Фронтменът на титаните Judas Priest Роб Халфорд отбеляза тези дни нещо като "юбилей" - 40 години от момента, в който поема по пътя на трезвеността. 74-годишният певец публикува видеообръщение, в което споделя, че е много горд с това постижение и благодари на всички хора, които са го подкрепяли по пътя през годините. 

Роб публикува посланието на профила си в Instagram, цитирано от Zrockradio.bg. Там той казва:

„Здравейте на всички. Днес стоя тук с дълбока признателност и благодарност, докато отбелязвам 40 години трезвен живот.

Преди четири десетилетия взех решение да променя изцяло посоката на живота си - да изляза от тъмнината към светлината, към едно бъдеще, което тогава дори не можех да видя. Както съм казвал и преди, това не беше лесно - и дори днес все още не е. Възстановяването изисква пълна честност, смирение и готовност да израстваш - ден след ден. С любовта и подкрепата на моята висша сила, на семейството ми, приятелите и феновете, които ми помагаха да намирам пътя напред, аз продължих напред.“

Той споделя още:

„През всичките тези години научих, че трезвеността не е просто въздържание - тя е наличие на яснота, смисъл и свързаност; дарът да бъдеш истински присъстващ в живота си всеки ден, за хората, които обичаш. Благодарен съм за човека, в който се превърнах, и за всяко предизвикателство, което ме направи по-силен.

А на онези от вас, които обмислят да направят първата крачка по този път заедно с мен - надявам се, че моят собствен път ще бъде доказателство, че възстановяването е възможно. Надеждата е реална, а всеки нов ден е шанс да започнеш отначало. Обичам ви.“

Рокрадиото цитира и сесия с въпроси и отговори с бившия басист на Megadeth Дейвид Елeфсън, състояла се миналия ноември в рамките на Rock ’N’ Roll Fantasy Camp в Скотсдейл, щата Аризона- Там Халфорд казва:

„Първият ми трезвен концерт (с Priest) беше в Tingley Coliseum през май 1986 г. в Албъкърки, Ню Мексико. Това беше първото ми трезво шоу - и бях абсолютно ужасен. Наистина ужасен.

А първият път, когато пях чист и трезвен, беше нещо изключително. Бях толкова приповдигнат - да усетя музиката за първи път в най-чистия й вид, без замъгляване, в реалността. Да чуеш себе си, гласа си, какво може да направи, да чуеш съотборниците си в групата. Не ми трябваше нищо от онези неща - не ми трябваше нищо допълнително, за да бъда там, където съм днес.“