Както може би сте забелязали, откачалки в рока - дал Господ. Лес Клейпуул от Primus обаче е от тези, с които създателят като да е попрекалил.

Роден през 1963-а, една от най-благите истории около този изумителен басист и лидер на бандата от Ел Собранте, е когато Metallica губят при катастрофа Клиф Бъртън през 1986 г. и обявяват прослушване за нов басист. С целия си акъл и облечен в крещящи разноцветни панталонки, тениска, с прическа на кичури, Клейпуул се явява. Дори не си направил труда да научи, че интрото на For Whom The Bell Tolls всъщност е на бас...

Лидерът на намръщените тогава метъли, отгоре до долу в черни дрехи - Джеймс Хетфийлд, по думите на Лес, му казал, че е твърде добър за тях и "трябва да работи по свои собствени неща".

Което и прави до ден днешен. С кратко прекъсване в началото на новия век, Primus не отсътпва от своето място под слънцето (макар и "слънце", греещо с много по-малко сочни зелени доларчета от това на Metallica). Но пък бандата е топ за цяла вярна армия от ценители. Добре де - и рок сноби...

Последното събитие около калифорнийците обаче направо откърти.  Вечерта на 22 януари Bass Magazine организира музикални награди в Санта Ана, Калифорния. И кого да поканят - сигурно Фънки е бил зает, та се е получила нелоша вечеринка с други артисти.

За своята композиция Tommy the Cat, Лес - сочен от "Ролинг Стоун" за един от най-великите басисти на всички времена, представи на сцената Маркъс Милър като "един от най-великите басисти".

За оценка на последвалата вакханалия дори не е нужно да сте се интересували някога от бас или от музика въобще - достатъчно е да не сте глух... Макар че и тогава вибрациите сигурно биха ви подхвърлили от табуретката!

Всъщност това беше и един от акцентите на самото събитие. Робърт Трухильо от Infectious Grooves и Metallica пък "заби" друга песен на откаченото трио - My Name is Mud.

Green Day изнесоха 30-минутно енергично изпълнение с класически парчета. Но програмата на Маркъс Милър беше истински майсторски клас по бас техника, отбелязват почитатели.