Израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда няма да присъства на днешната среща за бъдещето на Газа в Египет. Това стана ясно от съобщение на израелското правителство, което опроверга по-ранно съобщение на египетските власти. Към 12:00 часа българско време Кайро оповести, че по време на телефонен разговор на египетския президент Абдел Фатах ел-Сиси с американския държавен глава Доналд Тръмп, при среща на републиканеца с израелския министър-председател, Нетаняху уж е изразил намерение да участва в срещата.

Като повод за отсъствието на израелския премиер са посочени предстоящи еврейски празници, като опасенията са, че потенциалното му пътуване ще предизвика конфликт с ултраортодоксалните партии в кабинета му. 

Още при подготовката на срещата от Тел Авив обаче подчертаха, че няма да изпращат представители. Една от причините бе участието на лидера на Палестинската автономия Махмуд Абас, който е сред спряганите фигури да участва в следвоенното управление на Газа. Засега няма съобщение от страна на "Хамас", че ще участва на срещата в Египет, нито от най-големия спонсор на терористичната групировка - Иран.

Президентите на САЩ и Египет ще ръководят среща на световни лидери, наречена "Среща на върха за мир", в подкрепа на прекратяването на двугодишната война в Газа след постигнатото споразумение за прекратяване на огъня. Лидери от Турция, Йордания, Великобритания, Германия, Франция, Италия, ООН и ЕС също заявиха, че ще присъстват.

Срещата на върха в египетския курортен град Шарм ел-Шейх на Червено море се провежда в същия ден, в който "Хамас" освободи 20-те си останали живи израелски заложници, а Израел пусна стотици палестинци от затворите си.

"Нова страница"?

От офиса на египетския президент оповестиха, че срещата на върха има за цел да "прекрати войната" в Газа и "да открие нова страница на мир и регионална стабилност" в съответствие с визията на Тръмп.

През март Египет предложи следвоенен план за Газа, който би позволил на местните жители, които наброяват около 2,3 милиона души, да останат. По същото време Вашингтон предложи идея, която бе дружно отхвърлена от международната общност - територията да бъде обезлюдена и да се превърне в Ривиера. Оттогава позицията на Америка еволюира, за да се стигне до 20-точковия план на Тръмп, който, наред с освобождението на заложниците, позволи на стотици хиляди палестинци да се върнат по домовете си (след като израелските войски се изтеглиха).

Хуманитарни групи се готвят да внесат големи количества помощи, държани извън територията в продължение на месеци.

Предизвикателства пред мира

Но пред мира все още има сложни предизвикателства, продиктувани от най-разнородните интерпретации на клаузите в плана на Тръмп.

На дневен ред стоят въпросите за разоръжаването на "Хамас", създаването на следвоенно правителство в Газа и степента на изтегляне на Израел в рамките на анклава. Предвижда се регионални и международни партньори да работят за развитието на нови палестински сили за сигурност.

Друг важен въпрос е свързан с набирането на средства за възстановяване на Газа. Световната банка оценява нуждите от реконструкция и възстановяване в ивицата на 53 милиарда долара. 

Очаква се срещата да продължи около два часа, като в края й двамата председатели - Ел-Сиси и Тръмп - трябва да издадат съвместно изявление. 

За мястото на срещата

Шарм ел-Шейх, курортът на Червено море на върха на Синайския полуостров, в който днес посреща световните лидери, за кратко бе окупиран от Израел през 1956 г. След оттеглянето на израелската армия, там са разположени мироопазващи сили на ООН до 1967 г., когато президентът на Египет Гамал Абдел Насър им нарежда да напуснат. Този ход ускорява избухването на Шестдневната война през същата година.

Шарм ел-Шейх и останалата част от Синайския полуостров са върнати на Египет през 1982 г. след мирния договор с Израел от 1979 г., чрез който Кайро установява дипломатически отношения с Тел Авив. Медиаторска роля за помиряването изиграва американският президент Джими Картър.

Градът бе домакин на много мирни срещи на върха и кръгове от преговори между Израел и палестинците при президента Хосни Мубарак, който бе свален през 2011 г.