"Eл Класико" - световният ден на футбола

Ако някой някога реши, че футболът трябва да си има собствен световен ден, то датата трябва да е плаваща. А на деня ще е мачът между „Барселона” и „Реал” (Мадрид). И то когато се играе в каталунската столица. Това е спектакълът, в който се концентрира в пълна степен силата, красотата и страстта на играта. В този двубой на титани неутралният зрител може да изпита цялата наслада, която само футболът може да достави на своите почитатели.

А начинаещите в материята ще разберат защо тази игра е по-различна от останалите. И защо отдавна се е превърнала в социален и културен феномен. А световният ден на футбола този сезон е 22 март, неделя, когато двата съперника излизат един срещу друг от 22:00 часа на "Камп Ноу".

„Барселона” срещу „Реал” 

Не е просто мач между два силни, амбицирани да спечелят победата съперници. Играчите на терена се променят, но амбицията, която трибуните предават, остава непокътната. Тя няма допирателни с огромните заплати на "артистите" и с факта, че двата клуба се оценяват на по един милиард на борсата. „Барса” и „Реал” обаче не се продават, а мощта на парите е само задължителна притурка към харизмата на "Ел Класико".

Иначе всичко си е като преди 50 или 100 години. Потенциалните сепаратисти от Каталуня срещу привържениците на тезата за обединена  Испания. Убедените републиканци срещу монархистите. Лявата Испания, застанала зад социалните права и защити, срещу франкистите, облекли в наши дни либерални или консервативни одежди.

Едва ли основателите на двата клуба в далечните 1899 г. - „Барселона”, и 1902 г. - „Реал,” са предполагали в какво ще се превърне футболният сблъсък между двата най-големи града на Испания. Едва ли някой е предполагал през май 1902 г., когато е първото издание от "Ел Класико", че страстите около този мач през годините ще се нажежат до червено.

Същинската история на "Ел Класико" в сегашния му модерен вид всъщност датира с първото първенство на Испания, проведено през 1929 г. Тогава „Барса” - „Реал” се превръща в централния мач на първенството. Самият титул „Ел Класико” и до ден-днешен е запазена марка само на мачовете от Примера. Но всички са напълно наясно, че ако двата клуба някога излязат извън територията на „Камп Ноу” в Барселона и „Сантяго Бернабеу” в Мадрид, няма как на този мач да не бъде лепнат етикета „Ел Класико”. Всички мечтаят да видят един финал за Шампионска лига във формат "Ел Класико". 

Нещата бързо се променят

След първото дерби настъпват годините на войната и погромът на Републиката. А бастионът на републиканците е Барселона - последния град, който удържа напора на Фалангата и Франко. Бъдещият диктатор дълги години припознава футболен клуб „Барселона” за свой основен враг. За начало са екзекутирани двама от президентите на „Барса”. В годините на диктатурата всъщност е създадена легендата за "отбора на народа" - „Барселона” и "отбора на властта" - „Реал” (Мадрид).

И едно малко уточнение - самите привърженици на столичния гранд наричат своя отбор "Мадрид". Точно "Мадрид", без значение дали е „Реал” или „Атлетико”, е обект на привилегиите от франкистката власт, които се експонират в съзнанието на клубовете от Каталуня и Баския - двата центъра на опозицията срещу диктатурата.

Един мач за Кралската купа, тогава преименувана в "Купа на генералисумус Франко", разбунва до крайност духовете. „Барселона” печели първия мач във военната за Европа 1943 г. с класическото 3:0. В Мадрид „блаугранас” (б.а., "синьо-червените") ги очаква самия ад. След редица интервенции от страна на публиката и на властта двубоят приключва при резултат 11:1 за „Реал”. Този знаменит за едните и трагичен за другите епизод е описан детайлно и в трите книги, посветени на „Ел Класико”. Момент от историята, естествено украсен с много обстоятелства и до днес, крайъгълен камък във философията на барселонци. Той е причината те

винаги да влизат мача от позицията на отмъстители

И да играят със сърце и душа за светинята, която е кръстена „Мес ке ун клуб” ("Повече от клуб"). Това е изписано с огромни букви на централната трибуна на „Камп Ноу”, наследникът на легендарния „Ел Корт”, на който се играят мачовете до 1958 г. Това е първото нещо, което виждат новите футболисти, когато излизат на представяне пред публиката. И това е чувството, което им се втълпява, когато насреща се появят белите фланелки на „Лос Меренгес” ("целувките") от Мадрид. 

През годините почти всеки мач на „Камп Ноу” е минавал през инциденти. По традиция всичко започва с някое остро влизане, след това задължително следва хващане за гушите, често юмручен бой... И от стадиона летят огромно количество предмети. "Мадрид" се прибира в съблекалните задължително под щитовете на полицията, която едва удържа положението. И всички знаят, че това е естественото състояние на нещата.

В историята има героични моменти, а тя не би била същата без предателствата. Традицията през годините се оказва слаба пред цели 33 бягства на играчи, преминали от единия в другия клуб. Някои от тях са особено болезнени за феновете. Като това на Луиш Фиго, който си бе извоювал статутът на жива легенда на „Камп Ноу”. Алчният португалец предпочете проекта „Галактикос” и си плати цената. При първото си връщане с бялата фланелка  на  „Камп Ноу” бе посрещнат със свинска глава, хвърлена край терена. Добре изпечена, а в добавка към главата му полетя бутилка марково уиски.

Един голям предател

в "Ел Класико" ще седне на пейката на „Барселона” в качеството на треньор. Луис Енрике, който игра цели пет години в Мадрид, впоследствие премина в „Барса” и бе главно действащо лице във всеки един от скандалите в мачове, в които игра. За привържениците от Мадрид Лучо е най-долната отрепка на света, стигнал самото дъно - това, да предадеш великият бял клуб. И то точно преди спечелването на седмата, осмата и деветата купа в Шампионската лига.

Но какво е "Ел Класико" без своите герои? Един от най-големите в мача - Алфредо ди Стефано, за пръв път ще гледа мача на "Камп Ноу" от небето. Аржентинецът също има своята собствена легенда в пантеона на дербито. През 1949 г. той подписва с „Барса”, но след това - при и досега недокрай изяснени обстоятелства, облича бялата фланелка на „Реал”, когато пристига в Европа.

И нанизва 14 гола в шампионатните двубои срещу "Барселона". Толкова има неговият сънародник от Росарио - Лионел Меси. Съвсем скоро Бълхата ще излезе еднолично напред и в тази престижна класация.

"Ел Класико" може да бъде наречен мачът на мачовете и световния ден на футбола. Зарядът, напрежението, драматизма, усещането за предстояща буря, кара стотици милиони да сядат пред телевизора. А само 98 000 хиляди са богоизбраните с пропуск за директен контакт със зрелището. Тези малцина щастливци живеят за този ден и миг. Както и целият свят.