Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

На 23 и 24 октомври държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз ще се съберат в Брюксел, за да обсъдят най-мащабия досега конкретен отбранителен план в историята на Съюза – „Пътна карта за готовност в отбраната – 2030“. Документът, изготвен от Европейската комисия, цели да подготви Европа за евентуален високоинтензивен конфликт с Русия в рамките на пет години. Но зад амбициозната реторика и многомилиардните инвестиционни обещания се крие една неудобна истина: ЕС все още е твърде зависим от САЩ – политически, технологично и стратегически.

„Стоманен таралеж“ срещу „милитаризирана Русия“

Пътната карта, представена на 16 октомври, е пряка реакция на руската агресия срещу Украйна и съмненията в ангажимента на САЩ към европейската сигурност. В нея Русия е определена като „милитаризирана и трайна заплаха“, а Украйна – като „стоманен таралеж“, който трябва да бъде въоръжен така, че да възпира Москва. Целта е до 2030 г. ЕС да разполага с достатъчно силна отбранителна позиция, за да възпира агресори и да реагира на всякакви заплахи.

За това се предвижда стартиране на ключови проекти още през 2026 г., а до края на 2028 г. – сключване на договори и осигуряване на финансиране за преодоляване на най-спешните празноти в готовността на Европа да се отбранява. Сред тях са девет „коалиции по способности“ между държавите членки в области като противовъздушна отбрана (ПВО), военна мобилност, артилерия, кибер и изкуствен интелект, боеприпаси, дронове, морски и сухопътни бойни системи.

Четири "флагмана" и една стена

Централно място в документа заемат четири "флагмански" инициативи:

  • Наблюдение на източния фланг,
  • Европейска инициатива за защита от дронове,
  • Европейски въздушен щит,
  • Космически щит за отбрана.

Най-обсъждана е т.нар. „европейска дронова стена“, която трябва да бъде изградена до края на 2027 г. и да защитава източните граници на ЕС от безпилотни заплахи. Но в НАТО проектът предизвиква скептицизъм. Според източници, цитирани от "Политико+, представители на алианса го определят като „лозунг“ и се съмняват, че е реалистичен. Причините включват липса на техническа яснота, опасения от дублиране на функции с НАТО, различия в националните подходи към въздушната отбрана и страхове от ескалация при офанзивна интерпретация на проекта.

И германският канцлер Фридрих Мерц, и френският президент Еманюел Макрон поставиха под въпрос необходимостта от толкова сложна и скъпа система по източния фланг на ЕС, който е дълъг около 4 000 км. Kе съществува „универсално решение“ срещу безпилотните апарати, заяви командващият Сухопътните войски на Франция генерал Пиер Шил, цитиран от Франс прес. По думите му, „отбрана, основана единствено на стена, е обречена на неуспех, защото оставя инициативата в ръцета на нападащия и принуждава защитаващия се да бъде силен навсякъде“.

Макрон отбеляза, защитата от дронове не е достатъчна без "разубеждаващи" способности, т.е. без оръжия, които могат да нанесат ответен удар дълбоко в територията на противника. 

Макар че повечето европейски лидери са единодушни, че са нужни различни видове системи за защита от дронове, съществуват и опасения, че технологиите и тактиките в тази област се развиват с такава скорост, че една „дронова стена“ може да се окаже излишна и остаряла още в момента на въвеждането ѝ след две или три години. Италия, Гърция и Испания попитаха защо да плащат за "стена", която е далече от източните им граници.

Пари има, но не и автономия

Финансовата рамка на плана е внушителна – 800 млрд. евро, включително 150 млрд. по програмата SAFE*, Европейския фонд за отбрана и бъдещата многогодишна финансова рамка. Комисията настоява поне 40% от отбранителните поръчки да бъдат съвместни до 2027 г., а до 2030 г. поне 60% от въоръжението да се купува от европейски и украински производители.

Но въпреки тези усилия, реалността е по-сложна. Повечето държави членки все още купуват оръжие самостоятелно, което води до фрагментация, високи разходи и липса на оперативна съвместимост. Европейската отбранителна индустрия не е готова да поеме мащабни поръчки, а споделянето на данни за производствени капацитети и суровинни зависимости среща съпротива.

Американски натиск и европейски тревоги

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е категоричен: европейците трябва да поемат по-голяма отговорност за сигурността си. Съюзниците в НАТО вече се съгласиха да увеличат разходите си за отбрана от 2% до 5% от БВП, но това не спира САЩ от планирано военно оттегляне от Европа. Очаква се през октомври или ноември да бъде обявено изтегляне на части и техника, макар и без яснота кои региони ще бъдат засегнати.

"Не можете да приемете, че присъствието на Америка ще трае вечно", каза министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет през май в Полша, цитиран от "Нюзуик".

Балтийските държави са особено обезпокоени. Те настояват ЕС да покаже на Вашингтон, че е готов да действа самостоятелно, за да избегне прекалено бързото американско оттегляне. Но Тръмп не е убеден. Испания отказва да увеличи бюджета си за отбрана, а други държави може да последват примера ѝ. Президентът на САЩ дори намекна за изключване на Мадрид от НАТО – безпрецедентна заплаха.

Франция – нова несигурност

Към американската непредсказуемост се добавя и политическата нестабилност на единствената ядрена сила в ЕС - Франция. Назначаването на министъра на отбраната Себастиен Лекорню за премиер успокои донякъде съюзниците, но несигурната парламентарна подкрепа на правителството му, перспективата за предсрочни избори и победа на крайната десница плаши мнозина.

Програмата на крайнодесния Национален сбор включва излизане от интегрираното командване на НАТО, диалог с Русия, ограничаване на ядреното възпиране само до Франция и прекратяване на структурните сътрудничества с Германия. Сборът, който в миналото получаваше парѝ от Русия, заличи тези цели от уебсайта си преди предсрочните парламентарни избори през юни 2024 г., но това не е гаранция, че се е отказал от тях.

Между амбиция и реалност

Предложената от Комисията пътна карта на ЕС предлага конкретни проекти, срокове, финансови инструменти и механизми за мониторинг. Предвиждат се годишни доклади за отбранителната готовност и годишни срещи на индустрията, започващи от 2026 г., както и изграждане на зона за военна мобилност до 2027 г. с хармонизирани правила и маршрути.

Но въпросът остава: може ли ЕС да се превърне в стратегически автономен актьор, когато дори най-големите му държави не са готови да се откажат от американската защита? Когато дроновата война в Украйна показва колко уязвими са европейските инфраструктури.

За момента на Европа липсват конвенционални способности, с които САЩ разполагат - многоцелеви изтребител от пето поколение, ракети за нанасяне на удари дълбоко в тила на противника, разузнавателни средства и ПВО. Тя трябва да ги купуваѝ за себе си и да ги предоставя на Украйна. И докато ги няма, трябва да изпълнява условията на Тръмп.

_______________________

* Програмата SAFE (Security Action for Europe) е създадена от Европейската комисия през 2025 г. като част от по-широкия план „ReArm Europe“ и представлява нов финансов инструмент за ускоряване на отбранителната готовност на държавите членки чрез мащабни инвестиции в европейската отбранителна индустрия. SAFE предоставя до 150 милиарда евро под формата на дългосрочни, нисколихвени заеми, които се отпускат на държавите членки при благоприятни условия, с цел финансиране на съвместни поръчки на стратегически способности – особено в области с критични пропуски като противовъздушна отбрана, боеприпаси, дронове и киберсигурност. Средствата се набират от капиталовите пазари чрез кредитния рейтинг на ЕС, а финансирането е временно – до края на 2030 г. SAFE цели да засили оперативната съвместимост между държавите, да намали фрагментацията на поръчките и да подкрепи Европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB).