„Интегритет на първо място“-

                                                                                                                              първата от трите основни ценности на ВВС на САЩ

Основата на силата в НАТО е интегритетът, основата на влиянието на Москва е страхът. Това е и рамката за разбиране на отношенията НАТО-Русия днес, когато възпирането (ядрено, конвенционално и информационно) от времето на Студената война бе загубено в период на установяване на партньорство чрез основополагащият акт НАТО-Русия [1] от 1997 г.

В духа на партньорството бе и безпрецедентния проект "Инициатива за сътрудничество във въздушното пространство" [2], изпълняван от Агенцията за консултации, командване и управление на НАТО за връзка между центрове във Варшава и Москва (с бази в Мурманск, Ростов, Калининград и Бодо, Анкара) по предотвратяване на инциденти във въздушното пространство чрез взаимодействие на системите за въздушен контрол между НАТО и Русия. Тази инициатива и цялата дейност на Съвета "НАТО-Русия" бяха преустановени след вероломната окупация на Крим, а с писмото на Москва през 2021 г., изискващо да се върнем към времената преди Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997, т.е. към времената на Студента война, стана ясно, че след окупацията на част от Молдова, Грузия и Украйна ще има ескалация към гореща война в Украйна.

Със срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 г. започнаха мащабни промени с цел възпиране на Русия да ескалира ситуацията по сигурността в Европа към война в рамките на План за повишаване на готовността и вдигане на разходите за отбрана. България отговори с Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020“ [3]. Тези действия се оказаха недостатъчни да спрат агресията на Русия и през 2022 г. Русия започна пълномащабна война в Украйна, включително - от територията на Беларус. Последваха за първи път планове за отбрана на Източна Европа, нова командна структура и структура на силите на НАТО и мащабни усилия в помощ за Украйна, включително нейната институционализация с две нови командвания на НАТО. Ограниченията за институционална военна подкрепа на Украйна доведоха до формиране на Коалиция на желаещите и подготовка на гаранции за сигурност след прекратяване на военните действия.

В НАТО системно се усилва мирновременната мисия за въздушен суверенитет (с изключение на България) на източния фланг със сили на НАТО и съюзните държави, особено видимо в балтийските страни, Полша и Румъния, а Финландия и Швеция се присъединиха по ускорена писта към Алианса.

Страните от бившия съветски блок (с изключение на България) ускорено се освободиха в полза на Украйна от съветската техника (особено за противовъздушна отбрана - ПВО) и придобиха модерни системи или поискаха разполагане на съюзнически способности за ПВО/противоракетна отбрана - ПРО.

Това създаде принципно нова ситуация по източния фланг на НАТО и Русия реши да действа с три основни цели [4]:

  • създаване на разделение и противопоставяне между страните от източния фланг и другите съюзници, между САЩ и Европа, заедно с натиск за ограничаване на помощта за Украйна;
  • ативно разузнаване на организацията на ПВО/ПРО и способността за защита от дронове;
  • изтощаване на ресурсите за гарантиране на въздушен суверенитет при спазване на правилата за използване на сила от НАТО в мирно време.

При мирновременната мисия за въздушен суверенитет ключовата роля на националните решения остава и ескалация към НАТО през чл. 4 към чл. 5 е бавен и сложен процес. Активиране на дейности по „Източен страж“ (в публикациите се споменава за операция, за мисия, но всъщност това са дейности извън конкретна операция или мисия [5]) за мисия или дори операция ще изисква допълнителни консултации и решение на Северноатлантическия съвет.

Прецеденти на свалени самолети от СССР има поне два, които са широко известни (разузнавателен самолет Ю-2 [6] и пътнически южнокорейски самолет [7]). Показателен е и примерът със свален руски самолет от Турция [8] Също интересен е случаят с кацналия на Червения площад витлов самолет, преодолял ПВО на СССР и столицата Москва [9].

Какво предстои? Необходимо е да се прегледат и потвърдят националните процедури за използване на сила, да се съгласуват с процедурите на НАТО в рамките на "Източен страж" и да се даде ясен сигнал на Москва какво ще последва при следващо нарушение на суверенитета (въздушен, морски, сухоземен, кибер, инфо) на страна от НАТО във военен план. Отделно следва на база на текущите провокации да се демонстрира решителен отговор на ескалацията чрез икономически санкции и засилена военна помощ към Украйна, особено за поразяване на летища, пускови площадки на дронове и ракети, които потенциално могат да нарушат суверенитета на страни от НАТО. Заедно с това „асиметрично“ може да се проведе учение с Япония, Република Корея, Австралия и Нова Зеландия с демонстрация на способности по решително поразяване на цели в азиатската част на Русия.

Заедно с това е крайно време за антитерористична операция в свободните от руска окупация области на Украйна от коалицията на желаещите като мярка за защита на цивилното население и особено децата до постигането на прекратяване на огъня и активиране на по-широки гаранции за сигурност на Украйна чрез разполагане на достатъчен контингент от сили за възпиране на руска агресия в бъдеще (ако бяхме направили това след 2014 г. можеше да избегнем тази ужасна война в центъра на Европа, ако се бавим сега ще провокираме още по-жестока и по-обхватна война утре, с потенциална ядрена ескалация).

Налага се изводът, че след редица нерешителни действия в сферата на възпирането сме изправени пред нарастваща ескалация на руската заплаха за мира в Европа с елементи на ядрен шантаж и по опита от предишни кризи доказан добър подход за деескалация и възстановяване на възпирането (информационно, конвенционално, ядрено) е ясна позиция за пресичане на провокациите на Русия с ангажимент за поразяване на всеки нарушител по въздух, море и суша, в кибер и информационното пространство. Това може да е в рамките на "Източен страж" или при консолидиране на дейностите в тази рамка към операция за възпиране с активно използване на военна сила. Определено бе доказано, че правилата за използване на сила в мисия по въздушен суверенитет са крайно неефективни и ни трябват нови правила или преминаване от мисия за въздушен суверенитет към операция за ПВО/ПРО и защита от дронове с нови правила за използване на сила.

Досега чл. 5 на Вашингтонския договор е активиран само веднъж и в декларацията [10] на Северноатлантическия съвет от 12 септември 2001 г. не е посочена страна агресор. Днес имаме сериозни основания да разглеждаме кибер атаките, информационните атаки, атаките с дронове (включително - с терористичен характер чрез наети от чужди служби прокси изпълнители далеч от границата с Русия) като „въоръжено“ (с кибер оръжия, информационни оръжия, дронове) нападение, което може да доведе до активиране на чл. 5 с цел защита на страните членки. Това е възможен отговор от НАТО на ескалацията от провокации с дронове, в кибер и информационното пространство, дори да няма пряко кинетично нападение с жертви. Въпрос на консултации и политическо решение, в които България участва, и като най-уязвима страна в НАТО има интерес да търси надеждна защита чрез атлантическа солидарност, както правят балтийските страни от доста време.

Особено важен е регионалният подход в рамките на мерките на НАТО. Виждаме колко добре работи в Балтийския регион, време е да се приложи опитът им и в Балканския / Черноморския регион. Например още през 2012 г. преди окупацията на Крим НАТО инициира Балкански регионален подход към ПВО (BRAAD) [11] с възможност опитът от Централна Европа и Балтийския регион да се приложи между Адриатическо и Черно море за бързо, евтино, сигурно и иновативно укрепване на въздушната защита, където скоро се очакваше освен Словения, Хърватия, Албания и България да имаме още Черна гора и Северна Македония като част от НАТО (а Босна и Херцеговина е партньор с отговорност на НАТО и ЕС в сферата на сигурността) – все страни с ограничени ресурси, които без регионално сътрудничество и помощ от съседите не могат да изградят добра ПВО/ПРО (а днес и защита от дронове, кибер и инфо устойчивост). За съжаление, практически всички правителства на България от 2012 г. (с изключение на краткия период на служебното правителство 2014 г., когато тази тема бе централна на двустранни срещи в Уелс [12] и срещата на министрите от ЮИЕ в Будва) до днес решиха да не се възползват от предоставената възможност за ефективно укрепване на ПВО/ПРО при практически водеща роля на България (географски и като обем от инвестиции, технологични възможности) в рамките на НАТО. По отношение на борбата с дронове ще се наложи тясно взаимодействие на армията с полиция и силите за борба с тероризма, звената на ДАНС за защита на критичната инфраструктура.

С всички тези научени уроци можем да обобщим, че укрепването на източния фланг на НАТО е приоритет, това ще изисква засилено регионално сътрудничество в Балтийския и Черноморския регион, съчетаване на инструментите на НАТО и ЕС, нови правила за използване на сила, които ще имат възпиращ ефект към Русия да продължи ескалацията. Ключов елемент от тези нови правила са процедурите за неутрализиране / ликвидиране на всяко средство, нарушаващо суверенитета на страни от НАТО по въздух, суша, море, в кибер и инфо пространството. Вероятно това ще наложи развитие на дейностите по "Източен страж" до операция на НАТО за възпиране на руска агресия и прекратяване на провокациите с кибер, информационни и дрон атаки, с бойни самолети и кораби.

Специално за България при преминаване от сегашните правила за въздушен суверенитет към нови в съюзен план с възможност за сваляне на нарушители ще се наложи изключване на нашите активни средства, които не разполагат със система за опознаване „свой-чужд“ на НАТО, което вероятно ще направи МиГ-29 и зенитно-ракетните комплекси неизползваеми, както бе по време на Косовската криза през 1999 г. Това налага спешни мерки във ВВС.

______________________________

* Авторът е бивш директор и председател на борда на Агенцията за комуникации и информация на НАТО, бивш министър и зам. министър на отбраната, народен представител в 45-тото и 46-тото Народно събрание.

[1] Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation signed in Paris, France - https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_25468.htm

[2] NATO-Russia Council holds Cooperative Airspace Initiative exercise - https://www.nato.int/cps/fr/natohq/news_91277.htm?selectedLocale=en

[3] Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020” - https://www.strategy.bg/strategicdocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=932

[4] Flaunting mischief: Three aims of Russia’s airspace incursions - https://ecfr.eu/article/flaunting-mischief-three-aims-of-russias-airspace-incursions/?amp

[5] В допълнение към текущите си операции и мисии, които допринасят за основните задачи на НАТО за предотвратяване и управление на кризи и за сътрудничество в областта на сигурността с партньорите, Алиансът провежда и широк спектър от дейности в подкрепа на другата основна задача на НАТО – възпиране и отбрана. Тези дейности включват широк спектър от военни способности, разположени в оперативните области на Алианса – въздух, суша, море, космос и киберпространство – за защита на населението, територията и силите на НАТО. Алиансът провежда и дейности за сътрудничество в областта на сигурността с партньори извън обхвата на своите операции и мисии, по-специално чрез подкрепата на НАТО за Украйна в нейната отбрана срещу агресивната война на Русия.

[6] Преди 65 години американски разузнавателен самолет "Ю-2", пилотиран от Франсис Гари Пауърс, е свален над СССР (https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/880868-predi-65-godini-amerikanski-razuznavatelen-samolet-yu-2-pilotiran-ot-fransis-)

[7] 269 души загинаха в корейски боинг, свален от СССР през 1983 г. (https://clubz.bg/6103-269_dushi_zaginaha_v_koreyski_boing_svalen_ot_sssr_prez_1983_g)

[8] Турските военновъздушни сили свалят руски самолет над Сирия на 24 ноември 2015 г. (https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/786121-turskite-voennovazdushni-sili-svalyat-ruski-samolet-nad-siriya-na-24-noemvri-201)

[9] На 28 май 1987 г. 19-годишният западногермански пилот Матиас Руст каца с малък витлов самолет "Чесна" на Червения площад в Москва при полет от Хелзинки. Този инцидент води до уволнението на военния министър и командващия на ВВС на СССР, както и на много други висши офицери, а Руст е освободен от затвора след 18 месеца. 

[10] Press Release (2001)124 12 September 2001, https://www.nato.int/docu/pr/2001/p01-124e.htm

[11] Regional Defence Cooperation for Southeastern Europe - https://www.nato.int/cps/en/natohq/opinions_103817.htm

[12] Bilateral defence meetings on the margins of NATO Summit (https://www.morh.hr/en/bilateral-defence-meetings-on-the-margins-of-nato-summit-9/)