Едно от лицата на т.нар. ДПС-Доган, говорителят на формацията и бивш депутат Валентин Тончев осъди сайта "Пик". "Жълтите медии у нас не информират, те наказват. Те не търсят истината, те произвеждат страх" - констатира Тончев във фейсбук публикацията си, в която е публикувал съдебното решение.

Според решението на Софийски градски съд сайтът, известен с калните си кампании срещу опозицията на Делян Пеевски и Бойко Борисов, трябва да заплати на бившия депутат 5112,92 евро обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и разноските по делото.

Тончев е осъдил "Пик" за един материал - публикуван през януари миналата година. По хигиенни съображения няма да разказваме текста в подробности, но с множество грозни епитети и определения се атакува ексдепутата за това, че е обвинил собственичката на сайта "Епицентър" Валерия Велева в лъжи.

Въпреки съдебното решение, текстът в "Пик" е съвсем достъпен.

"Това е само първото дело, но не е последното" - заканва се Тончев.

Ето и пълния текст на публикацията:

Винаги съм вярвал в свободата на словото като едно от най-мощните оръжия на демокрацията. Но има граница. И тя е ясна. Свободата на словото не е шум. Тя не е крясък, нито кал. Тя е онова крехко пространство, в което едно общество се учи да мисли, да спори и да напредва, без да се самоизяжда.

Но има момент, в който думите престават да бъдат мнение и се превръщат в бухалка. Критиката не е за идеите ти, нито за позициите ти. Момент, в който журналистиката отстъпва място на калното унижение. 

Целта, тогава, не е да бъдеш критикуван, а да бъдеш омърсен. А съпругата ти, която не е избирала публичността, да е принудена да я живее като наказание. Детето ти, да расте в сянката на лъжи, които не разбира, но ги усеща. Родителите ти, да носят срам и страх заради неща, които никога не са извършили.

Жълтите медии у нас не информират, те наказват. Те не търсят истината, те произвеждат страх. И когато лъжата се превърне в индустрия, а омразата в бизнес модел, обществото плаща цената, дори когато си мисли, че това засяга някой друг.

С решение на Софийски градски съд, с голямо удоволствие, осъдих ПИК. Не като личен триумф, а като напомняне, че дори в България има граници. Че думите имат последствия. Че никой не е над закона, дори когато се крие зад 190 кг. корпулентни фигури.

Това е само първото дело, но не е последното.

Защото жълто-кафявите медии разчитат на едно: на нашето мълчание и примирение.

Искам искрено да благодаря на адвокат Полина Велчева за професионализма и за убеждението, че правото не е абстракция, а защита на човешкото достойнство.

Към всички граждани, които са били оклеветявани, унижавани, публично разкъсвани:
не сте сами. И не сте безсилни.

Демокрацията не умира изведнъж. Тя се руши бавно, когато приемем, че клеветата е норма, че унижението е част от играта.

А не е!