Доц. Христов, на финала сме на поредната предизборна кампания. Отличава ли се тя с нещо от кампаниите през изминалите пет години?
Всяка предизборна кампания е различна, но тази е доста по-спокойна и умерена в сравнение с предишните - и като наситеност и смелост на посланията, и като интензитет. Можем даже да кажем, че е вяла, постна.
Основната причина е, че политическите сили не искат да правят резки ходове, а да концентрират около себе си тези избиратели, които така или иначе вече са спечелили, защото има нов голям значим играч на „пазара“, който на всичкото отгоре се държи умерено. Затова и не виждаме много тежки сблъсъци и характерните компромати.
От какво се страхуват - да не кажат или направят нещо, което може да отблъсне и твърдите ядра ли? Или пък калкулират вариант да се коалират и всяка остра критика към опонента сега после ще бъде не само напомняна, но и може да им донесе електорална щета в бъдеще?
И двете. Казваме, че да използваш компромати в една политическа кампания, е като да кихнеш в пепелник – цапаш опонента, себе си, цялата информационна среда и отказваш хората да гласуват.
В същото време никой няма да се закълне в най-святото, че няма да се коалира след изборите, защото в момента политическата среда е фрагментирана.
Аз не считам, че това е лошо. Учи политическите сили на коалиционно говорене и прави видимо от кои ценности и принципи не биха отстъпили.
„Новият значим играч“ е „Прогресивна България“, коалицията около Румен Радев. Тази стратегия на мълчание очевидно (според социологията) му помага, но може ли да му изиграе лоша шега на финала на кампанията? В същото време го виждаме по места в страната сред хората. Компенсират ли срещите лице в лице липсата на отговори на въпросите, които има към него в национален мащаб?
Ходенето по места и срещите с хора са абсолютно задължителни по време на предизборна кампания. Колкото и влиятелни да са социалните мрежи, подкастите и пр., няма нито един сигнал, че нещо друго скоро може да замести общуването лице в лице. Имаме и съвсем пресен пример от Унгария – бъдещият премиер Петер Модьор, който детронира Виктор Орбан, обяви, че за две години е посетил над 700 градове и села, някои от които по 7 пъти.
Що се отнася до мълчанието: Радев от ден първи пази резултат. Винаги, когато влизаш в една кампания с някакъв имиджов актив, се стремиш да го запазиш.
Преди време казах, че той трябва да уцели точната порция мълчание – да не прави много резки ходове, но и да не се крие. Стратегията му се доказа като работеща за началото на кампанията. Предвид факта обаче, че големи групи хора вземат решението за кого ще гласуват в последния момент, предстои да видим доколко това мълчание ще ги привлече или пък отблъсне.
С декемврийските протести големи надежди бяха възложени на младите, т.нар. поколение GenZ – виждате ли стратегии в кампанията за привличането им?
Още в началото стана ясно, че ще има битка за младите. Към момента най-ярко видимата стратегия за привличането им е от страна на „Продължаваме промяната-Демократична България“, която се опитва да запази протестната енергия. Отварям обаче една скоба – енергията на младите е проблемна, защото тя много бързо нараства, но и много бързо се разсейва. Като бързо изтичаща вода е и тези, които искат да я запазят, трябва някак да я прихванат от 1 декември и да я занесат до 19 април.
Споменахме липсата на така типичните за България кална кампания и компромати. Може ли да се дължи и на осъзнаването най-сетне, че те превръщат атакувания обект в жертва, на която хората започват да симпатизират?
Възможно е и имаме пресен пример с трагедията „Петрохан“. Темата заглъхна, партиите спряха да я използват, защото е ясно, че когато нажежаваш такъв тип лоша атмосфера в обществото, това може да изиграе лоша шега и на теб.
Против съм обаче и говоренето, че едно или друго отделно негативно събитие е сринало цяла кампания. Много е трудно да се направи такава причинно-следствена връзка. Комуникационните науки още не са се справили с това да абстрахират отделните елементи от една кампания, за да се види влиянието на всеки един от тях.
Наблюдаваме системна липса на лидерски дебати. Каква е възможната причина?
Простият отговор е, защото няма лидери. А няма лидери, защото няма ярки, харизматични личности, които да вървят заедно със силна идеология.
Но това е само едната причина. Другата е свързана с начините, по които се разпространява информацията. Политиците много бързо откриха удобствата на социалните мрежи и другите форми на изразяване, при които можеш публично и директно да отправиш много послания и сам да избереш дали да влезеш в диалог или не. Но работата ти е свършена: достигнал си до определени хора, казал си каквото имаш да кажеш и си тръгваш.
Как да си обясним „новото модерно“ сред лидерите да участват в по-алтернативни медийни изяви от типа при Мон Дьо, Карбовски, Дачков?
Мон Дьо представя човешката страна на политиците и участието в такъв формат е с цел да приближиш този политик до хората, да го очовечиш малко. От тях има смисъл за госта.
Каналите на Карбовски, Дачков и др. са много по-близо до партийни медии и участието в тях има смисъл доколкото цели създаване на съдържание, което после да бъде разпространявано – да се споделя в социалните мрежи, да се вадят цитати, които после да влизат в медиите, да се консолидира аудиторията, която така или иначе вече те харесва.
Новост за кампанията е забраната за политическа реклама във Facebook и Instagram. Печелим ли или губим като избиратели, че част от информацията не достига до нас?
Няма никаква разлика. Социалните мрежи са образно казано място, където ако те изгонят през вратата, можеш да влезеш през прозореца. Имат ужасно много възможности за създаване на съдържание. Ако Facebook и Instagram забранят политическата реклама, тя ще се води в Tik-Tok.
Ние потребителите ползваме множество социални мрежи едновременно и ги избираме според съдържанието, до което искаме да достигнем. Тоест, ако не намираме определено съдържание в едната мрежа, ще го потърсим в другата.
Когато обаче политическата реклама е забранена, виждаме и други практики – формации започват да събират стари страници и да ги преобразуват, както правят от „Прогресивна България“.
Визирате доклада на Балканска инициатива за свободни медии и „Сенсика“, който онагледи как десетки групи и профили в мрежите се преформатират например от „авточасти втора употреба“ в „Радев – премиер“ и се „помпат“ изкуствено. Но правят ли хората разлика между същинското и напомпаното съдържание?
Много сложен въпрос и нещо, което трябва да се изследва. Това, което правят „Сенсика“ и БИСМ е много хубаво и много полезно, но касае само онази част от анализа, свързана с алгоритмите. Другата е свързана със самото съдържание – как онова, което се създава като текст, визия и послания резонира в главите на хората.
Лично аз не вярвам в т.нар. румънски модел. Не мисля, че е възможно Калин Джорджеску да е спечелил само чрез социалните мрежи, защото колкото и добре да познаваш алгоритмите, ако не успяваш да създаваш съдържание, което да докосне хората, нищо не можеш да направиш. Независимо колко си грамотен, колко руски тролове са се намесили, на теб ти трябва смислено говорене.
А смислено ли са похарчени 600 000 евро само в първите 20 дни от кампанията за медийна автореклама – каквото показа анализ на Отворен парламент?
Медиите са лесен, удобен, легитимен и подходящ канал за достигане до определена аудитория. На фона на този един милион, с който се финансират незаконни и неетични практики…, данните за медийните договори са официални, има обявени тарифи. Доколко са ефективни обаче ще видим след изборите. Гледаме каква е сумата, инвестирана в медийни участия и колко гласове са получили съответните формации - и като разделим едното на другото се получава цената на глас.
Един милион евро за незаконни практики е сумата обявена от МВР като заловена до момента при акции срещу купуването на гласове. В този смисъл е ли е и правителството част от предизборната кампания?
От една страна на МВР това му е работата. От друга - средата в момента е такава, че който и да излезе напред, на секундата бива политизиран – веднага го свързват с определени политически кръгове. Дори и да седиш и да си мълчиш, едните пак ще те подкрепят, докато другите ще скачат срещу теб.
*Александър Христов е доцент във ФЖМК на СУ и в УНСС. Председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) за мандат 2022 – 2024 и на Центъра за анализи и кризисни комуникации. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции в комуникационни отдели във финансови институции и в ПР агенции. Той е и управляващ партньор на ПР агенция Параграф 42. Придобива докторска степен във ФЖМК през 2008 г. с тема, свързана с негативните въздействия на рекламата.
