След повече от 4 десетилетия борба с демоните си (и с характерите на някакви хора, които искат да свирят с него, та непрекъснато се налага да ги уволнява)...

Изхвърлен като мръсно коте от Metallica, които иначе с охота и до днес заработват милиони с неговите песни от първите два албума (ама че втръснала история, нали?!)...

Най-после rest-нал в peace егоцентричната си музикална душа: не без помощта на барабанист белгиец (какъв пич само!), басист италианец (който пеел по-добре от него) и китарист финландец (тук мълчим, само чуйте солата)...

Дами и господа, Дейв Мъстейн е отново тук!

Като за последно... Поне ако може да се вярва на посланията около обявения за прощален албум Megadeth - 17-и поред, излязъл вчера сутрин европейско време (това за роднините на споменатите по-горе Дирк, Джеймс и Теему го казвам).

Megadeth не е просто Metallica за напреднали, а изключителна група, която за 43 години усилия, по най-трудния начин, докопвайки се до собствена физиономия нота след нота и албум след албум, най-сетне зае мястото, което винаги й се е полагало.  

Подготовката и истерията около албума бяха наистина епични. Megadeth има армия от фенове, спечелена трудно за споменатите 4+ десетилетия и със сигурност - без бандата да тъне в милиони зелени доларчета през това време.

Чуйте невероятната "финландска" резачка Let There Be Shred, реализирана като трети сингъл от албума на 19 декември.

Megadeth пусна цели 4 сингъла, като последният Puppet Parade е може би с най-минимални шансове да остане в историята на групата. Ама, то - въпрос на вкус.

Технически, всяка песен в "тавата" е по-интересна от нея, но пък тази е толкова "мегадетска"!

Като закачка с шкембе-патриотите - запомнили-недозапомнили нещо за "единствено българските" неравноделни ритми от час по музика, нека отбележим, че вътре има части в размер 17/8, в 8/8 и др.

Чуйте обаче и това - той Е война! Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих вероятно го знаят най-добре...

Ако има истински удар в ченето в този последен албум, това е последната от редовните песни на Дейв, озаглавена с доста подходящото The Last Note. Това е смазваща композиция със смазващ текст и едно... соло на акустична китара по никое време в тази метъл касапница:

Както беше обещал, Дейв изпраска като бонус изумителна версия на собствената си Ride the Lightning - дала името не само на втория албум, а и на цяла ера от кариерата на Metallica.

Да не сравняваме чушки и домати, но песента звучи по-тежко и брутално - макар и не по-бърза, както може би се надяваха мнозинството фенове подлъгани от The Mechanix навремето.

Ето и едно страхотно живо изпълнение на "конкуренцията" за сравнение:

А, и още нещо много важно за новия албум - най-после след толкова време на Дейв му се разбира всяка една дума, която пее.

Остава да се насладим на финалното световно турне, което се очертава отсега като някакъв мастодонт от дати, градове и държави.

Пък на фона на съвсем сериозно планираното турне 2026 на Rolling Stones (засега канселирано за радост на застрахователите), на Led Zeppelin (засега все още в сферата на слуховете) и на Deep Purple, Дейв е направо младеж на своите 64!  

Може под натиска на някой напорист "меринджей" и да размисли - както много други в бизнеса. Специално за този и за неговите виртуозни съмишленици си пожелаваме - ха, дано!

---

* Казано просто от лат. ез.: махане на глава.