„Надявам се българските ми читатели да харесат тази книжна ваканция на Корфу“ – това написа в „Инстаграм“ кралицата на летните романтични истории Манди Багот по повод излизането на романа ѝ „С вкус на гръцко лято“ у нас. Апетитна във всякакъв смисъл, книгата със знака на издателство „Кръг“ проследява едно вълнуващо и вдъхновяващо бягство от действителността сред гръцкия островен рай. Българското издание е в превод на Мариана Христова, а дизайнер на корицата с красива илюстрация от Екатерина Загорска е Стоян Атанасов (Kontur Creative). 

В центъра на сюжета е Лидия Брум – лондончанка от шведски произход, която пристига сред неземната красота на Корфу, носейки със себе си всичките си демони от миналото. След като се е отказала от обещаващата си кариера на главен готвач в един от най-престижните ресторанти в света, сега тя пише за замиращо лайфстайл списание. Нейната колежка Каролайн – устата, невъздържана, с огромен апетит и адски забавна, я отвежда на работна обиколка из Гърция. Там я подтиква да загърби за малко професионализма си, като ѝ разкрива всички удоволствия на лежерния остров и умението да се наслаждаваш на настоящия миг. Постепенно ароматите, вкусовете и слънцето се просмукват у резервираната Лидия. Особено след като среща неустоимия и сексапилен Танос – местен майстор-готвач, който ще преобърне светогледа ѝ и ще я накара да се запита възможно ли е наистина да започнеш отначало и да имаш всичко, за което копнееш.

Авторката Манди Багот, която има къща на остров Корфу и познава отлично неговите прелести, отново създава ярка атмосфера, вдъхновена от ненадминатия усет на нашите южни съседи към хубавия живот. Красива, романтична, жизнеутвърждаваща и изпълнена с неочаквани обрати и свеж хумор, книгата „С вкус на гръцко лято“ ни напомня кои са истински важните неща: семейството, любовта, приятелството… Но най-вече свободата да бъдем себе си – въпреки всичко.

„С вкус на гръцко лято“ е третият роман на Манди Багот в каталога на „Кръг“ след любимите на читателите „Моето гръцко лято“ и „Идеална Коледа в Париж“. И трите се предлагат с голяма отстъпка на 38-а шатра на Алея на книгата пред НДК до 14 септември.

Намалението важи и за всички други заглавия на издателството, включително за най-новите – модерната класика на Греъм Грийн „Същността на нещата“, последния роман на нашумелия руски писател Сергей Лебедев „Бялата дама“ и завладяващия дебют на Рейчъл Бийнленд „Флорънс Адлър ще плува завинаги“.

* * *

Из „С вкус на гръцко лято“ от Манди Багот

Снимка "Кръг"

Таверна „Ампелия“, град Корфу

– Обзалагам се, че и като бебе е бил грозен.

Думите на Каролайн прерязаха мислите на Лидия като остър нож, който се плъзга през превъзходно филе. Веднага я отделиха от великолепната обстановка, в която току-що ги беше въвела изключително любезна сервитьорка. Таверна „Ампелия“ – ресторант „Лози“ – се намираше в края на една от романтичните улички, с които просто изобилстваше градът. Приличаше на лабиринт, в който всеки път водеше към мъничък скрит бар, сладкарница или място, откъдето можеш да купиш хляб дори и от дупка в стената. Според класацията на сайта TripAdvisor тази таверна беше сред десетте най-добри места за хранене и след като зърна прекрасната тераса, покрита с пергола, около която се виеха пищни зелени лози, Лидия се съгласи незабавно. Проучванията, които беше направила, преди да се качат на самолета, я бяха насочили към едно ястие от менюто, което нямаше търпение да пробва. Тя погледна към Каролайн, която разглеждаше листа с вина.

– Кой е бил грозен като бебе?

– Принц Филип. Нали знаеш, съпругът на Лизи. Бог да упокои душата му. – Каролайн въздъхна шумно. – Искам да кажа, той може и да е бил роден в Гърция, но това не го е направило Адонис, нали?

Сега Лидия разбра за какво говори. Търсенето на тема за списанието ги беше довело в бившата кралска резиденция „Мон Репос“, родното място на покойния херцог на Единбург. Сега някогашната кралска резиденция беше държавна собственост и работеше като обществен музей. Но ù липсваха величественост и пищност, които и двете очакваха. Отвън дебелите каменни колони все още стояха гордо изправени, но балюстрадите бяха леко почернели от старост или просто от немарливост. Трябваше им значителна доза въображение, за да си представят как разни кралски особи крачат напред-назад по балконите, издокарани с великолепни дрехи. Отвътре „Мон Репос“ приличаше повече на скромна градска къща, отколкото на величествен дворец, но беше интересно да понаучат нещичко за историята ù. И след като се разходиха из обширния имот, бяха измислили заглавие – „Дестинация Преоткриване – възможно ли е реставрацията да е новият тоник за душата?“. Лидия не беше убедена дали всичко това си пасва, но Каролайн изведнъж се ентусиазира докрай, а когато тя се въодушевеше, беше най-добре да я оставиш да се развихри.

– Не мисля, че става така – рече Лидия и си наля чаша вода. Силата на наследствеността не беше достатъчна да гарантира физическа красота. Нейните родители бяха шведи, но тъй като винаги беше живяла в Англия, разплетеше ли си плитките, беше толкова далеч от Зара Ларшон, колкото Борис Джонсън от… ами, от всички останали.

– Но аз измислих заглавие убиец, нали?

Каролайн направи с пръсти движение тип „похвали ме“. Наистина ли беше казала „аз“, а не „ние“? Идеята изобщо да отидат в „Мон Репос“ беше на Лидия. Ако зависеше от Каролайн, тя щеше да напише статия за мъжа, който лежеше през три шезлонга от тях в хотела.

– Джина отговори ли? – попита Лидия, докато гледаше как сервитьорът отвежда друга двойка към маса в края на терасата. Изглеждаха някъде на нейната възраст. Мъжът със сигурност беше грък. Разбра го не само от черната коса и мургавата кожа, а от самоувереността му. Кое правеше мъжете от континентална Европа толкова специални? Марио беше същият. Контролираше всяка ситуация в живота си – беше непоколебим в кухнята, поздравяваше непринудено всеки клиент и го караше да се чувства като най-важния човек в ресторанта. Никога не се беше съмнявал във взето решение, никога не мислеше до безкрай за последствията. Живееше така, сякаш знаеше, че скоро ще умре. А Каролайн не беше отговорила на въпроса ù.

– Каролайн? – каза Лидия и отново насочи вниманието си към нея.

– Извинявай, какво?

– Джина одобри ли нашата статия? – Те може и да смятаха, че са намерили верния тон, но какво ако шефката им мислеше друго и решеше да ги качи на следващия самолет за дома? Очите на Лидия отново се отклониха от масата и се спряха на големите урни, които преливаха от цветя с невъобразимо ярки цветове – розово, оранжево, червено. Беше толкова приятно да бъде далеч от дома! Въпреки първоначалните ù опасения преживяването се оказа съвсем различно. И хубаво. Дали да не остане будна цяла нощ, за да напише още нещо, ако наистина ги грозеше опасността от електронно чекиране за следващия полет?

Каролайн пъхна в устата си две или може би три големи, зелени, хлъзгави маслини и кимна. Това „да“ в отговор на въпроса ù ли беше, или просто размисли за действието на солта по вкусовите ù рецептори? Не, Каролайн беше от хората, които ядяха бързо. Тя изпитваше удоволствие от пълния стомах, а не от дълги кулинарни пътешествия.

– Е, кога е следващият ни срок? Или Джина ще ни държи в очакване и от време на време ще ни изненадва с нови? – попита Лидия. Надяваше се да не е така. Нямаше нищо против крайния срок, стига да знаеше кога е. Нали това беше смисълът?

Каролайн завъртя очи, сякаш беше в синергия с маслините. А после една усмихната сервитьорка ги прекъсна.

– Добре дошли в таверна „Ампелия“!

***

Капки пот се стичаха по челото на Танос, но вярната му синьо-бяла бандана държеше косата му настрани, докато той беше в стихията си. Кухнята на Дина изобщо не приличаше на тази на Батист, поне що се отнася до уредите – нейните бяха поне двайсет години по-нови. Имаше и много повече пространство и той можеше да нареди вещите си педантично, както обичаше, така че всичко да се случва възможно най-гладко. В „Илиос“ беше пълно с какво ли не. Батист не се разделяше с нищо, което беше придобил през своите шейсет години на тази земя. Имаше блендери, които изглеждаха толкова първобитни, че спокойно можеше да са ги изработили древните гърци.

– Тано!

Той разтърси тигана, който държеше, алкохолът се подпали и започна да фламбира пържолата. Във въздуха заискряха пламъци – оранжеви, сини и леко розови, – но само след миг ефектът изчезна.

– Сега не мога да говоря – заяви решително той, без да отмества очи от тигана. Остави го, обърна се и се зае с друг.

– Няма нищо – отговори Дина. – Ще говоря аз. Тази поръчка трябва да е идеална! – Тя размаха бележката във въздуха.

– Всичките ми ястия са идеални. – Пържолата трябваше да се приготви за съвсем точно време, за да отговори на неговите високи стандарти. Той се извърна и бързо пренареди една чиния, от която не беше съвсем доволен, преди заместник главният готвач да я вземе.

– Знам – отговори Дина, – но моля те, заради мен, нека това ястие е извънредно специално!

Любопитството му се събуди достатъчно, за да приключи с чинията, да я подаде на заместника си и да се обърне към Дина.

– Защо?

– Те са от списание. Английско, мисля. Бих искала да напишат нещо за ресторанта ми. Само хубави неща.

Дина лесно се въодушевяваше и винаги беше оптимистка. Това беше едно от нещата, които най-много харесваше у нея. Но сега излъчваше нещо различно. Не беше само ентусиазъм, в гласа ù имаше нотка на отчаяние. Времената все още бяха трудни във финансово отношение и Танос чудесно го знаеше.

– Пак си подслушвала разговорите на клиентите – каза той. Трябваше да извади пържолата и да я сложи в чиния. Не биваше да се разсейва, докато готви.

– Това е част от работата ми – отговори Дина и разклати черните си къдрици. – Как да разбера какви са истинските нужди на гостите, ако не обръщам внимание?

– Ястията ще бъдат идеални. Какво си поръчаха? – Той внимателно положи пържолата и се приготви да я гарнира със сос и да нареди около нея дебели парченца пържени картофи.

– Сос болонезе… – започна Дина.

Готвачът се засмя.

– Английското! Толкова очевидно!

– И ювеци* със скариди.

Танос вдигна вежда и посипа пържолата със ситен лук и черен пипер. Това беше добър избор. Може би Дина имаше право, като искаше да им обърне по-специално внимание.

– Смятай го за свършено – рече той.

----

* Запечено ястие с паста, агнешко, шафран, къри, петимези и риган. Съществува вариант със скариди. – Бел. ред.