Руският втечнен природен газ (ВПГ), купуван на спот пазара, ще бъде забранен от ЕС, след като Регламентът за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ влезе в сила в началото на 2026 г.

Вносът на газ по тръбопроводи ще бъде постепенно преустановен до 30 септември 2027 г.

Страните членки ще налагат санкции срещу операторите при нарушения от тяхна страна.

Това предвижда новото законодателство, одобрено днес от Европейския парламент с 500 гласа „за“, 120 „против“ и 32 „въздържал се“. По него вече е постигнато съгласие с държавите членки (Съвета) на ЕС. Предстои то да бъде официално одобрено от Съвета и да бъде публикувано в Официален вестник на ЕС.

Подготовка за забрана на вноса на петрол

При преговорите с датското председателство евродепутатите настояваха за забрана на целия внос на руски петрол. Те осигуриха ангажимент от страна на Европейската комисия да представи съответното законодателство в началото на 2026 г., за да може ефективната забрана да влезе в сила възможно най-скоро и не по-късно от края на 2027 г.

Европейският парламент настоява условията, позволяващи временно спиране на забраната за внос в извънредни ситуации, да бъдат по-строги. Възможността за изключения от наложената забрана е предвидена с цел поддържане на енергийната сигурност в ЕС.

Въвеждат се по-високи изисквания към операторите, включително за предоставяне на по-подробни доказателства на митническите органи във връзка с държавата на произход на газа преди вноса или със съхранението му. Целта е да се отстранят пропуските и да се намали рискът от заобикаляне на правилата.

9 от общо 17 български евродепутати подкрепиха резолюцията, показа поименната проверка.

„За“ гласуваха Радан Кънев, Андрей Ковачев, Илия Лазаров и Емил Радев от Европейската народна партия (ЕНП), либералите Илхан Кючюк, Никола Минчев и Христо Петров, консерваторът Ивайло Вълчев и независимият Танер Кабилов.

„Против“ бе единствено Рада Лайкова от „Възраждане“ и крайно дясната група „Европа на суверенните нации“ (ЕСН).

Във вота не участваха Ева Майдел и Андрей Новаков от ЕНП, социалистите Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова, „суверенистите“ Петър Волгин и Станислав Стоянов и независимата Елена Йончева.