Бившият крайноляв миистър-председател на Гърция Алексис Ципрас ще се опита да се върне на върха на гръцката политика с нова партия, която е кръстил "Елас". Тя трябва да обедини разпокъсаната лява опозиция - крайна левица, социалдемократи и зелени. Името на формацията копира името на гръцкото комунистическо въоръжено движение от Втората световна война, известно у нас като "червените андарти" (партизани). Техният главен капитан е бил Атанасиос Кларас, повече известен с партизанското си име Арис Велухиотис - от името на древногръцкия бог на войната и планината Велухио, с която се е свързвал. До ден днешен той е противоречива и разделяща фигура в гръцката история и политика - за едни - червен бандит, за други - народен закрилник.
Показателно е, че Ципрас, който начело на тогавашната Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) управлява Гърция от 2015 до 2019 г., е избрал точно тези символи за партията си - те са разделящи за нацията, но консолидиращи за неговия електорат. Това е изпитана популистка стратегия - да обединим добрия народ срещу лошия елит под знака на популярен мит.
„Нашата декларация днес бележи началото на ново колективно усилие за създаване на широка прогресивна коалиция“, каза той, каза той в 40-минутна реч пред привърженици в Атина.
Познато ли ви звучи? Защо звездата на Ципрас изгрява пак? Заради скандалите съпътстващи управлението на дясноцентристката "Нова демокрация" на премиера Кириакос Мицотакис - неубедителна реакция на тежката железопътна катастрофа в Темби на 28 февруари 2023 г., подслушването на политици и журналисти, разкритията за злоупотреби с европейски земеделски субсидии. И това не ви ли звучи познато?
Докато Ципрас управляваше, изглежда не се е държал аскетично като червените андарти, а се е ползвал от всички екстри на властта, включително деликатесния кейтъринг в правителствения самолет за Брюксел, където ходеше да брани бедните гърци от кредиторите им. Затова в гръцките медии за него се разпространяваше игривата епиграма: Καβιάρι και φαγοπότι με τον Άρη Βελουχιώτη. Тоест: "Чер хайвер, ядене и пиене с Арис Велухиотис". Скандалният му финансов министър Янис Варуфакис, с когото премиерът се видя принуден да се раздели, гарнираше крайнолявата си реторика на сбирките на еврогрупата с маркови костюми и шалчета "Бърбъри".
Ципрас свика референдум срещу оздравителната програма, предложена от кредиторите на Гърция през лятото на 2015 г. с чиста вътрешнополитическа цел - да свие мускули пред световния капитализъм и да консолидира електоралната си база. Гърците отхвърлиха програмата с 61% от гласовете и малко по-късно страната технически фалира (по дълга към официалните си кредитори), ЕЦБ спря ликвидната помощ за нея и я принуди да ограничи тегленето на парѝ от търговските банки.
След скъпата си политическа демонстрация и опасността Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната (както предлагаше тогавашния германски финансов министър Волфганг Шойбле) Ципрас отиде в Брюксел и прие много по-тежка оздравителна програма от отхвърлената на референдума. Гърците я отгладуваха - просто заради удоволствието да кажат Όχι (не) на кредиторите. Ирационално, съвсем а ла Алексис Зорбас - "какъв красив провал!" Ципрас успя да ги излъже, че хем могат да са част от еврозоната, хем да не спазват финансовата дисциплина и друг да им погасява задълженията. Точно Καβιάρι και φαγοπότι με τον Άρη Βελουχιώτη.
Социологическите изследвания по време на кризата и след нея ясно показваха националната илюзия - мнозинството на референдума не искаше излизане от еврозоната - заради страха от неизвестното. В същото време отказваше финансовата строгост, която единната валута предполагаше в гръцкия случай. Ципрас и хората му настояваха, че ЕС и еврозоната трябва да се променят по техния крайноляв образец - солидарността преди отговорността. Животът ясно показа, че няма как това да стане.
Защо разказвам всичко това? Защото "Прогресивна България", която днес ни управлява, показва сиризоидни тенденции - тя не е антиевропейска, но иска друг ЕС, еврозона друг път - по някакъв си неин модел, който главно раздава парѝ и сваля цени, неясно откъде и как.
България, слава Богу, не е изпаднала в гръцко финансово положение, но политически се плъзга всеки ден към леви и скъпи икономичеси илюзии, заради ирационалната цел да покажем, че можем да кажем "не" на по-силните и по-богатите от нас. Заради претенцията, че само защото те са по-силни и по-богати, трябва да ни отглеждат и издържат.
Това е самоубийствено разбиране на националния интерес. Новата илюзия, която се опитват да ни продават е, че Европа хем може и трябва да инвестира повече в своята отбрана, реиндустриализация и конкурентоспособност, хем може да харчи както досега - най-много за земеделие и социално-икономическо сближаване (тоест за кохезия или издръжка на по-бедните си и по-изостанали държави - нетните получатели от евопейския бюджет като България).
Това няма как да стане. Първо, защото няма парѝ и второ - защото последната дума ще имат нетните донори в европейския бюджет, тоест лошите богати в представите на Ципрас и подобните му. Ако бедните им кажат "не", те ще си направят своето отделно, на междуправителствена основа, а ние можем да останем да си чакаме тяхната солидарност в един формален, изпразнен от съдържание и орязан от средства Европейски съюз. Защото отказваме да разберем, че времената са се променили и светът не е същият - ако нямаме отбрана, индустрия и конкурентоспособност, няма и дума да може да става за земеделски субсидии и кохезия. Путин, Си, Тръмп, Нетаняху и аятоласите видяха сметката и на последните възможности за безплатен европейски обяд. Свиквайте, другари.
Това е поредният повод да повторя констатацията ми от 2017 г.
... и призива ми от 2019 г.
