В неделя, 12 април, Унгария ще гласува на избори, които мнозина в Европа определят като най-важните за целия Европейски съюз през 2026 година. За първи път от 2010 г. насам националистът Виктор Орбан влиза в кампанията не като непоклатим фаворит, а като лидер, който е уморил публиката и реално може да загуби властта. Според независимите социологически проучвания, цитирани от La Matinale Européenne, новата опозиционна партия ТИСА, водена от Петер Модьор, води убедително.
За европейските институции това изглежда като исторически шанс да бъде прекратено управлението на човек, който години наред се превърна в символ на вътрешния саботаж в ЕС – „ужасното дете“ на Съюза, което блокира решения, подкопава общите политики и поддържа близки отношения с Москва и е главното острие, на което Доналд Тръмп залага, за да разедини и отслаби омразната му Европа. Но същите анализи предупреждават, че Брюксел може да се окаже в илюзия, ако смята, че една изборна победа автоматично ще реши „проблема Орбан“.
Първо, защото сегашният унгарски премиер остава майстор на политическото оцеляване. Второ, защото опонентът, който може да го свали, е далече по-сложна и противоречива фигура, отколкото мнозина в Европа си представят. И трето – защото институционалната архитектура на Унгария е така изградена, че дори победа на ТИСА може да доведе до парализа, а не до промяна.
„Гардиън“ и „Ройтерс“ подчертават, че ФИДЕС за първи път от години изглежда уязвима. Икономическата стагнация, инфлацията, ниските доходи и умората от авторитарния стил на управление разклащат подкрепата за Орбан. Младите избиратели масово се отдръпват от ФИДЕС, а част от традиционните му симпатизанти са разочаровани от корупционните скандали и усещането, че страната е в застой. Но Орбан разполага с огромни ресурси: контролирани медии, преначертани избирателни райони, клиентелистки мрежи, щедро финансиране на унгарските малцинства в съседните държави, които традиционно гласуват за ФИДЕС. Според La Matinale Européenne правителството е увеличило бюджетния дефицит, за да повиши заплати и пенсии преди изборите, а държавната пропаганда води кампания, фокусирана върху Украйна и Брюксел.
Това означава, че не е изключено Орбан да запази мнозинство в парламента. А ако загуби, не е ясно дали ще приеме резултата. Европейски дипломати, цитирани от La Matinale Européenne, предупреждават, че няма никаква подготовка за сценарий, в който Орбан оспорва изборите, обвинява ЕС в намеса или дори се опита да анулира вота, позовавайки се на „външни заплахи“.
На този фон се появява Петер Модьор – човекът, който може да прекъсне 16-годишното управление на Орбан. Но профилът му, описан подробно в "Политико", е всичко друго, но не и еднозначен. Модьор е бивш вътрешен човек на ФИДЕС, израснал в същата политическа култура, която днес критикува. Дълги години е бил част от системата, близък е до ключови фигури в управляващата партия. Политическата му звезда изгрява след скандал с таен аудиозапис на тогавашната му съпруга и бивша министърка на правосъдието Юдит Варга, в който тя описва предполагаема намеса на правителството в корупционно дело.
Този запис, публикуван през 2024 г., превърна Модьор от незабележим чиновник в символ на вътрешния бунт срещу Орбан. Той започна да говори за корупция, за злоупотреби, за авторитарни практики. Привлече десетки хиляди на протести. Изгради партия за месеци. И се превърна в най-сериозния опонент на Орбан от десетилетия.
Но зад тази история на възход стои и друга – по-тъмна. "Политико" описва Модьор като човек с труден характер, склонен към избухвания, с репутация на арогантен и самовлюбен. Бивши сътрудници говорят за токсична вътрешна култура в ТИСА, за централизирано управление, за медийни забрани, за страх от саботаж. Самият Модьор признава, че партията е „one-man show“.
Той избягва да заема ясни позиции по ключови външнополитически въпроси. По темата за Украйна е предпазлив, за да не повтори грешката на някогашния опозиционен кандидат Марки-Зай през 2022 г., когато едно изказване за възможна военна подкрепа за Киев бе използвано от ФИДЕС, за да го представи като „войнолюбец“. Модьор се дистанцира от бързо членство на Украйна в ЕС и от изпращането на оръжия на Киев, което го доближава до линията на Орбан. По миграцията също не предлага радикално различна политика от крайно рестриктивната на Орбан.
Това кара анализатори, цитирани от La Matinale Européenne, да предупреждават, че Модьор може да не донесе голяма промяна в европейската политика на Унгария. Той вероятно няма да злоупотребява с ветото, както правеше Орбан, но и няма да обърне страната рязко към проевропейски курс.
Ако ТИСА спечели само обикновено мнозинство, страната може да изпадне в институционална блокада. Ключови органи – съдебната система, армията, антикорупционните структури, бюджетният съвет – са доминирани от хора, назначени от ФИДЕС. Без тяхното съгласие новото правителство може да се окаже неспособно да приеме бюджет, което автоматично води до нови избори.
Така че изборите на 12 април не са просто сблъсък между Орбан и Модьор. Те са тест за това дали една държава, управлявана дълго време по нелиберален модел, може да се върне към нормална демокрация само чрез избори.
За ЕС това е шанс да се освободи от постоянния саботьор в собствените си редици. Но и риск да се окаже неподготвен за нова, непредвидима Унгария – или за Орбан, който отказва да си тръгне.
А за самите унгарци изборите са нещо още по-голямо: възможност да решат дали искат да сменят не само човека на върха, но и политическата култура, която той олицетворява. Или дали са готови да поверят бъдещето си на човек, който обещава промяна, но носи в себе си много от характеристиките на системата, срещу която се бори.
