украсено като чутовен скандал в обединението. Оттам отрекоха да са "номинирали" експремиера, днес депутат. В същото време миналата неделя в предаването "На фокус" по Нова тв Лена Бориславова заяви в отговор на конкретен въпрос, че Денков е подходящ за президент, както и за всеки друг висок пост в държавата - с уговорката, че това не трябва да се чете като ангажимент за конкретната му номинация.

"В "Продължаваме промяната" сме решени да излъчим силен кандидат с реални шансове за победа" - заяви Бориславова. Но после уточни: "Ще участваме на 16 юни в кръглата маса с коалиционните партньори, за да обсъдим пътя към общ кандидат, който да бъде достоен и да спечели."

По думите на Бориславова разминаване с ДБ нямало, просто защото не бил проведен разговор.

Фалстарт?

Това не е първият разлом между ПП-ДБ. Може много да се изброява, но показателно бе, че "Промяната" отказа да преговаря с ГЕРБ за правителство, докато ДБ седна на масата, а сега нова разединителна тема е и евентуалният вот на недоверие на кабинета "Желязков", искан от първите, но не и от вторите. Ето защо от ДБ подозират партньора си и в опит да се дистанцира, за да издигне собствена отделна кандидатура за президентска двойка. От ПП отричат подобно намерение, а от ДБ предричат, че подобен сценарий би довел до фалстарт и на двете кампании.

От дясната коалиция се чуха притеснения и, че ако "Промяната" не участва в единната номинация, ще се наложи да се търсят партньорства с други партии със сходен профил, сред които и "Синя България". Намигване към представителството ѝ в Столичния общински съвет вече е факт - групата на ПП-ДБ обяви, че ще работи с тази на "Синя София", като и двете до момента се противопоставят на т.нар. икономическо мнозинство ГЕРБ-БСП-"Има такъв народ" и Карлос Контрера от ВМРО.

Защо обаче без ПП в ДБ смятат ситуацията за рискова?

"Първо: пак ще бъдем пакетирани като тези, които са склонни да подкрепят Бойко Борисов докато "Промяната" му е само и единствено опозиция и второ: нека не забравяме, че Петър Москов (основател и лидер на "Синя България") бе член на ДСБ и министър на здравеопазването в съвместното управление на ГЕРБ с Реформаторския блок, като отказа да напусне поста си след като ДСБ сне доверие от това правителство с "опраскването" на съдебната реформа и оставката на Христо Иванов като правосъден министър" - обясниха десебари.

Факт - Москов (както и още няколко министри от РБ) предпочетоха да запазят министерските си постове, което впоследствие му коства и партийната книжка в ДСБ (макар формално изгонването му да бе "пакетирано" като неплащане на членски внос). "Тези неща се помнят от нашите членове и симпатизанти и ще трябва да намерим добро обяснение за едно подобно обединение" - добавиха политиците, с които разговаряхме.

Старо, но дали забравено?

Една все пак обща кандидатура е изправена и пред предизвикателството да бъдат повторени някои стари грешки. Една такава бе при номинацията през ноември 2021 г. на съдията от ВКС Лозан Панов за президент - формално независим, но на практика кандидат на ДБ. Панов и вицепрезидентката му Мария Касимова-Моасе трябваше да правят сами кампанията си, отделни личности от ДСБ ги подпомагаха, но не и цялата коалиция. А случайно или не - към медиите изтече вътрешно за коалицията проучване, според което около 60% от симпатизантите ѝ щели да гласуват за Румен Радев вместо за собствения си кандидат. По онова време Радев все още беше от "добрите" - с вдигнатия юмрук, натовски генерал и пр.

"Именно по тази причина искаме предварителни избори, общ кандидат и налагане на фигурата му за малкото оставащо време до президентските избори следващата есен. Кандидат-двойката ще се ползва с подкрепата на всички издигнали я формации, вече ще са си сложили главата в торбата" - коментираха от ДСБ.

В ДБ и ПП обаче имат още една вътрешна стара "драма" - трудно се обединяват около чисто партийна кандидатура. Последният такъв случай бяха местните избори през 2023 г., когато голямата коалиция издигна IT предприемача Васил Терзиев. Макар Терзиев да бе отдавна оглеждан от нея, зад кулисите останаха дискусиите дали кандидатът да не е успешният и харесван в общността кмет на район "Слатина" Георги Илиев, или пък този на "Средец" - Трайчо Трайков. Но проблем се оказа, че първият е от ДаБГ, вторият от ДСБ и това би се възприело като тясно-партийна кандидатура и отблъснало в този смисъл симпатизантите на останалите партии от дясното пространство, както и тези на ПП.

"Да, такъв проблем има. Но трябва да го преодолеем този път" - съгласиха се от ДБ.

Рискове и цел

Имена, разбира се, вече се спрягат - като конституционалиста Екатерина Михайлова, евродепутата Радан Кънев, столичния кмет Терзиев (който засега отрича да има подобно намерение), дори писателя Захари Карабашлиев бе намесен. Проф. Веселин Методиев няма да приеме номинация, въпреки че и неговото име се завъртя - и то не отсега, и не само за този пост.

Генералната цел е общият кандидат да стигне до балотаж, като се очаква ГЕРБ да издигне силна кандидатура, която трябва да бъде "пакетирана" като десен-центрист, борещ се с антиевропейската "Възраждане" (и съответно нейния кандидат). По отношение на ГЕРБ вече се спекулира с името на премиера Росен Желязков. Разбира се - и с това на самия Бойко Борисов, който вече (както и в предходни избори) имà възможността да отрече подобно намерение. 

Кандидатът на ГЕРБ обаче е плод на цялостната политическа картина. Евентуален успех на Желязков (или друг ГЕРБ кандидат) би означавало оставка на правителството, като отдавна политически анализатори коментират, че Борисов иска да мине през парламентарни избори или преконфигурация на сегашния парламент, за да седне отново "на трона" в Министерския съвет, а подкрепещият Делян Пеевски да получи вече официално власт в коалиция. 

"Изправени пред опасността от балотаж между кандидат на статуквото и проруската "алтернатива - нямаме право на грешка" - казват от ДСБ.

Друг е въпросът доколко противоборството между ГЕРБ и "Възраждане" е реално. Справка: систематичният отказ на партията на Борисов да гласува имунитетите на "възрожденците" за погрома на представителството на Европейската комисия в София. Както и документираните общи гласувания по сигнал на ГЕРБ и др. Факт обаче е, че пред обществеността двете партии се рисуват като антиподи и поне по отношение на темата с еврото действително е така.

Но "Възраждане" може да се окаже малък проблем пред потенциалното издигане на сегашната вицепрезидентка Илияна Йотова, калкулират още от ПП и ДБ. Румен Радев няма право на трети мандат, но законът не ограничава вицето да се кандидатира за титуляр. От БСП вече дадоха заявка, че може да издигнат именно Йотова. Заместничката на държавния глава е и негов съюзник в настоящата битка за референдум срещу приемането на еврото от 1 януари догодина и го подкрепя в тезите му, че ще се развихри спекула с цените на стоките и услугите. А ако тези опасения се оправдаят, то ще е точно в месеците преди президентския вот, когато тече кампания, и ще налеят вода в нейната мелница.

От левицата спрегнаха като потенциален кандидат и Ваня Григорова. Общинската съветничка и синдикалист бе на балотаж с Терзиев за кмет на София, като той спечели с малка преднина. 

Ключово ще се окаже и кого ще подкрепи Делян Пеевски, който увеличава влиянието си в местната власт, респективно и контрола върху електората там.

На въпроса дали и десните симпатизанти няма да признаят кандидата на ГЕРБ като единствен достатъчно силен, за да елиминира този на "Възраждане" или на БСП, от ДБ отвърнаха, че именно затова искат вътрешен вот и ранно развиване на кампанията - за да има десният кандидат шанс да е на балотаж. Отделно - разчитат и че симпатизантите на либералната общност ще бъдат отблъснати от подкрепа на Пеевски за герберската номинация.

Остава обаче въпросът как да се разтвори "ветрилото" на електоралната подкрепа за десен кандидат? За ДБ отговорът е именно, чрез ангажирането на повече хора в предварителните избори - когато са гласували за своя фаворит.

Оттам все още дискутират начина на гласуване, като нагласите са от урни с хартиен вот по населените места, през електронно гласуване, машинно гласуване, гласуване по пощата - или направо всичко накуп.