Модернизацията на съдебната власт в България често се представя като стратегическа цел, но реалната ѝ цена и ефективност рядко са в центъра на публичния дебат. Осмият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) управлява девет проекта, финансирани основно със средства от Европейския съюз от ноември 2017 г. досега. Общата стойност на реално изплатеното финансиране (без проекта за атестация и дисциплинарна практика) възлиза на 32,9 млн. лв.

Финансовият баланс е ясен: 85% са пари от ЕС, а 15% съфинансиране от държавата – тоест приблизително 28 млн. лв. срещу 4,9 млн. лв. Това ясно и недвусмислено разкрива зависимостта на съдебната модернизация от външни средства.

Най-скъпите и най-скромните проекти

Сравнението между отделните проекти е показателно за приоритетите на ВСС:

Впечатляващо е, че най-големият проект е със стойност, сравнима с годишните бюджети на цели съдилища в страната, докато най-евтиният е насочен към институционализиране на медиацията.

Най-продължителният проект е този за „Оптимизация на съдебната карта и Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС)“ – 85 месеца, или над 7 години. По този проект ВСС успя да „оптимизира“ близо 5 млн. лева и да не постигне никакъв положителен резултат. Проектът е отчетен успешно. Формално успешен, резултатно плачевен.

Тематични сфери

Електронизация и информационни системи

Тази група е най-скъпа и концентрира почти 80% от средствата.

ЕИСС и съдебната карта (тук са заложени 2 млн. за хардуер и софтуер).

Единният портал за е-правосъдие – 764 хил. лв., работещ частично, с въведени електронни услуги.

Voice-to-text система – 6,9 млн. лв., софтуер за автоматично преобразуване на реч в текст.

Подобряване на съдопроизводството

Проект за натовареността на магистратите – 360 хил. лв., приключил без ясни индикатори за резултат и ефект. Системата за измерване на натовареността е индексирана, но тази дейност не е свързана с изпълнението на проекта.

Програмно бюджетиране в съдебната власт – 858 хил. лв.

Прозрачност и участие

Съдебни заседатели – 129 хил. лв., с реално въведени нормативни промени и електронен регистър.

Медиация – 72,9 хил. лв.

ЕС финансиране спрямо държавния бюджет

В периода 2016–2025 г. бюджетът на съдебната власт започва от 500 млн. лв. и достига до 1,6 млрд. лв. годишно. На този фон 32,9 млн. лв. за девет години са символични – под 0,3% от общия бюджет за периода е за модернизацията на съдебната власт и то със средства на Европейския съюз.

За сравнение огромният превес на текущите разходи е видим на следващата графика. Те представляват между 97 и 99% от общите разходи на системата. На практика системата на съдебната власт не финансира нещо различно от разходи за възнаграждения и издръжка, почти не се виждат инвестиции или възможности за обновяване на активи, както и за развитие.

Източник МФ

За разлика от текущите разходи, които нарастват постоянно и сравнително стабилно с около 10-12% годишно, при капиталовите разходи изменението е силно променливо, а в отделни години те регистрират спад (2015, 2020 г.).

Съдебната власт разчита на държавния бюджет изцяло за своята издръжка. И получава колкото и както поиска – като умее да иска и умее да получава. Модернизацията е възложена на сметката на ЕС. Въпреки това европейските средства са ключови за модернизацията, но са маргинални като дял и често водят до непълна или спорна ефективност.

В заключение

Финансовият профил на ВСС в осмия му мандат показва силен акцент върху електронизацията. Ефектът от тази електронизация може да бъде измерен вътрешно за системата – дали и как работят системите следва да споделят своята удовлетвореност съдиите, прокурорите, следователите и съдебната администрация.

Истинският въпрос е дали системата може да се освободи от зависимостта от външно финансиране и да изгради трайна визия за развитие със собствени ресурси. Защото без отчетност и измерими резултати, европейските милиони остават статистика.

Институт за пазарна икономика