ЙЕРУСАЛИМ - Във вторник сутринта в Йерусалим прозвучаха сирени, точно когато го напускахме. Аз и още 9 колеги поехме по шосе 232 – пътят, който минава през земеделски полета и пустинни речни корита и свързва кибуците в западен Негев.

Пътят на смъртта. Така го наричат след 7 октомври 2023 г.

Въпреки пасторалната обстановка, знаците на войната са навсякъде. От ивицата Газа, само на няколкостотин метра на запад, се издигат облаци дим. Периодично се чуват взривове. В началото на деня детонациите ни стряскат, към края му вече сме привикнали към тях. Или това, което виждаме, е много по-страшно от това, което чуваме.

Газа. Вижда се димът от ударите. Детонациите се чуват.

Пътят минава покрай ниви. Виждаме навсякъде прочутото капково напояване. Бусът ни минава покрай горички с дървета, натежали от авокадо, ниви, пълни с узрели тикви, лимонени дръвчета. Мечтата на Израел да превърне пустинята в градина изглежда почти сбъдната. Почти... Навсякъде покрай пътя виждам знамена – израелско и жълто, забити на отделни места в торбички, в канавката, на самия път. Жълтото знаме показва къде е била открита жертва. Постепенно осъзнавам, че този път е бил осеян с мъртви тела. Взривени автомобили. Ранени посетители на технофестивала „Нова“, който се провежда недалеч от пътя. Хора. Убити жители на околните кибуци. Мъже, жени, деца, младежи... В кибуците живеят предимно млади семейства с деца. С много деца. Навсякъде има разхвърляни бебешки седалки, колички, детски велосипеди. Във фестивала участват стотици, също и деца. Повечето момичета.

Групата ни е придружавана от говорител на армията. Не сме само ние на този път. Групи с журналисти от Португалия, Испания, обучаващи се прокурори от САЩ... Израел е решил да покаже всичко, което се е случило през онзи 7 октомври 2023 г.

Първата ни спирка е гробището за колите на жертвите. 1560 автомобила са стоварени там – повечето от тях са били взривени, по тези, които не са изгорели, се виждат следи от куршуми, от РПГ, от автомати. Има остатъци от линейка. Един унищожен пикап на терористи. И истории. Много истории. Много повече от 1560.

„Бях тук на третия ден след нападението и това, което видяхме по пътя... Миризмата на изгорели и разлагащи се тела... Това продължава да ме преследва“, казва водачът ни.

За тази миризма говорят и други свидетели и оцелели. Тя е полепнала по спомените им и ги връща обратно в тези кошмарни дни.

Месеци наред израелците се опитват да разберат чии са тези автомобили. Някои са изгорени до неузнаваемост. В тях има остатъци от тела. От дрехи. От документи. Също и камери, заснели това, което се е случило.

Линейка, атакувана от терористите.

„Има цели избити семейства и тогава е трудно да идентифицираме кои точно са жертвите. Ако няма кой да ги разпознае или да разпознае тяхна вещ. В 32 от случаите се наложи да бъдат ексхумирани стари гробове, за да се направи сравнение на ДНК-следи и така да идентифицираме хората. В една от колите намерихме гривна и по нея разпознахме момичето, което бе загинало. Но то е пътувало с приятелка. При нов анализ на останките разбрахме, че двете тела са се слели при пожара...“, разказва водачът ни.

Докато говори, младеж с моторче отива при една от снимките, които са поставени пред всеки автомобил. С портрет и историята на загиналите или отвлечените от него. Прескача оградата и пише с флумастер нещо на снимката. Тръгва си. Поправил е годините на момчето, което все още липсва. Бил е на 22, сега трябва да е на 24. Вероятно е негов брат или братовчед.

По-късно навсякъде по пътя и в кибуца Нир Оз виждам много такива поправени цифри. Все още 48 души са в ръцете на „Хамас“, а роднините им се надяват да ги видят свободни. И броят рождените им дни в плен.

Кибуцът Нир Оз е на десетина минути от мястото на фестивала. И на 700 метра от Газа. Това е най-пострадалият кибуц при нападението – всеки четвърти негов жител е убит или отвлечен. Една трета от похитените са жители на Нир Оз. Сред тях и семейство Бибас, чиято съдба разтърси целия свят. Бебето Кфир Бибас бе само на 8 месеца, когато го отвлякоха – най-малкият заложник. Брат му Ариел бе на 5.

Последният път, в който са видени живи, е в Газа, заобиколени от цивилни. След връщането на телата им при една от размените на заложници срещу затворници, Израел прави аутопсия, за да установи от какво са загинали. „Хамас“ твърдеше, че са убити при израелски въздушен удар. Всъщност те са били удушени, а вратовете им – пречупени. После телата са манипулирани жестоко, разказва водачът на португалската група.

Домът на семейство Бибас.

Чорапче на бебето Кфир.


На всеки дом има нарисуван знак – червено С и жълто Z показват, че домовете са проверени от сапьори и военни и няма бомби, а труповете са изнесени. Число на стената показва колко души са открити мъртви вътре.

Пред всеки дом жълти знамена показват броя на жертвите. Синьото означава, че са отвлечени и освободени, червеното, че още ги чакат, черното, че са убити.

Влизаме в някои от къщите. Маса с бутилка вино и чаша са оцелели в пожар. Диван с покривало на Спайдърмен. Лъвче, залепено на стената. „Монополи“. И бебешко чорапче върху пералнята. Хората в тези домове са били изличени от лицето на земята в ранните зори на 7 октомври в дългата поредица от празнични дни, когато са били още в леглата си и са се готвели да посрещнат новия празничен ден.

Кибуцът, домът на Бибас.

Навсякъде отново детски велосипеди, колички, играчки...

Макар че телата им липсват, миризмата на смърт още тежи във въздуха. По стените има дупки от куршуми.

6000 терористи нахлуват в Израел рано сутринта. От тях около 500 нападат кибуца, в който към онзи момент има 470 души. Заедно с бебетата и децата.

Домът на семейство Бибас.

Почернялата земя все още свидетелства за ожесточени престрелки в онази съботна сутрин.

След като посетихме останките на кибуц Нир Оз, където почти тридесет процента от общността е избита или отвлечена, поехме към мястото на фестивала „Нова“. Денят вече бе непосилно тежък, но там ни очакваха още истории на убити и отвлечени младежи, десетки. След това се прибрахме на север в тъмното, умълчани и разтърсени от видяното.

Жълти знамена за убитите и отвлечени от терористите на "Хамас".

Ще са нужни не седмици, а години, за да се премахнат всички кървави останки от клането на „Хамас“ по шосе 232. Залезът осветява стотици жълти знамена по пътя ни, а въздухът се разтърсва от експлозиите на пет километра оттук. Все още 48 души са там, оттатък стената, която изглежда по-непреодолима от всякога, а надеждата те да се върнат живи намалява с всеки изминал ден.