"Не успяхме, макар че и не очаквах да го постигнем, да променим позицията на САЩ. Ясно е, че президентът иска да завладее Гренландия".

Това обяви датският външен министър Ларс Льоке Расмусен на съвместна пресконференция с гренландската си колежка Вивиан Моцфелт след среща в Белия дом с американски представители. 

"Вече 13 месеца се водят дискусии в социалните мрежи и това е първият случай, в който можеше да седнем на високо ниво и да говорим. Това бе добра възможност за мен и Вивиан да се изправим срещу наративи. Не е вярно, че китайски кораби обикалят Гренландия. Според разузнавателните ни данни китайски военен кораб не е минавал край Гренландия от десетилетие. От тази гледна точка срещата бе конструктивна, дискусията бе откровена".  

Расмусен отбеляза, че няма непосредствена заплаха за Гренландия от страна на Русия и Китай. И че притесненията на Вашингтон, че след 10-20 години бдителността на Дания ще падне не са обосновани - датчаните са инвестирали 15 млрд. долара през последните две години, за да подобрят военните си способности в региона на острова.

Расмусен добави, че ще бъде сформирана работна група с американците, в която да бъдат търсени общи решения на предизвикателствата в сферата на сигурността. Първата й среща може да се проведе до седмици.

"Съгласихме се, че има полза да седнем на високо ниво и да обсъдим дали има възможности да се съобразим с притесненията на президента, докато уважаваме "червените линии" на Кралство Дания. С тази работа ще започнем. Дали е постижима - не знам. Надяваме се, че ще понижи температурата".

Расмусен обясни какви са "червените линии".

"За нас идеи, които не биха зачитали териториалния характер на Кралство Дания и правото на самоопределение на гренландския народ са напълно неприемливи".

Датският външен министър подчерта, че въз основа на дефанзивния пакт между Копенхаген и Вашингтон от 1951 г., разширяването на американското военно присъствие на Гренландия може да бъде обсъдено. Той обърна внимание на факта, че и Дания, и Америка имат интерес Арктика "да е регион с ниско напрежение". 

Расмусен бе помолен да коментира изявлението на Тръмп от края на миналата седмица, в която той заяви, че отбраната на Гренландия представлява "две кучешки шейни".

"Познавам президента от много време, в качеството ми на премиер на Дания (2015 - 2019 г.) и съм запознат с похода му. Трябва да кажа, че въпреки че той коментира нещата по различен начин от мен, винаги има частица истина в това, което говори. Е, няма в кучешките шейни. Всъщност имаме кучешки шейни, иначе няма как да се движиш в северната част на Гренландия. Но сме съгласни с притесненията му за Арктика - има предизвикателства пред сигурността на север. Всички трансатлантически партньори възприемахме мира като даденост и имахме амбицията да поддържаме региона на Арктика под ниско напрежение - вероятно затова САЩ бяха решили да имат много по-малък отпечатък в Гренландия. По време на Студената война в даден момент те имаха 17 бази, сега е само една. Имаха около 10 000 души в Гренландия, сега са близо 200. Това не бе наше решение, а на САЩ".

Гренландската външна министърка говори значително по-малко от колегата си.  

"Ние сме съюзници, помагаме си от много години, имаме обща история, имаме интерес да намерим баланс. Имаме работа за вършене, най-важното за нас е да нормализираме отношенията си", подчерта Моцфелт. "Важно е да подобрим сътрудничеството си, но това не означава, че трябва да бъдем притежавани от САЩ". 

Преди срещата американският президент Доналд Тръмп написа  в социалните мрежи, че не би приел нищо по-малко, от това САЩ да имат контрол над Гренландия.

"НАТО ще стане много по-силна и ефективна организация, ако Гренландия е в ръцете на СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ", написа Тръмп.

По време на разговорите от официалния профил на Белия дом в Х споделиха поста на държавния глава, добавяйки надписа "В коя посока, гренландецо?":

Отговорът на този въпрос бе даден вчера от гренландския премиер Йенс-Фредерик Нилсен:

"Ако трябва да избираме между САЩ и Дания тук и сега, ние избираме Дания, НАТО и ЕС".

 Партиите, участващи в управляващата коалиция, получиха подкрепата на над 70 процента от жителите на Гренландия на миналогодишните избори.