"Обществото очакваше задълбочена и независима проверка, която да даде ясен отговор има ли институционални пропуски, какви са те и кой носи отговорност. Вместо това получихме документ, който по съдържание по-скоро прилича на писмена защита на действията и бездействията на ръководената от министър Даниел Митов администрация."

Така днес от Инициатива "Правосъдие за всеки" анализират изготвения и обнародван доклад на Инспектората към Министерството на вътрешните работи за проверка на работата на служителите на МВР по повод подадени сигнали, свързани с т. нар. „Национална агенция за контрол на защитените територии“. 

Клуб Z разказа накратко за документа, заемащ иначе внушителните 19 страници и разпратен до медиите миналата седмица.

Разглеждат се един по един получените през годините сигнали (които, както се оказа, никак не са били малко или несериозни - бел. ред.) и реакцията след тях. "Докладът последователно достига до извод, че служителите на МВР са свършили правомерно своята работа, а там, където се признават пропуски, те се неутрализират с аргумента за изтекли срокове или с препоръки за бъдещо подобряване на организацията", заключават от ИПВ.

От организацията наричат "символен" още първия факт - че сигнал срещу "рейнджърите", постъпил от РУ-Берковица, е изгубен при преместването на районното от Годеч в Костинброд.

Обратното - относно сигнала, който наследничката на Борислав Сандов на поста екоминистър - Росица Карамфилова, подава срещу подписаното от него споразумение, "не става ясно какво конкретно престъпление е било проверявано и какъв точно е бил предметът на полицейската проверка". Затова пък с охота се изтъкват имена на политици.

По отношение на сигнала, подаден от бабата и дядото на 8-годишния тогава Леон (който те оттеглят дни по-късно) се набляга, че веднага информация е изтекла до обектите на сигнала.

"Вместо същинска институционална самооценка и проверка по същество, комисията отново стига до извода за „правомерност“, аргументирайки се основно с липсата на допълнителни прокурорски указания и с постановените откази. Така формалната процесуална рамка отново замества реалния анализ на това дали институционалната реакция е била достатъчна, защитена от пробиви и съобразена с чувствителността на случая."

При другия случай - Валери Иванов, който дава показания в ГДБОП за времето, прекарано при Калушев и сие в Мексико, включително и с 11-годишния тогава Николай Златков, изводът е, че се коментират показанията на 15-годишния, но се неглижират данните за малолетното лице. Те биха могли да доведат до по-тежка правна квалификация.

"Тук се очертава съществен проблем. Дори когато става дума за твърдения за тежки престъпления срещу малолетни, липсата на задълбочени действия и на документална проследимост не води до критичен институционален извод, а до формално оправдаване на проведената дейност. Комисията отбелязва пропуските, но не ги оценява като съществен дефицит в защитата на обществения интерес."

Така за поредния случай, в който МВР проверява само себе си, от ИПВ достигат до следния извод:

"Независимата проверка предполага институционална и функционална дистанция между проверяващия и проверявания орган. Когато обаче една институция извършва проверка на собствените си действия чрез вътрешна структура, която е част от същата йерархия и подчинена на същото ръководство, обективната институционална безпристрастност не може да бъде гарантирана."

"Принципът на самопроверката неизбежно поражда съмнение в обективността на резултата."

Ето и целия текст на документа:

Структурен, логически и правен анализ на доклад на Инспектората на МВР

Изготвеният доклад на Инспектората към Министерството на вътрешните работи за проверка на работата на служителите на МВР по повод подадени сигнали, свързани със сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“ /Сдружението/ обхваща няколко групи сигнали, структурирани в три основни раздела.

Обстоятелствена част: Получени сигнали, насочени срещу дейността на сдружението и свързани с него лица.
В тази част са разгледани:

Сигнал до РУ Берковица от 02 февруари 2022 г., касаещ конфликтна ситуация между двама граждани и лица, представили се като „рейнджъри“, в района на прохода Петрохан.

Сигнал от Министерството на околната среда и водите относно подписаното на 08 февруари 2022 г. споразумение между министъра към онзи момент Борислав Сандов и Сдружението.

Сигнал за дете в риск, подаден от бабата и дядото на осемгодишно момче (впоследствие публично известно като Леон). В рамките на този сигнал са анализирани действия на служители от РУ Годеч, Главна дирекция „Национална полиция“ и Шесто РПУ при СДВР.

Оперативен сигнал от 2022 г., постъпил в ГДБОП, съдържащ твърдения на 15-годишно момче за неправомерни действия спрямо деца в рамките на групата.

Сигнали, подавани от сдружението и свързани лица към структурите на МВР.

Тази част не съдържа данни за подадени от сдружението сигнали, а описва два случая на оказано съдействие на органите на МВР:

– подпомагане на Районна дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман при задържане на нелегални мигранти в района на хижа Петрохан;
– съдействие при издирване на извършител на убийство в района на село Благово, област Монтана.

III. Заявление по Закона за достъп до обществена информация.

В този раздел е разгледано заявление за достъп до обществена информация, подадено от Антикорупционния фонд, както и предприетите административни действия по него.

Правни изводи:

Разгледаните случаи са анализирани в рамките на почти 19 страници. Обществото очакваше задълбочена и независима проверка, която да даде ясен отговор има ли институционални пропуски, какви са те и кой носи отговорност. Вместо това получихме документ, който по съдържание по-скоро прилича на писмена защита на действията и бездействията на ръководената от министър Даниел Митов администрация.

Докладът последователно достига до извод, че служителите на МВР са свършили правомерно своята работа, а там, където се признават пропуски, те се неутрализират с аргумента за изтекли срокове или с препоръки за бъдещо подобряване на организацията. Така проверката приключва без реални последици.

Това е пореден пример за един добре познат институционален проблем – организация не може пълноценно да провери самата себе си така, че да достигне до изводи, водещи до реално подобрение. Принципът на самопроверката неизбежно поражда съмнение в обективността на резултата.

Неотдавна видяхме сходен механизъм и при друг публичен казус – делата по мерките за неотклонение на Варненския кмет Благомир Коцев. Припомняме, че сигнал за натиск  от страна на служители на Комисия за противодействие на корупцията върху свидетеля Диан Иванов, бяха препратени именно към същата Комисия за проверка. Резултатът беше предвидим. Днешният случай не изглежда по-различен.

II. Обстоятелствена част 2

Сигнал до РУ Берковица

Докладът започва с казус, който сам по себе си е символен – загубена преписка по сигнал, подаден в РУ Берковица и препратен по компетентност. Комисията признава, че документацията физически липсва и не може да бъде установено какви действия са предприети и дали са били правомерни.

Загубата вероятно се дължала на административна трансформация на структурата на РУ Годеч, което ту било самостоятелно, ту част от РУ Костинброд. Обаче не била попълнена една тетрадка, нито пък информационна система и сигналът отишъл в небитието. Виновни, дори да са установени, няма, защото сроковете са изтекли. Изводът на комисията е, че вероятно всичко е наред, но все пак е добре да се подобри организацията на документооборота.

ПРАВЕН ИЗВОД:

Правната сигурност обаче означава не само наличие на правила, а и ефективна отговорност при тяхното нарушаване. Когато държавен орган признава, че е изгубил преписка по официален сигнал, без да може да установи кой носи отговорност, а единствената последица е препоръка, общественият ефект нормално да е ерозия на доверие. В случая явно става въпрос за формално отчитане на дейност или умишлено несвършена работа, от която впоследствие настъпват немаловажни вредни последици.

Сигнал по повод Споразумение между МОСВ и сдружението

Следващият разгледан случай е свързан със споразумението от 08 февруари 2022 г., подписано между Министерството на околната среда и водите в лицето на министър Борислав Сандов и сдружението.

От изложеното в доклада не става ясно какво конкретно престъпление е било проверявано и какъв точно е бил предметът на полицейската проверка. Акцентът е поставен върху формални несъответствия – наличие на подпис без име или печат в едно копие, наличие на печат без входящ номер в друго копие, публикувано на сайта на сдружението. Преписката е изпратена в прокуратурата, която постановява отказ за образуване на досъдебно производство, а материалите не са върнати за допълнителни действия в ГДНП. Заключението е, че отново действията на служителите на МВР следва да се приемат за правомерни.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Впечатление прави друго – детайлното и многократно посочване на имената на политическите фигури, участвали в процеса. Министри и ръководни длъжностни лица са назовани ясно – министрите Борислав Сандов, Росица Карамфилова – Благова, Иван Демерджиев, гл. секретар на МВР Димитър Кангалджиев, зам. директор на ГДНП Емил Пармаков. В същото време имената на служителите, извършили проверката, както и на прокурорите, постановили отказа, остават анонимизирани. Липсват и конкретни времеви ориентири, които да позволят оценка на бързината и адекватността на реакцията.

Тази селективна прозрачност – публичност по отношение на политическите фигури и дискретност по отношение на институционалната отговорност,  допълва усещането, че докладът е структуриран не толкова като безпристрастен анализ, а като внимателно балансиран документ!

Сигналът на бабата и дядото на 8-годишното дете

Следващият разгледан сигнал е този, подаден от бабата и дядото на осемгодишното дете. В рамките на Доклада са обособени няколко групи действия.

Първо са разгледани действията на служителите на Районно управление Годеч към ОДМВР София, до които сигналът е препратен от Държавната агенция за закрила на детето. Извършена е проверка на място, проведени са беседи с родителите и с децата. Детето не е установено в хижата към момента на проверката. След произнасяне на прокурор от Районна прокуратура Костинброд е постановен отказ за образуване на наказателно производство.

Втората група действия са тези на служителите на Главна дирекция „Национална полиция“, които получават информация по сигнала на 14.06.2024 г. От тяхна страна е проведена беседа с родителите и е извършена проверка в частно основно училище „Космос“. Впоследствие материалите са приобщени към проверка, водена в VI РУ при СДВР. В доклада са посочени имената на ръководни длъжностни лица – старши комисар Емил Пармаков, главен комисар Димитър Кангалджиев, както и главен комисар Атанас Илков в качеството му на директор на ГД „Национална полиция“ към онзи момент.

Последната група действия са на служителите на VI РУ при СДВР, които са извършили проверка съобразно териториалната компетентност.

На 17.07.2024 г. анонимизиран прокурор при Софийска районна прокуратура постановява отказ за образуване на наказателно производство и прекратява преписката, образувана по сигнала на бабата и дядото.

В този казус обаче се откроява сериозен структурен проблем в начина, по който МВР е подходило към проверката, особено когато се съпоставят данните от доклада с изтеклия в медиите сигнал на бабата и дядото.

От публичната информация става ясно, че първият сигнал е подаден на 13.06.2024 г., а вторият – на 19.06.2024 г. Във втория сигнал изрично се твърди, че непосредствено след подаването на първия е настъпило изтичане на информация към обектите на проверката, а именно членовете на сдружението. Настоява се за вътрешна проверка и за изясняване на източника на евентуалния пробив.

Такава проверка в доклада не се съдържа. Не са анализирани деловодните маршрути на сигнала. Не са проверени служебните достъпи до документа. Не е изследвана комуникацията между институциите. Не е направена оценка на твърдението за разгласяване на чувствителна информация, свързана с дете в риск.

Вместо това разказът в доклада се фокусира върху обстоятелството, че семейството впоследствие не е съдействало и е оттеглило сигнала. В рамките на приблизително един месец са извършени редица процесуални действия, след което прокуратурата е постановила отказ за образуване на наказателно производство.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Краткият времеви интервал, съчетан с липсата на проверка по твърдението за изтичане на информация, което твърдение потенциално би могло да повлияе върху поведението на страните и върху хода на проверката, очертава сериозен структурен дефицит.

Вместо същинска институционална самооценка и проверка по същество, комисията отново стига до извода за „правомерност“, аргументирайки се основно с липсата на допълнителни прокурорски указания и с постановените откази. Така формалната процесуална рамка отново замества реалния анализ на това дали институционалната реакция е била достатъчна, защитена от пробиви и съобразена с чувствителността на случая.

IV. Казусът с твърденията за блудствени действия (сигналът от 2022 г.)

Следващият разгледан от комисията сигнал е този от 2022 г., постъпил в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Става дума за информация, предоставена от лице, пожелало анонимност, с което са проведени беседи. В сигнала се съдържат твърдения, че 15-годишно момче, както и друго дете на приблизително 11-годишна възраст, са били обект на блудствени действия от страна на лидера на сдружението Ивайло Калушев.

Самият доклад признава, че разследващите са се съсредоточили основно върху това дали 15-годишният към онзи момент е бил жертва на престъпление.Същевременно е неглижирано твърдението за другото малолетно лице. Комисията посочва, че е била възможна по-тежка правна квалификация, която би позволила използване на целия оперативен инструментариум, включително специални разузнавателни средства. Това не е направено.

В тази част на доклада бегло се споменава ДАНС, по чиято инициатива през октомври 2024 г. е проведена среща с ГДБОП, на която е обсъдена наличната оперативна информация за дейността на групата.

Според доклада е открита преписка на предварителен отчет, направени са няколко справки в публични регистри, няма докладни, нито справки или други документи за оперативно-издирвателни дейности. Накрая всичко е прекратено, без дори да стигне до прокуратурата. А изводът на комисията – много трудно можело да се проникне в затворена общност, характеризираща се с висока степен на конспиративност. Виновни няма, защото всички действия на ГДБОП са в „рамките на оперативната им самостоятелност“. Препоръката е да се започне поне да се документира какво се прави.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Тук се очертава съществен проблем. Дори когато става дума за твърдения за тежки престъпления срещу малолетни, липсата на задълбочени действия и на документална проследимост не води до критичен институционален извод, а до формално оправдаване на проведената дейност. Комисията отбелязва пропуските, но не ги оценява като съществен дефицит в защитата на обществения интерес.

Така отново се достига до вече познатия ни модел – формална правомерност, но отсъствие на анализ дали действията са били достатъчни спрямо тежестта на твърденията.

V. Съдействие с органи на МВР

Следващият раздел от доклада формално е озаглавен като разглеждащ сигнали, подавани от сдружението към структурите на МВР. Изрично е подчертано, че такива сигнали няма. Въпреки това са описани два случая на взаимодействие между служители на МВР и сдружението, при които инициативата е изцяло от страна на държавните органи.

Първият случай е от октомври 2024 г., когато Районна дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман е потърсила съдействие от сдружението във връзка с операция по противодействие на незаконната миграция в района на хижа Петрохан. С използване на дрон, предоставен от представители на сдружението, са локализирани и задържани лица, определени като нелегални мигранти.

Особено внимание заслужава обстоятелството, че в доклада изрично се посочва, че служителите на ГД „Гранична полиция“ са потърсили съдействие от сдружението, тъй като то им е било препоръчано от столичния кмет. Този детайл не е правно ирелевантен, но намира своето място. Макар и данните на кмета да са анонимизирани, предвид публичността на поста му, както и посочването на конкретен период кога това се е случило в края на 2023 г., става ясно, че това е кметът Васил Терзиев.

Вторият случай е от 4 септември 2025 г., когато ОДМВР Монтана получава сигнал за простреляна жена в село Благово. В рамките на продължило 12 дни издирване, отново по инициатива на МВР, е потърсено съдействие от представители на сдружението, които отново съдействат със собствения им дрон, като подпомагат локализирането на автомобила на извършителя.

VI. Заявление по ЗДОИ на АКФ

Докладът завършва с отделен раздел, посветен на заявление за достъп до обществена информация, подадено от Антикорупционния фонд. С него от МВР е поискано да предостави информация относно образувани преписки и текущи проверки, свързани с дейността на сдружението.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Тук прави силно впечатление начинът, по който тази част е представена. На практика текстът на заявлението е почти изцяло възпроизведен в рамките на доклада. В раздела с изводите същият текст отново е преписан подробно, с позоваване на всички законови разпоредби и процедурни основания, на които е издадено решението за предоставяне на информацията.

Това рязко контрастира с начина, по който са разгледани останалите сигнали – особено тези, свързани с твърдения за престъпления срещу деца. Там липсва подобна детайлност и текстуално възпроизвеждане на съдържанието на документи.

В крайна сметка комисията стига до извода, че Законът за достъп до обществена информация не попада в обхвата на проверката и че няма компетентност да изследва действията на длъжностните лица при разглеждането на заявлението. Подробно е изложено съдържанието, но е отказано становище по същество.

Така възниква логичният въпрос „Защо в доклад, който по същество следва да изследва институционални действия и евентуални пропуски, е отделено толкова обстойно място на едно заявление за достъп до обществена информация, при положение че самата комисия признава, че то не е предмет на проверката?“

В заключение:

Независимата проверка предполага институционална и функционална дистанция между проверяващия и проверявания орган. Когато обаче една институция извършва проверка на собствените си действия чрез вътрешна структура, която е част от същата йерархия и подчинена на същото ръководство, обективната институционална безпристрастност не може да бъде гарантирана.

Докладът демонстрира завидна откритост, когато разглежда казуси, които трудно могат да минат за тежки престъпления. Такива например са сигналът от Министерството на околната среда или заявлението по Закона за достъп до обществена информация. Нищо не се спестява, особено имената на политически лица.

И това много контрастира с казусите, съдържащи твърдения за тежки престъпления срещу деца – с 8, 11 и 15-годишния. Там анализът се свежда до формални констатации за извършени проверки и постановени откази. Липсва каквато и да е задълбоченост и критичност.

Още един смущаващ елемент е избирателното посочване на участващите лица. Политически фигури са назовани ясно и многократно. В същото време прокурорите, постановили откази по чувствителни преписки, остават анонимизирани без обяснение. Създава се усещане за контролирана прозрачност, която спира там, където започва въпросът за институционалната отговорност.

В почти всички раздели на доклада се достига до извод, че действията на органите са правомерни. Там, където са констатирани пропуски – изгубена преписка, недокументирани действия, дисциплинарни нарушения – се отбелязва, че сроковете са изтекли и не може да се реализира отговорност.

Проблемът не е в това дали формално е спазен законът. Проблемът е дали институционалната реакция е била достатъчна, своевременна и съобразена с тежестта на сигналите.

Поради това този доклад трудно може да бъде разглеждан като резултат от външна и независима проверка, а по-скоро представлява писмена позиция в защита на административни действия или бездействия, чиито последици впоследствие са придобили тежки обществени измерения. Когато става дума за случаи, довели до убийства и самоубийства, определяни като едни от най-драматичните за последните десетилетия, обществото очаква не формално приключване, а задълбочен анализ и ясна институционална отговорност.