България е сред държавите в ЕС с най-добри показатели за проследимост и публичност на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

Това се посочва в специален доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за прозрачността и проследимостта на средствата от европейския план за възстановяване след пандемията от COVID-19. Към края на януари 2026 г. общото финансиране по МВУ достигна 577 милиарда евро.

Докладът обхваща периода от старта на механизма през 2021 г. до средата на 2025 г. и анализира системите в 10 държави членки – България, Австрия, Естония, Франция, Германия, Латвия, Малта, Нидерландия, Румъния и Испания.

Одиторите отбелязват, че България е сред шестте държави, които систематично събират пълния набор от данни за разходването на средствата, включително информация за крайните получатели, изпълнителите, подизпълнителите и реалните разходи по проектите. В тази група попадат още Австрия, Естония, Латвия, Малта и Румъния.

Според ЕСП българската Информациянна система за управление и наблюдение (ИСУН) на еврофондовете е сред най-подробните и прозрачни в ЕС. Одиторите посочват, че публичният модул на системата позволява свободен достъп до информация за всички проекти, крайни получатели, изплатени суми, изпълнители и подизпълнители.

Докладът изрично отбелязва, че именно българският портал предоставя най-изчерпателната информация сред изследваните държави.

България е посочена и сред малкото държави, които използват реалните разходи, за да актуализират прогнозите по проектите и понякога да преразпределят средства при икономии или надвишаване на разходите. В тази група са още Латвия и Румъния.

На обратния полюс са Франция и Германия. Според одиторите те не поддържат централизирани системи за събиране на данните, а разчитат на предоставяне на информация при поискване.

Във Франция ЕСП е срещнала особени трудности при получаването на информация. Френските власти не са успели да предоставят имената на крайните получатели по част от проверените мерки, а данните за реалните разходи са били изпратени със закъснение от над шест месеца.

Одиторите отбелязват също, че в Испания и Нидерландия се събират систематично данни за крайните получатели и изпълнителите, но не и за реалните разходи. „

В заключението на доклада ЕСП посочва, че въпреки напредъка остават пропуски по отношение на прозрачността, особено за крайните получатели на средствата, реалните изплатени суми и резултатите от проектите.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.