Конституционният съд обяви за противоконституционно Решението за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ, прието от Народното събрание на 13 март 2026 г. Служебният кабинет на Андрей Гюров оспори това решение на парламента, като изтъкна, че противоречи на принципите на правовата държава за разделение на властите и на определените в Конституцията правомощия на Министерския съвет да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, както и да ръководи изпълнението на държавния бюджет.

Аргументи

Конституционният съд установява, че законодателят е приел решението извън установената му с Конституцията и със законите бюджетна управленска компетентност. В мотивите си Съдът посочва, че оспореното решение противоречи на принципа на разделение на властите - правомощие на Министерския съвет е да осъществява вътрешната и външната политика на страната. Нарушени са и разграничените в Конституцията правомощия в бюджетния процес - на Народното събрание да приема държавния бюджет и на Министерския съвет да изготвя и внася проект за държавния бюджет и да ръководи изпълнението на приетата от Народното събрание финансова рамка. 

Посочва се още, че решението на Народното събрание не е съобразено със законовата правна уредба на общата бюджетна рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси, съдържаща се в Закона за публичните финанси, и със Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

В заседанието са участвали 12 конституционни съдии. Решението на КС е прието единодушно.

Кой предложи

А обявеното за противоконституционно решение на Народното събрание бе предложено от ДПС-Ново начало и подкрепено от ГЕРБ-СДС и "Има такъв народ". В него се предвиждаше Министерският съвет да разработи и приеме мерки за подпомагане на най-уязвимите социални групи от населението с доходи под прага на бедност, включително чрез разширяване на програмите за енергийно подпомагане.

По отношение на подкрепата за предприятията и публичните услуги, засегнати от увеличените разходи за енергийни ресурси, кабинетът трябваше да разработи мерки и програма, насочени към транспортния сектор, лечебни заведения, училища, детски градини и ясли и земеделски производители.

С цел ефективно управление и разпределение на средствата за подпомагане се предвиждаше създаването на специален Фонд "Енергийно подпомагане на предприятията и домакинствата" към Министерството на финансите. Чрез фонда трябваше да се администрират средствата по програмите за подпомагане и да се осигури прозрачност при тяхното разходване.

Финансирането на фонда трябваше да се осъществява чрез допълнителните приходи в държавния бюджет от ДДС, реализирани вследствие на повишаването на цените на суровия петрол сорт "Брент" и втечнения природен газ. Според решението в рамките на своите правомощия правителството може да финансира фонда чрез Българската банка за развитие.

За транспортния сектор се предвиждаше на база отчетените количества използвани горива през съответния месец на предходната година Българската агенция за експортно застраховане да издаде гаранции за разсрочване на лизинговите вноски на транспортните фирми до края на 2026 година.