Лятото е към края си, а новините все още са от групата на така наречените „летни събития“. Като дългогодишен журналист ви казвам, че август е най-тегавият месец за вестници и телевизии. Всички са на море и дори един протест не може да се свика като хората, че да има с какво да си пълним рубриките. Но нека проявим разбиране – август е толкова кратък, а кметът на Варна ще си гние несправедливо в затвора и през септември, и през октомври, така че що да си разваляме морето с протести в София точно сега? Той, кметът, ще ни изчака – няма къде да бяга. И преносно, и буквално. Нали така?

Та да се върна на тежката съдба на августовската журналистика. Едно време по това време изплуваха всички акули на КГБ по Черноморието. В началото на месеца обикновено някой забелязваше акула край Кранево, до ден-два ставаше ясно, че тя е специално обучена от КГБ да ни шпионира, а към края на месеца акулите бяха изтласквани от турски делфини – също коварни шпиони на комшулъка. Новите поколения в професията се опитаха да изместят този рибешки морски евъргрийн с нелепите си истории за черни пантери и леопарди. Обаче слаба ви е ракията, млади приятели – никой от вас не се сети да обвини голямата котка в служба на вражеска държава, че да намерим работа и на ДАНС, парламента, армията и МВР. А сега кво – ходи някаква хищна котка нагоре-надолу, прави реклама на ресторанти и хотели, а държавният ни елит мързелува на плажа в Евксиноград.

Макар че и тяхната не е лесна, де. Вие представяте ли си каква морална сила се изисква да отидеш на почивка в резиденцията на Политбюро? След толкова битки срещу комунизма и диктатурата е много трудно да се преодолееш и да полагаш кълка на охраняем от НСО плаж, предназначен само за теб и колегите – така, както преди се полагаше само на Политбюро и фамилии. Изисква се наистина голяма издръжливост, за да ходиш в служебния стол на резиденцията и да се редиш за кюфтета заедно с „Възраждане“, пък ти да си за европейска България. А да си влизал в юмручни схватки за родината в парламента досущ като опълченец на „Шипка“ и после да трябва да делиш шезлонга с някой от „Новото начало“? Добре че ваканцията на депутатите е само няколко месеца, че иначе нямаше да могат да издържат всички на това напрежение!

И също така е добре, че само баш елитът може да си позволи Евксиноград – за дребната номенклатура това не важи. Точно както беше и преди. Ми по кво иначе ще разбере елитът, че е елит, ако не седне на стола, от който е изгонил да стане Милко Балев, примерно.

Та да е жива и здрава дребната държавна номенклатурка, че да ни пълни новините като едни истински кагебейски акули и турски делфини-шпиони. Ето, само в рамките на една седмица имахме три заглавия. Бивш окръжен прокурор, към момента обикновен адвокат, пое защитата на учителя-педофил, който имал връзка с 13-годишно момиче, и го оправда с думите: „Знаете сега как се развиват 13-годишните...“ И се оплака, че законодателството ни по тоя въпрос било от 1968 година, когато явно 13-годишните не са се развивали бързо. Най-милото, което мога да кажа за този господин адвокат, е, че не 13-годишните се развиват бързо, а видимо той се развива бавно. И много странно. Не многостранно. Сега... Вярно е, че напоследък новата левица в Европа е припознала за своя кауза шариата и ислямистките „ценности“, ама не е нужно българското правосъдие да развява байрака първо по тая линия. Не може все да сме първи – и при съветските байряци, и при байряците на ислямистите, нали. Да оставим 13-годишните деца да са си деца и да не бързаме да узаконяваме брак с 9-годишни като новите хуманисти. Да се справим първо със съветското наследство, а после да търсим кой е най-големият малоумник в света в момента, че да се закачим за него – кво ще кажете?

Другата дребнономенклатурна новина беше побоят на граждани, които паркират, и граждани, които следят за правилно паркиране. Изобщо, паркирането в родината явно се е превърнало в такъв проблем, че за него се водят войни, каквито другите народи водят за газ, петрол и територии. Сигурно и вие сте видели клипчето, приятели, в което един ММА-шампион набива яки тупаници на елегантно съблечен до кръста цивилен. Признавам си, че воайорът в мен още съжалява, че камерата не показа как завърши тоя бой, ама ми се стори, че излизайки от обхвата, цивилният елегантно съблечен гражданино-селянин взе превес над униформения гражданино-селянин.

Човек би си казал: „Боже, какви хора карат коли и какви хора следят за реда у нас“, но аз нямах време за дълбоки анализи по темата, щото само ден по-късно шефката на НАП Велико Търново разби с бухалка колата на гражданино-селянин, който паркирал пред гаража ѝ. Обръгнала на гражданино-селските нрави в родината, единственото, което ме учуди в тоя сюжет, бе, че данъчната началничка има бухалка под ръка. Не тупалка, не чадър или бастун – все предмети, които биха могли да се навъртат в домакинството или автомобила ни – а бухалка. Аз не знам Велико Търново да е някаква Мека на бейзбола и всеки търновец да има бухалки навсякъде около себе си, така че допускам, че тая бухалка е била специално купена, вероятно в близкото минало. Може и с цел спорт, де да знам. Или пък са им държавно раздадени с цел ефективно събиране на данъци. Щото знаем кой ни управлява години наред и как се оправят финансовите проблеми при неговите хора. Та драги боляри, не се майте, а тичайте да си платите данъците, че при вас кървава и мътна.

Аз, приятели, ако бъда докарана до такъв нервен срив, че да искам да потроша автомобила на някой съсед, има да търся инструмент, с който да постигна целта си... Единственото, което имам у дома, е детски стик за хокей на трева. Дървен. Обаче е най-много 70 сантиметра дълъг и е доста лек. А и е някъде в мазето, та ще трябва първо да се заровя там да го търся. И кой знае какво ще стане с нервния ми срив, когато почна да ровя из бебешките буйчици, картинките от първи клас, роклята ми от абитуриентския и старите тенджери, вдигани „за като се ожени“. Направо се просълзявам от умиление и докато пиша тези редове, камо ли ако наистина се заровя в тях. Та докато се сдобия с уред за унищожаване на вражеския автомобил, нищо чудно така да ме хване емоцията, така да ме удари в сантимента, че вместо стика за хокей да взема на тате ракията, дето не става за пиене, а само за полиране на автомобили, и да я подаря на злия комшия да се почерпи с другите граждано-селяни, с които всяка събота слуша „Рамо, рамо, друже мой“ до гаражите. Ако щат да я пият, ако щат да си лъскат колите – че те явно са станали най-ценното ни в тази граждано-селска република и за тях и кръв сме готови да пролеем, че и ракията да си дадем.