Американският президент Доналд Тръмп обяви днес среща по въпросите за Гренландия с "различни страни" в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Съгласих се да участвам среща с различни страни в Давос, Швейцария", написа президентът в социалната си мрежа "Трут Соушъл", без обаче да уточнява кога ще се състои тя.

"Както заявих много ясно на всички ви, Гренландия е изключително необходима за националната и международната сигурност. В това отношение няма връщане назад, всички са съгласни с това!", допълни Тръмп.

Американският президент посочи също, че е имал "много добър разговор по телефона" с Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, по въпросите за Гренландия.

"САЩ са безспорно най-силната държава в света. Ние сме единствената СИЛА, способна да гарантира МИРА в света и това се прави просто чрез СИЛА!", изтъкна той.

Вчера Доналд Тръмп посочи, че европейските лидери "няма да се съпротивляват много" на плана му за превземане на Гренландия.

"Не мисля, че те ще се съпротивляват много. Трябва да я (Гренландия) имаме", отговори той на въпроса на журналист във Флорида, който го попита какво възнамерява да каже на европейците, които се противопоставят на плановете му.

Междувременно, френският президент Еманюел Макрон уведоми Доналд Тръмп, че би могъл да организира среща на Г-7 в Париж следобед този четвъртък и посочи, че не разбира "какво прави Тръмп в Гренландия", както показва екранна снимка на съобщенията, публикувани от Тръмп в "Трут Соушъл", за които американският президент заяви, че са от Макрон.

Фотоколаж от социалната мрежа на Тръмп, който изобразява него, вицепрезидента Дж. Д. Ванс и държавния секретар Марко Рубио да развяват американското знаме в Гренландия.

Според съобщенията Макрон е информирал американския президент, че би могъл да покани украинците, датчаните, сирийците и руснаците да участват в кулоарите на срещата на Г-7 и също така е поканил Тръмп на вечеря в Париж.

Отговорите на Тръмп, ако е имало такива, не са фигурирали на публикуваната екранна снимка. Белият дом и канцеларията на френския президент засега не са коментирали.

Източник от канцеларията на френския президент потвърди, че съобщението, споделено от Тръмп, е истинско.

Европейските лидери се очаква да участват в извънредна среща на върха в четвъртък вечерта в Брюксел след заплахите на Тръмп да наложи нови мита на няколко държави от ЕС, ако те се противопоставят на плана му да поеме контрол над Гренландия.

Белгийският премиер - времето за любезности свърши

Белгийскят премиер Барт де Вевер заяви, че "времето за любезности свърши" по отношение на исканията на САЩ за Гренландия. Той коментира пред белгийски медии, че прекалено отстъпчивата позиция на Европа към Вашингтон вече може да бъде контрапродуктивна.

Де Вевер каза това от Давос, където утре очаква среща с президента на САЩ Доналд Тръмп, в присъствието на белгийския крал Филип и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Белгийският премиер предвижда срещата да бъде "без предварителен сценарий", ако се състои. Той изразява изненада, че САЩ проявяват подобно отношение към Дания - лоялен съюзник в НАТО.

Същевременно парламентарната група на белгийската Работническа партия (комунисти) внесе проект на решение за отказ от покупката на допълнителни бройки изтребители Ф-35, съобщават местни медии. Според тази политическа сила действията на САЩ спрямо Гренландия създават особена опасност за страните, които разполагат с такива машини.

Партията настоява Белгия да отмени поръчката за още 11 изтребителя, след като вече започна да приема първата пратка от 34 машини. Според белгийските комунисти, Дания също е получила близо 30 изтребителя Ф-35, но заради нуждата от постоянно обновяване на софтуера им от страна на американския производител, днес възниква въпросът какво би се случило, ако САЩ предприемат военни действия срещу Гренландия и Копенхаген разчита на тези самолети, за да реагира.

От миналата година Белгия започна замяната на своите остарели изтребители Ф-16 с по-новите Ф-35, като е предвидено преходът към по-съвременната техника да приключи в следващите две години. Замяната се вписва в усилията на белгийските власти да отговорят на искането на Вашингтон и решението на НАТО за повишение на разходите за отбрана. Тази седмица белгийски медии отбелязаха, че за първи път от 32 години страната е успяла да постигне военни разходи, равни на 2 на сто от БВП, като междувременно алиансът постави два пъти по-висока цел за близките години.

Ответни търговски мерки на ЕС срещу САЩ биха били неразумни, предупреждава американският министър на финансите

Американският министър на финансите Скот Бесънт предупреди в Давос, че би било "много неразумно" от страна на ЕС да предприеме търговски ответни мерки срещу САЩ заради Гренландия, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че иска да поеме контрола над Гренландия, автономна територия на Дания, и заплаши с мита страните, които се противопоставят на това. ЕС обмисля ответни мерки.

„Президентът (Тръмп) вижда Гренландия като стратегически актив за САЩ. Няма да преотстъпваме на никого сигурността в нашето полукълбо“, заяви още Скот Бесънт пред медиите преди откриването на Световния икономически форум в Давос.

На въпрос за посланието на Доналд Тръмп до норвежкия премиер, в което американският президент изглежда свързва претенциите си за Гренландия с това, че не е получил Нобелова награда за мир, Скот Бесент отговори, че не знае „нищо за писмото на президента до Норвегия“. 

Но „мисля, че е глупост да се твърди, че президентът би направил това заради Нобеловата награда“, добави той. 

В това съобщение американският президент посочва, че вече не мисли „единствено за мира“, след като не е успял да спечели Нобеловата награда. Освен това Тръмп счита, че светът няма да бъде сигурен, докато датската територия не се окаже в ръцете на САЩ, припомня АФП. Тръмп води ожесточена кампания, за да спечели Нобеловата награда за мир миналата година за това, което той нарича усилия за прекратяване на осем войни. Тя обаче беше присъдена на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, която пристигна в Осло миналия месец, ден след връчването на наградата, след като избяга от Венецуела с лодка.

По-късно същата вечер, в отговор на въпрос на медиите дали е възможно споразумение, което да не включва купуването на Гренландия, Скот Бесънт предупреди:

„Отсега нататък бих приемал сериозно думите на президента Тръмп“. 

„Как САЩ получиха Панамския канал? Купихме го от французите“, припомни той.  „Как САЩ получиха Вирджинските острови? Купихме ги от датчаните“, които според него са се страхували да „раздразнят германците“ по време на Първата световна война. 

„Ами ако един ден се страхуват да раздразнят китайците?“, добави той, визирайки Дания. „Те вече са разрешили китайски минни дейности в Гренландия, нали?“

Всъщност, Бесент или не познава, или преиначава историческите факти. 

Съединените щати получават контрол над Панамския канал през 1903 г., но не от Франция, а след като подкрепят отделянето на Панама от Колумбия. Вашингтон вече е преговарял с Богота за строеж на канал, но колумбийският сенат отказва да ратифицира договора. Това отваря пътя за американска намеса: военни кораби блокират колумбийските сили, а само три дни след провъзгласяването на независимостта САЩ признават новата държава.

Непосредствено след това е подписан договорът "Хей–Бюно-Вария", който предоставя на САЩ „вечно“ право върху 16-километровата Канална зона срещу 10 млн. долара и годишна такса. Така Вашингтон получава пълен контрол върху стратегическия проход между Атлантическия и Тихия океан, а Панама – американска защита, но и ограничен суверенитет над ключова част от собствената си територия.

САЩ не са купили Панамския канал от Франция, както понякога се твърди, включително и от Бесент. Истината е, че Франция никога не е притежавала завършен канал, който да продаде. Френската компания на Фердинанд дьо Лесепс започва строителството през 1881 г., но проектът се проваля заради технически трудности, корупция и масова смъртност от тропически болести. След фалита ѝ остава само недовършена инфраструктура – изкопи, техника, железопътна линия и инженерни планове. Именно тези активи, заедно с концесионните права, САЩ купуват през 1904 г. за 40 млн. долара. Реалният контрол върху територията, където ще бъде построен каналът, САЩ получават не от Франция, а от новосъздадената държава Панама.

Строителството на канала продължава десетилетие и завършва през 1914 г., превръщайки го в един от най-важните инфраструктурни проекти на XX век. Едва през 1977 г. започва процесът по връщане на контрола на Панама, завършил окончателно на 1 януари 2000 г.

САЩ са купували територия от Франция, но много по-рано. През 1803 година те придобиват Луизиана за 15 милиона долара.

САЩ придобиват Вирджинските острови през 1917 г., когато купуват карибските колонии Сейнт Томас, Сейнт Джон и Сейнт Крой от Дания за 25 млн. долара в злато. Сделката е финализирана на 31 март 1917 г., денят, който остава известен като „Деня на прехвърлянето" ("Transfer Day“). От този момент островите стават неинкорпорирана територия на САЩ – статут, който означава, че те са под американски суверенитет, но не са пълноценна част от федерацията. Конституцията на САЩ се прилага там само частично, Конгресът има широки правомощия да определя местното управление, а жителите са американски граждани, но нямат право да гласуват за президент и имат само един делегиран, но безгласен представител в Камарата на представителите. Този статут позволява на Вашингтон да поддържа стратегически контрол в Карибите, без да предоставя пълните политически права, характерни за щатите.