Средният резултат на задължителният държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ) в страната през 2025 г. е „Добър 4,27“. Много се изговори за класацията и кои са топ училищата и топ областите, а Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува и карта на средния успех по общини, но училищата на дъното сякаш остават извън полезрението.

През 2025 г. в 202 български училища с близо четири хиляди ученици средният успех е под „Среден 3,00“. И ако някой си мисли, че това са малки училища в определени райони и с лош късмет на конкретния ДЗИ, това изобщо не е така:

Те са навсякъде. Слаби училища има във всяка една от 28-те области и в общо 131 общини – половината от българските общини.

Те са големи – в над 70 от слабите училища зрелостниците са 20 и повече, а в над 10 – 50 и повече.

Те са постоянни в неуспеха си. Почти всички слаби училища (181 от 202) имат успех под „Среден 3,00“ в поне две от последните три години, а 106 от тях – във всяка една от последните три години.

Още по-сериозният проблем – в 17 училища в България с близо 100 ученици средният успех през 2025 г. е точно „Слаб 2,00“. Това означава, че нито един зрелостник в тях не е направил абсолютно нищо на матурата по български език и литература.

Над половината от тези училища имат успех под „Среден 3,00“ във всяка една от последните три години, а четири са с пълни двойки на всички зрелостници и миналата година. И тук причина за провала не може да се търси в отделни ученици, защото в някои такива училища се явяват по над десет ученици. Големината на населеното място също не е фактор – някои са в села, но други са в средни и дори големи градове – столицата, Пловдив, Бургас.

Мащабът, разпространението и консистентността в резултатите на слабите училища показват един от основните проблеми на българското образование. Докато най-добрите училища могат да се конкурират на световно ниво, други не успяват да осигурят и базисна грамотност на учениците си.

Фокусът върху тези училища и техните ученици е от особено значение. Наблюдението им е необходимо, а предприемането на мерки – задължително. Целенасочените действия могат да варират от смяна на ръководството и командироване на учители, през промяна на бюджетите и изучаваните профили до оптимизация на училищната мрежа. Това ще се отрази както на общото средно ниво на образованието, така и на знанията и уменията на работната сила и съответно на икономическото развитие на страната.

Институт за пазарна икономика