Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) не е българското ФБР, както обичаха да ни я представят в годините около създаването й. Защото нито е българска, нито е ФБР – и като функции, а още повече като ефективност.

Агенцията работи по закон, който подробно изрежда в кои сфери трябва да внимават нейните служители. Основната цел е противодействие срещу „посегателства, насочени срещу независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, националните интереси, установения в страната конституционен ред и основните права и свободи на гражданите”. После следват 23 точки. Ето три от тях:

6. опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата

14. организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури

23. сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на фондове на Европейския съюз чрез измама

Да ви напомнят тези три точки на нещо, което наблюдаваме в момента? А на нещо, което живеем вече дълги години?

Когато пристигне някой с вид на Остап Бендер и „гарантира на вашия град нечуван разцвет на производителните сили“. Когато този някой ви обещае да организира в най-скоро време „междупланетен шахматен конгрес“, тогава у всеки разумен човек светва една малка и невидима червена лампичка.

Държавата България не личи да има такава лампичка. Защото нищо не светна, когато дойдоха едни индийци и обещаха да строят ядрена централа. Нищо не светна, когато г-н Луврие се похвали, че е купил половин България. Нищо не светна и при редица други сделки, като например продажбата на „Булгартабак“.

Тази случка заслужава припомняне. Преди по-малко от година, когато публичният скандал между Цветан Василев и Делян Пеевски провокира самопризнания от различни страни, чухме думи, които вероятно няма да чуем втори път.

„ДПС искаха да си купят "Булгартабак" и си го купиха", каза членът на надзорния съвет на Агенцията за приватизация Руси Статков от БСП. Съпартиецът му Румен Овчаров допълни: „Имаше изрично указание в БСП по този въпрос да не се рови“.

"Ако е стоял човек с антидържавнически криминални намерения зад купувача, то това е работата на ДАНС. Ние такова становище не сме получили", каза още един член на Надзорния съвет - Димитър Бъчваров от сините.

Сега обаче медиите питат. Тогава не питаха. Сега медиите са част от битката за преразпределяне на плячката. Тогава бяха само фон за придобиването й. Повечето - не всички.

Тогава все пак някои журналисти питаха премиера Бойко Борисов дали не е притеснително, че никому неизвестна офшорна компания придобива стратегическо предприятие.

„То и "Кока-Кола" е офшорна“, бе отговорът.

То и службите са ни офшорни. Знаем със сигурност, че се издържат с пари на българските данъкоплатци, но нямаме доказателства, че служат на българските данъкоплатци.

Ако ДАНС чете внимателно закона си, би трябвало да забележи много ясно действията на кои групи хора са „опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата”. Би трябвало да идентифицира навреме кой и кои във властта имат връзки с „организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури”. Би трябвало да реагира при очевидно „сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на фондове на Европейския съюз чрез измама”. Би трябвало...

Идеята изобщо да имаме такава агенция е да ни предпазва. Както от последователи на „Ислямска държава“ на наша територия, както от фалшифициране на пари и трафик на наркотици, така и от явления като „корпоративно-търговската групировка".

Държавните институции обаче имат силно влияние върху бизнес процесите не само с действия, но и с бездействия. И ако в продължение на години превземането на държавата не е било идентифицирано като риск от ДАНС, възникват поне две хипотези – че или Агенцията е подчинена от някоя групировка, или пък Агенциията отглежда и подчинява групировките. И двете хипотези не са приятни.

Кръгът се затваря. Ледът обаче не се пука...