А е само 3 януари, приятели....

Тръмп отвлече Мадуро, еврото унищожи лева, а Дачков масажира почти два часа Бойко Борисов в подкаст-канала си.

Но па да кажеш, че досега никога не са се случвали такива работи, а то...

България и друг път е била част от Европа и обикновено това са били времена на разцвет и независимост за страната ни.

България е била политически част от Европа още със създаването си през 681 година – призната от Византия, християнизирана през 864-а, разпространила писмеността сред другите славяни, тя е активен европейски фактор.

Разцветът й продължава и при Втората българска държава (1185–1396) – призната от Папството, част от системата на европейските кралства.

Но идва османският период, когато от 1396 до 1878 г. липсва българска държавност, а страната ни е част от Османската империя.

След Освобождението се завръща на европейската карта и до 1946-а тя отново е част от европейското семейство.

Следващото владичество отново я откъсва обаче от Европа. Народна република България (1946–1989) е част от съветския блок и на практика колония на Москва.

От 1989 година обаче България успя да се завърне стъпка по стъпка обратно в европейското си семейство, ставайки член първо на Съвета на Европа, на НАТО, на ЕС, а тази година интеграцията завърши с влизането и в еврозоната.

Така че това е добра новина за почти всички българи. С изключение на лидера на „Възраждане“. Господин Костадинов призова оня ден за ново Априлско въстание, приятели, поиска да му дадете властта, за да ви освободи от Европа и европейските пари. По принцип, аз бих била малко скептична, ако човек с прякор на съветска дребна валута, поиска да ме освободи от парите ми. Щото, както споменах още в началото на тоя фейлетон, това сме го виждали вече и не беше хубаво. Но пък не искам да съм и дребнава – прякорите не са всичко. Може прякор като Копейкин да не подсказва нищо добро, но па от човек с прякор Еврото също не видяхме кой знае какво.

От друга страна, аз господин Костадинов го разбирам. Не му върви никак – досега колко въстания обяви, от колко библейски катастрофи искаше да ни освободи и не, та не. Хич не му се получава. Нито от иранските травестити успя да ни предпази, щото те абсолютно педе@астки го предадоха и не дойдоха въобще. Нито от Шенген ни спря, макар че беше готов да легне на КПП Кулата и да не пусне нито един турист да премине пункта без чакане. И накрая обеща поне три пъти да спаси лева и да ни провали за еврото... и левът си отиде, а депутатската заплата дойде в евро и никой от „Възраждане“ не я изхвърли на жълтите павета. Толкова за спасителите. Явно са изживели катарзис.

Своебразен катарзис изживя и господин Явор Дачков, който след години критикуване и остро атакуване на Бойко Борисов снощи го интервюира напоително. За близо два часа не му зададе нито един сериозен въпрос и целият разговор приличаше малко на еротичен масаж. С много старание от едната страна и мъркане от кеф от другата. Но не искам да съм зла, съвсем обективно погледнато, Борисов не е лесен за интервюиране. И друг път съм виждала големи критици да му се точат, да се ядосват, да се заканват, а веднъж, попаднали на диванчето, го хващат приятелски за ръката. Образно казано ръката. И нататък знаете – кариера в ГЕРБ, депутат, зам.-шеф на комисията по култура или пък кандидат за кмет на София и местенце в СОС... Абе колко „колеги“ изгряха така на политическата ГЕРБ-сцена... Така че и при Дачков нищо ново. Щом другите могат да се поддават на чара, да му пипат мускула и да се включват в управлението, значи никой не е защитен.

И черешката на тортата в днешния ден – Тръмп отвлече Мадуро. Обаче и това вече е било, приятели. На този ден през 1990-а Буш-старши арестува панамеца Нориега. Че и го осъдиха на 40 години затвор, които той почти наполовина чинно си излежа. Така че от 2000-та насам всичко вече е само един кавър, приятели. И в музиката, и във филмите, и в политиката. Нориега преди 30 години го изкараха от скривалището му Панама, след като го облъчваха с пънк, рок и метал в продължение на седмица. Това не е шега, факт си е. На Бон Джоуви за седемнайсти път не издържал и се предал. Интересно, какво са пуснали сега на Мадуро, за да го убедят да се предаде само за три часа? Аз залагам на Тейлър Суифт. Признавам си, че ако можех да я разпозная, аз също бих се предала на секундата пред заплахата да ме облъчват с нейни песни през високоговорители. Даже и ако не ме търсят.

Като прочетох за ареста на Мадуро и се сетих за ареста на Нориега, малко си пофантазирах, приятели. С каква музика биха дошли американските ни приятели да арестуват някой наш диктатор, олигарх и нарушител на американски закони? И колко би издържал дори най-безскрупулният политик на четири дни Джорджано, например? Или след кой път повторение на „Бяла роза“ директно за затвора в САЩ ще заминат поне два милиона българи доброволно, само и само да се спре? Но да не стигаме до крайности. Марая Кери денонощно до 18 януари според мен ще накара дори цяла партия лично да предаде шефа си на американците.