Article_top

Клуб Z

СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Ако в близките дни руският президент Владимир Путин не преразгледа политиката си спрямо Украйна за дестабилизирането й, ЕС ще наложи на Русия драстични санкции и то още на срещата на външните министри на съюза на 17 март.  Този предупредителен изстрел към Кремъл отправи от трибуната на Бундестага германската канцлерка Ангела Меркел в правителствена декларация дни преди референдума в неделя в Крим за присъединяването на полуострова към Русия.

След като Брюксел замрази преговорите с Москва за визови облекчения, сега се задавали други, още по-болезнени санкции - забрана за влизане в държави от ЕС на руски граждани, замразяване на банкови сметки, отказ от провеждане на среща на върха ЕС-Русия.

“Никой не желае да се стигне до такива сурови мерки. Но ние ще бъдем принудени да ги наложим, ако те биха били неизбежни. И то още на срещата на върха на ЕС на 17 март. В случай, че Москва и тогава изостря нестабилността в региона, ЕС е готов и за трети удар – икономическо ембарго”, заяви Меркел.

“Ако Русия продължи курса си от последните седмици, това би било не само катастрофа за Украйна. Това Европа би приела също като заплаха. В такъв случай Русия сама би си навредила, и то много – икономически и политически. Часовникът не може да бъде върнат назад. Конфликти през XXI век не могат да бъдат преодолявани с ходове от XIХ и ХХ век, каквито Русия се опитва да използва, за да наложи интересите си”, заяви канцлерката.

Във фаза на голяма несигурност в Украйна Русия не се оказала партньор, а използвала уязвимостта на съседката си с налагане правото на по-силния, погазвайки силата на правото.

“Казвам на всички, които се страхуват и са загрижени – воени действия за нас не са вариант, те не могат да решат конфликта в Украйна и Крим. Целта на Германия е това да стане по дипломатически път и то заедно с държавите от ЕС и САЩ. В тази ситуация правим всичко възможно да използваме инструментариума на дипломацията. Всички обаче сме единни и решени на санкции спрямо Москва, ако това се наложи”, обясни Меркел позицията на 28-те държави от ЕС и на Вашингтон. 

Тя припомни, че векове наред европейските държави са враждували помежду си. След края на Втората световна война обаче Европа живее над половин век в мир. Сега Русия се върнала към инструментариума от предишни епохи. 

“Свидетели сме на един конфликт за сфери на влияние, какъвто познаваме от XIХ век и който всъщност смятахме за преодолян. Изглежда, това не е така”, каза канцлерката. Според нея поведението на Русия спрямо Украйна е недвусмислено нарушаване на принципите на международното право и то в сърцето на Европа.

“Това, което сега преживяваме, е потискащо. Ще ни трябва много време, за да разрешим конфликта. Казвам на всички, които проявяват загриженост: за нас военен подход не е опция!”, категорична е Меркел. Най-добрият изход според нея е международни наблюдатели и контактна група, за да се сложат проблемите на масата и заедно с Русия да се търси и намери решението им. Самият Путин трябвало да е наясно, че ако не приеме протегнатата ръка и продължи с твърдия си курс, за него последствията биха били крайно негативни. Все едно било дали той ще ги усети сега или в близкото бъдеще.

Меркел предупреди да не се правят паралели с Косово. Тогава международната общост е била “за” отцепването от Сърбия, но вината за това била на Слободан Милошевич, водел война за етническо прочистване.

На друго мнение е фракционният шеф на крайната левица Грегор Гизи, който застана на трибуната на Бундестага след Меркел. Той обвини Путин във водене на погрешна политика, но такава водел и Западът, погазвайки международното право не само в Косово. Той остро разкритикува и политиката на Запада спрямо Русия след края на студената война. Всичко, което НАТО и ЕС можели да направят погрешно, го сторили.

 
Меркел заплаши Русия с нови, по-сурови санкции на ЕС. Снимка БГНЕС

СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Ако в близките дни руският президент Владимир Путин не преразгледа политиката си спрямо Украйна за дестабилизирането й, ЕС ще наложи на Русия драстични санкции и то още на срещата на външните министри на съюза на 17 март.  Този предупредителен изстрел към Кремъл отправи от трибуната на Бундестага германската канцлерка Ангела Меркел в правителствена декларация дни преди референдума в неделя в Крим за присъединяването на полуострова към Русия.

След като Брюксел замрази преговорите с Москва за визови облекчения, сега се задавали други, още по-болезнени санкции - забрана за влизане в държави от ЕС на руски граждани, замразяване на банкови сметки, отказ от провеждане на среща на върха ЕС-Русия.

“Никой не желае да се стигне до такива сурови мерки. Но ние ще бъдем принудени да ги наложим, ако те биха били неизбежни. И то още на срещата на върха на ЕС на 17 март. В случай, че Москва и тогава изостря нестабилността в региона, ЕС е готов и за трети удар – икономическо ембарго”, заяви Меркел.

“Ако Русия продължи курса си от последните седмици, това би било не само катастрофа за Украйна. Това Европа би приела също като заплаха. В такъв случай Русия сама би си навредила, и то много – икономически и политически. Часовникът не може да бъде върнат назад. Конфликти през XXI век не могат да бъдат преодолявани с ходове от XIХ и ХХ век, каквито Русия се опитва да използва, за да наложи интересите си”, заяви канцлерката.

Във фаза на голяма несигурност в Украйна Русия не се оказала партньор, а използвала уязвимостта на съседката си с налагане правото на по-силния, погазвайки силата на правото.

“Казвам на всички, които се страхуват и са загрижени – воени действия за нас не са вариант, те не могат да решат конфликта в Украйна и Крим. Целта на Германия е това да стане по дипломатически път и то заедно с държавите от ЕС и САЩ. В тази ситуация правим всичко възможно да използваме инструментариума на дипломацията. Всички обаче сме единни и решени на санкции спрямо Москва, ако това се наложи”, обясни Меркел позицията на 28-те държави от ЕС и на Вашингтон. 

Тя припомни, че векове наред европейските държави са враждували помежду си. След края на Втората световна война обаче Европа живее над половин век в мир. Сега Русия се върнала към инструментариума от предишни епохи. 

“Свидетели сме на един конфликт за сфери на влияние, какъвто познаваме от XIХ век и който всъщност смятахме за преодолян. Изглежда, това не е така”, каза канцлерката. Според нея поведението на Русия спрямо Украйна е недвусмислено нарушаване на принципите на международното право и то в сърцето на Европа.

“Това, което сега преживяваме, е потискащо. Ще ни трябва много време, за да разрешим конфликта. Казвам на всички, които проявяват загриженост: за нас военен подход не е опция!”, категорична е Меркел. Най-добрият изход според нея е международни наблюдатели и контактна група, за да се сложат проблемите на масата и заедно с Русия да се търси и намери решението им. Самият Путин трябвало да е наясно, че ако не приеме протегнатата ръка и продължи с твърдия си курс, за него последствията биха били крайно негативни. Все едно било дали той ще ги усети сега или в близкото бъдеще.

Меркел предупреди да не се правят паралели с Косово. Тогава международната общост е била “за” отцепването от Сърбия, но вината за това била на Слободан Милошевич, водел война за етническо прочистване.

На друго мнение е фракционният шеф на крайната левица Грегор Гизи, който застана на трибуната на Бундестага след Меркел. Той обвини Путин във водене на погрешна политика, но такава водел и Западът, погазвайки международното право не само в Косово. Той остро разкритикува и политиката на Запада спрямо Русия след края на студената война. Всичко, което НАТО и ЕС можели да направят погрешно, го сторили.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

бай иван

Боже, боже, боже -
"Кой ми се изходи в гащите "??
Анонимен's picture
Анонимен

дряновица неокастрена

Комсомолския секретар тука нещо се е объркала.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?