• Цитираните в социалните мрежи отговори на Владимир Путин на въпроси, зададени от българин на име Николай, са изфабрикувани;
  • Подобно „интервю“ на руския президент не може да бъде намерено в нито един официален източник, включително в руските информационни агенции и медии; 
  • Неверни са и твърденията, че голяма част от българите подкрепят Русия и Путин и не желаят да бъдат членове на ЕС и НАТО;
  • Социологически проучвания показват намаляващо одобрение за Путин и Руската федерация и увеличаваща се подкрепа за ЕС и НАТО.

През последните седмици във Фейсбук се разпространява поредно „интервю“ на президента на Руската федерация Владимир Путин, този път с българин с името Николай, в което се обсъжда членството на България в ЕС и НАТО. Публикацията се разпространява в групи като „България и Русия – братски съюз!“, „Буревестник – клуб за геополитика“, „ДА СИ ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ!!!“, „България и Русия завинаги заедно!“ и „Победа за Русия“ и има стотици споделяния. Неин автор е профил с името „Каролина Александрова“, който периодично публикува изфабрикувани цитати на Путин. В описанието на профила си потребителят, който стои зад него, се представя като „агентка на Путин“ и „говорител на Кремъл“.

В публикувания на 20 август цитат се твърди, че Путин е отговарял в национален ефир на въпроси от българина Николай, който живее в Русия. В публикациите „интервюиращият“ е цитиран да казва, че голяма част от българите подкрепят Русия и Путин и пита защо Горбачов е оставил България и защо България е член на ЕС и НАТО. Той многократно повтаря, че българите не желаят да бъдат членове на ЕС и НАТО, а напротив, искат страната им да е в съюз с Русия и БРИКС.

От своя страна Путин „отговаря“, че Русия не е оставила България и че продължава да поддържа дипломатически отношения със страната, като „добавя“, че няма против България да е член на ЕС и НАТО.

Както проверките на Factcheck.bg многократно са установявали, публикациите от профила на “Каролина Александрова” с цитати на държавни лидери са изфабрикувани. Подобни материали са се появявали и за Виктор Орбан, Дмитрий Медведев, Сергей Лавров и други политици. 

Ако Путин действително бе направил подобно изказване, то щеше да е отразено на официалния сайт на Кремъл, където се публикуват изявите на руския държавен глава и могат да се видят последните му телевизионни участия. Подобно изказване, в което да се споменава България, не може да бъде открито и в руските медии, включително официалните информационни агенции на страната ТАСС и РИА Новости. Освен това Путин отговаря на журналистически въпроси изключително рядко – за последно на 15 август 2025 г., когато бе на посещение в Аляска, САЩ, за среща с американския президент Доналд Тръмп по повод евентуално прекратяване на войната в Украйна. Тогава въпроси за България не му бяха зададени.

Путин коментира България през 2018 г. на съвместен брифинг с тогавашния австрийски канцлер Себастиан Курц. Тогава руският държавен глава критикува страната, че е „проявила слабост“ и се е поддала на външен натиск да прекрати проекта за газопровода „Южен поток“. През декември 2019 г. той отново споменава България в Сочи, по време на съвместна пресконференция с Александър Вучич, когато критикува страната за забавянето на строителството на „Турски поток“. 

След тези случаи обаче единствената публична изява на Путин, в която се споменава България, е пропагандният филм „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“. Премиерата на филма по руската държавна телевизия беше през май 2025 г. и породи остри дипломатически реакции. Те бяха предизвикани от факта, че в него се отправят обвинения към България и Румъния за войната в Украйна. В действителност обаче самият цитат по адрес на България и Румъния, който е включен във филма, е от речта на Путин на Конференцията за сигурност в Мюнхен през 2007 г.

Освен, че не съществува скорошно интервю с Путин, в което да се споменава България, неверни са и твърденията за подкрепата на България спрямо Русия. Според проучване на агенция „Алфа Рисърч“ от февруари 2025 г. мнозинството от българските граждани не поставя под съмнение европейската перспектива на България. Резултатите показват, че 61% от хората подкрепят членството на страната в Европейския съюз (ЕС). Агенцията отчита, че от септември 2024 г. до февруари 2025 г. е налице дори ръст на подкрепата за членството на България в ЕС – от 57% на 61%. Подкрепата за членството на България в НАТО също продължава да доминира – 39% от запитаните са за оставането на България в алианса. 

Друго проучване на „Алфа Рисърч“ по проекта „Социална уязвимост и пропаганда“, поръчано от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания показва, че след руската агресия в Украйна отношението на българите към Русия и Владимир Путин се влошава. През 2024 г. одобрението към руския президент е 22,1% при почти двойно по-висок резултат през 2017 г. Тенденцията се запазва и при отношението към Русия – през 2024 г. 31,8% от българите казват, че имат положително отношение, докато през 2018 г. делът им е бил 60%. 

Проверено: 

Цитираните в социалните мрежи отговори на Владимир Путин на въпроси, зададени от българин на име Николай, са изфабрикувани. Подобно „интервю“ на руския президент не може да бъде намерено в нито един официален източник, включително в руските информационни агенции и медии. Неверни са и твърденията, че голяма част от българите подкрепят Русия и Путин и не желаят да бъдат членове на ЕС и НАТО. Социологически проучвания показват намаляващо одобрение за Путин и Руската федерация и увеличаващо се за ЕС и НАТО.

Factcheck.bg