"Под свистенето на куршумите и звъна на сабите по бойните полета на Съединена България, се надявам да намериш името на своя прадядо" (ОТКЪС)

През 2025 г. чествахме 140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – един от най-славните подвизи, които новата ни история познава.

Сега на пазара излиза нова ценна книга, която разказва за обявяването на Съединението и за геройствата по време на последвалата Сръбско-българска война от 1885 година – период, в който народът е принуден да защити Отечеството си и идеала за национално обединение.

„Победни знамена. Подвигът от 1885 г.“ от Стоян Тачев – дългогодишен изследовател на българското минало с пет книги и редица публикации зад гърба си – е жива хроника на събитията и битките за Съединена България – „време на идеали, героизъм и страдание“.

Опирайки се на голям брой военноисторически трудове и спомени на съвременници, Тачев тръгва по стъпките на обикновените хора, превърнали се в необикновени герои.

С помощта на множество снимки, литографии и подробни карти на бойните действия авторът в хронология представя:

• последствията за българския народ след Берлинския конгрес;
• обявяването на Съединението;
• подвизите на герои като капитан Стоян Филипов, подпоручик Георги Ангелов и много други;
• ключовите бойни действия – от битката при Сливница, през боевете в Гургулят, Драгоман, Цариброд и Пирот, до защитата на Видин.

Подробен и правдив, този забележителен труд възкресява светлата памет за героите, посветили живота си на съкровената мечта за обединено Отечество.

Изтъкан от родолюбие в сърцевината си, „Победни знамена. Подвигът от 1885 г.“ е урок по чест и достойнство. Своеобразен паметник на величието на предците ни и победно знаме срещу забравата.  

„За да я има България, днес от нас се иска да бъдем смели и горди, достойни и просветени, скромни и работливи. Да носим в сърцата си неугасима вяра в светлото бъдеще на Отечеството и да бъдем продължители на достойните дела на нашите славни деди от великото време.“

Стоян Тачев

* * *

Из „Победни знамена“ на Стоян Тачев

Снимка "Сиела"

Скъпи читателю,

В ръцете си държиш книга, която е много скъпа за мен. Пиша я вече четири години, със сърце и душа. Това не е книга, която ще прочетеш, без да остави следа у теб. Тя разказва за едно забравено, но велико време, в което нашият народ е дал всичко по силите си, за да постигне своя национален идеал – обединението на всички българи в една държава. От подвига на нашите предци е останал споменът, а неумолимият ход на времето заплашва да изличи и малкото останало от тези скромни, но героични хора. Те са част от нас и ние сме част от тях. Затова се заех да опиша битките и героите от българските войни за Обединение. За да изтрием заедно плесента на забравата от светлите имена и подвизите на достойните българи от великото време.

„Победни знамена“ не е книга войнствена, националистическа или шовинистична. Тя е опит да се разкаже правдиво за българите в едно жестоко време, в едно време на идеали, героизъм и страдание. Ти ще намериш в нея чисто човешките моменти на смелост, доблест и жертвоготовност. Ще прочетеш за победи и загуби, ще видиш карти на бойните действия, снимки и литографии от войните. Ще научиш за съдбите на обикновени хора, превърнали се в необикновени герои. Ще усетиш тяхната любов към България, към семейството и към родното огнище.

Стъпвайки на голям брой военноисторически трудове и спомени на участници в събитията, тази книга разказва за битките и подвизите на воините на Съединена България, за радостните и тъжните моменти на нашия народ във вихъра на великото време. Каня те на едно необикновено пътешествие. Каня те да тръгнеш с мен по пътеките на историята, и някъде там, между цифрите на сухата статистика за полкове и дружини, под свистенето на куршумите и звъна на сабите по бойните полета на Съединена България, се надявам да намериш името на своя прадядо, да преоткриеш неговите ценности и героичните му дела. И да поемеш по пътя към себе си, без който няма посока за никъде. Защото кръвта вода не става.

Тази книга е израз на моята светла вяра, че на българския народ тепърва предстои да играе своята роля в историята. Делото на нашите възрожденци, на нашите велики личности, на героичното воинство на Третото българско царство не е завършено. Нека никога не забравяме, че в жилите ни тече кръвта на победителите при Сливница, Драгоман и Пирот. Запазили спомена за делата на предците ни, ние можем и трябва, с думи и дела, да бъдем достойни техни потомци и да предадем на следващите поколения българи една силна, горда и благоденстваща България. Такава, за каквато те са мечтали и бленували, сражавали и умирали под окървавените си и надупчени от куршуми бойни знамена, за която те са си отишли от този свят с отворени очи и с „Шуми Марица“ на уста. За да я има България, днес от нас се иска да бъдем смели и горди, достойни и просветени, скромни и работливи. Да носим в сърцата си неугасима вяра в светлото бъдеще на Отечеството и да бъдем продължители на достойните дела на нашите славни деди от великото време.

А когато някой ден моята и твоята, нашата България бъде такава, каквато са искали да я видят героите от Сръбско-българската война, нека ти и аз, скъпи читателю, облечем своите най-красиви дрехи, да хванем децата си за ръка и да отидем до някой от войнишките паметници, има ги във всеки град и във всяко село. Нека оставим цвете в памет на преминалите във вечността български воини, да се помолим за душите им и да прошепнем като заклинание стиха на Иван Вазов:

Стоян Тачев