Днес е последният ден на "Дондуков" 2 на Румен Радев. В историята ще влезе като първия български президент, подал оставка. Амбициите му изглеждат обаче много по-големи. С какви пасиви и активи влиза той в партийната политика?

Как иска да изглежда

Българин докрай. Морален стожер. Единица мярка за правилност и непогрешимост. Силен лидер с твърда ръка, но без да се прекрачват границите. Онзи, който ще промени за добро ужасното, мрачно състояние на нещата, защото знае как се прави. Той и никой друг.

Образите му досега

Патриот, бранещ семейните ценности, православен. Консерватор. Соцносталгик. Военен. Летец. Обичащ оръжията. Харесваш силата. Натовски генерал, който не знае чий е Крим.

Избор на кадър на КГБ – Решетников. Неотхвърлящ Путин, даже прикрито харесващ го. Но и без да му е подарявал кученца и да е строил турски потоци. Заядлив към Зеленски и резервиран към каузата на Киев. Отричал последователно нуждата Украйна да продължава да воюва и да защитава териториите си, твърдейки че брани мира. Определян нерядко за невраждебен на кремълските интереси, даже напротив.

Европеец, но не докрай, пълен със съмнения и забележки за Европейския съюз и европейските лидери. Затова пък виден тръмпист, в дългата колона от бг тръмписти. Без критики към САЩ. Завършил военни школи там като летец.

„За“ спирането на незаконните мигранти без либерални "глезотии". Противник на Истанбулската конвенция. Поискал още при избирането си обучение по религия в училищата и патриотично образование. Преглътнал безропотно арогантно поведение на руския патриарх Кирил в България… Но постоянен радетел за национално единение и бранител на националния интерес.

Назначавал служебни правителства с размах, обвиняван в едноличен и безконтролен маниер, атакуван за спорния договор с „Боташ“. Обграждащ се с бивши военни.

Размахал юмрука си пред президентството през лятото на 2020 г. и обявил „Мутри, вън!“ В началото на първия си мандат приеман често като единствената реална опозиция на властта на ГЕРБ.

Посочен от БСП и Корнелия Нинова за кандидат-президент, после скаран с Нинова, в резервирани отношения с издигналата го БСП. Дал първоначален тласък на водещите фигури на „Продължаваме промяната“ като служебни премиери, а малко по-късно обявил ги за „шарлатани“. Внимателно разграничаващ се от „Възраждане“.

Последователен в призивите си за борба с корупцията и атаките си – и персонални, към Бойко Борисов и Делян Пеевски, както и към ГЕРБ и вече ДПС-Ново начало. Това му носи неизменно активи.

Поискал референдум за еврото в момент, в който осъзнава, че вероятността това да се случи клони под нула. Но ще създаде допълнително напрежение (а и одобрение в някои среди) в обществото, а той ще трупа точки.

Вечно недоволен, вечно ощетен, вечно атакуван, а постиженията му – недооценени. Според собствената му оценка назначените от него служебни кабинети са били най-успешните. А отнемането на власт от него с промените в конституцията – доказан провал. Действащ в постоянна контраатака, на нож. Естественото му политическо състояние досега – на конфронтация.

Критик, от позицията на отстранен наблюдател. Обвиняван често, че не е обединител на нацията, не търси консенсуса, разговорите, спокойния тон. А напротив, държи да поддържа напрежение и не отстъпва от острото, нападателно говорене и реакции. Допълнително нагнетяващ политическия дебат, като даже участва в принизяването му.

„Благ“ не е епитет, който може да бъде свързан по никакъв начин с политическата личност на отиващия си президент. Неотстъпващ, на границата с грубостта, честолюбив докрай  - да.

Политическите врагове

Подложен на постоянни обстрели. Политическите врагове – дълги години – ГЕРБ и Борисов, с когото характеровите прилики са доста повече от разликите, а двамата са в играта на непрестанното дразнене. Периодично лидерът на ГЕРБ се сеща да говори за „пътя на Копринката“. Циклично е и споменаването на „Боташ“ и единия милион, който даваме всеки ден заради неизгодния договор. През годините, според Борисов, президентът е бил виновен за почти всичко – в един момент даже за жертвите от пандемията от Ковид в България. В друг - от скука или наистина, но бившият премиер твърдеше, че Радев му праща дронове през оградата да го следи... Дроновете останаха поредния щрих в историята на родния политически абсурдизъм. А Радев не получи дронове, а направо му пратиха ДАНС и спецпрокуратурата да претърсват на "Дондуков" 2.

Пеевски в персоналните си атаки най-често го нарича „Мистър Кеш“, а президенството – тъмно място (от другата страна Радев му връща с „господин Магнитски“), обвинявал го е, че е диктатор, нарушаващ конституцията.

Всъщност Радев трябва да е благодарен и на двамата, защото героичния ореол, който изтъква и ще пробва да оползотвори в бъдеще, в голяма степен дължи на Борисов и на Пеевски. Те са неговото публично алиби, в сблъсъка с тях той поддържа реномето си, претенцията си за борец за промяна. Отнемат му власт, коли, охрана – още по-добре за него. Справедливото възмущение е в ход. Те му дават мисия, изпълват образа му със смисъл. Радев, чиито международни позиции са силно оспорими, може да играе добър герой основно, когато е в опозиция с двамата. 

Политическите му сблъсъци, а често и обикновена заядливост, през годините обаче са на много повече фронтове, почти всички. Доскоро изключение бяха само от ИТН, които размахваха някога дъвките „президентска република“, „референдум“ и др., докато не станаха присъдружна партия на ГЕРБ и на ДПС-Ново начало. Сега тече нещо като ухажване с хората на Доган, а самият детрониран почетен председател бравурно реагира на Радевото решение от понеделник.

Популярност чрез конфронтация

Радев обича и търси конфронтацията, като през нея се легитимира(ше) в голяма степен, докато е президент. Конфронтация, опакована като следване волята на българския народ, защита на справедливостта (винаги дефицитна политическа стока), борба за правилното и доброто. Гарнирано с постоянната доза честолюбие,  недоволство, черногледство,  обидчивост, упоритост и следване на егото.

Още в началото на първия си мандат той демонстрираше последователното си неодобрение, даже презрение към партиите, насаждаше допълнително недоверие в партийната система, пренасяно върху демокрацията изобщо, често действаше като несистемен играч. Политическата нестабилност, особено след 2020-21 г., честите избори, неубедителните парламенти, крехките и свръхкомпромисни коалиционни правителства – на този фон президентът избра да не играе балансираща роля, а да подрива и без това затъналата в тежка криза политическа система. Да увеличава общественото недоверие и така да действа в посока към все по-затъваща избирателна активност и все повече отвратени негласуващи…Той предпочете да действа често и деконструктивно, но винаги в рамките на закона – на буквата, често не на духа.

Малко е парадоксално сега, че генералът, станал държавник (за първия мандат неочаквано, с победен финал като от холивудски филм), който почти едно десетилетие показваше презрението си към партиите, сега ще прави/участва с партия.

Още отпреди повече от 8-9 години стои заявката за лидера със силната ръка, играещ понякога по ръба, без да отива отвъд. Рефренът "Радев-партия", подет от ГЕРБ месеци след началото на първия мандат, звучи от толкова дълго време, че стана малко предизвестено  - ще действа, дори и без да е ясно дали всъщност го е искал. За да не изглежда малодушен, например. Ще е интересно да се види дали Борисов още през 2017-2018 г. не му е заложил опасен капан, или обратно - успехът на Радев ще бъде краят на най-оцеляващия политик.

Копира стратегията на ГЕРБ

Десет години след първата си политическа изява в предизборната кампания, Радев изглежда научил технологията на политиката, по-обигран, по-сигурен, но ненадмогнал усещането си за превъзходство и с неясна готовност да прави копромиси и да бъде личностно гъвкав.

Към момента Радев влиза в партийната политика, като изглежда, че смята да копира стратегията на ГЕРБ при създаването ѝ, а и дълги години след това - ще лавира според обществените нагласи и очаквания, или според собствената си интерпретация за тях.

През последните месеци този подход става все по-видим. Ту се впуска в запомнящи се словесни атаки с дълго мислени ярки образи срещу Борисов и най-вече срещу архиврага Делян Пеевски. Ту изведнъж се присеща за колебанията на българите около еврото и почва да свири на тази тънка струна, по-близо, но никога твърде близо до националпопулистките изблици на партии като „Възраждане“. После темата заглъхва, но се заема да отстоява нуждата от провеждането на честни и прозрачни избори и да настоява за изцяло машинно гласуване (в тази си позиция е последователен). Отново заявки за борба с корупцията, срещу завладяната държава и онези, които я олицетворяват. Настояване за изчистване на съдебната система и най-вече прокуратурата. Изява по външнополитически теми, в която обявява, че трябва да има мир в Украйна с отстъпки от Киев…Приближаване на 1 януари 2026 и отново връщане към еврото, референдумът, който е бил провален още преди да бъде заченат, политическата класа, която не зачита народа си, тежките времена, които предстоят…И т. н., и т. н.

Така че в концепцията му за политика ще има малко Европа, ама без либерални включвания, но и без смелостта на Орбан да има крайна, но ясна позиция, заигравки с т. нар. русофилство на българите, тръмпизъм (в тежка конкуренция с другите видни български тръмписти). На вътрешния фронт битка срещу „корумпирани служители, конспиратори и екстремисти“, модела "Борисов-Пеевски", връщане на завладяната държава,  искания за справедливост, традиционни ценности, малко социален популизъм ...

Вечният въпрос на Бай Ганьо "леберал ли си, или консератор" няма отговор. Определението, което напоследък идва от анализатори, че формацията на Радев ще е в центъра, е някак забавно. Обоснованото предположение може да е, че бъдещата партия ще бъде напълно и съзнателно опортюнистична  – с всички (от народа) и срещу всички (партии). В центъра, но и където падне. (Българският политически център е силно надценен от доста време. Както вече и българското дясно, а да не говорим за лявото. Само в патриотичната ниша и поборниците за благото на народа е голяма блъсканица.)

Не чак толкова лоша новина

Появата на партия на Радев в каквато и да е форма, която избере, не е чак толкова лоша новина. Може да поразбута заблатената политическа реалност. Може да създаде доста повече възможности за рутене на модела Пеевски-Борисов и да доведе до нови коалиции по интереси и ситуационни мнозинства в парламента. Може да зададе, макар и по-малко вероятно, и възможност за 160 гласа, които да изберат различен ВСС и оттам различен главен прокурор.

Най-малкото няма отново да чуваме и виждаме "нови избори, но още от същото". Може да пробваме да излезем от знаменития цитат на Борисов: "Било каквото било, ще бъде, каквото беше". Може да има служебно правителство с вътрешен министър, различен от бъдещ подчинен на Пеевски, и този вътрешен министър да бъде решителен в борбата срещу купения вот, например. Очакванията са и за сериозен ръст в избирателната активност заради новия играч на терена, което е още един щит срещу изкривяването на гласовете.

Сегашните негласуващи са и най-сериозната група на потенциални избиратели на Радев. През последните пет години армията на хора, които се интересуват от политика, но казват, че няма за кого да гласуват, расте непрестанно. (Припомняне през април 2021 г. гласуват 3 334 283 души, а на последните парламентарни избори през октомври 2024 г. – 2 570 629.)

Сред тях има разочаровани бивши поддръжници на ГЕРБ, на ИТН, преди това на НДСВ, на цялата колекция от партии еднодневки, които танцуват едно лято. Към Радев ще се придвижи вероятно и голяма част от т. нар. мигриращ електорат – онези, които гласуват, но всеки път пробват нещо различно. По-умерените привърженици на националистическия вот, объркани популисти, онези, които все искат нещо ново и по-добро, малко като в магическа реалност. Част от конформисткия вот, който в последно време отива по традиция към предизвестения победител ГЕРБ, част от проекторазширението на периферията на ПП-ДБ, която след големите протести реши, че може да си върне оттеклите се разочаровани и да набъбне почти двойно – с Радев тази претенция трябва да бъде преосмислена. Част от младежкия вот, повече от провинцията, вероятно. Гласове от чужбина, също.

Радев удря по „Възраждане“, откъдето ще се пренасочат по-малко крайните националистически привърженици, на които скубането на кабели, блъскането на други депутати, атаките срещу сгради и т. н. им идва вповече. Затова и Костадин Костадинов, който беше отрязан от Радев за повече близост, е нервен. Не е сигурен колко картата "евро" ще му свърши работа сега, отчаяно търси нещо друго.

Повечето от партиите имат своите основания да бъдат неспокойни, особено формации като „Величие“, МЕЧ, ИТН.  (Която може да стигне до парламента отново въпреки социологическите прогнози с малко помощ от приятел, за да му удря по едно рамо вътре в НС, макар и да твърди, че няма нищо общо с него). Трескави са и в БСП, където вече видни фигури побързаха да приветстват решението на Радев и изглежда, че мислят да напускат силно клатещия си кораб на соцпартията. Отичането на избиратели, разочаровани от присъствието на БСП в коалиция с ГЕРБ и неофициално с ДПС на Пеевски, не е трудно предвидимо. Все повече изглежда и че Радев ще се пробва да го играе някаква алтернатива (макар и доста трудно да стане) на Новото начало в смесените райони с любезното съдействие на Доган и хората му. Все пак Пеевски може би е с най-малко електорални притеснения. Пътят му към разширяването му  политически със следващ изборен скок и даже към първото място, обаче ще бъде осуетен.

Радев докрай ще използва картата анти-Пеевски и анти-Борисов в кампанията си и тя ще действа. Въпросът е колко силно. Социолозите са убедени, че вълна ще има, според някои много силна. Но може да се окаже надценена. Понякога дългото очакване води и до бързо разочарование след това.

Юнакът на бял кон се задава, новият (макар и добре познат) спасител иде, може да кара изтребител, да се гмурка и да прави кофички гол до кръста на лост. Може и да кара шкода, ако се наложи.