92 на сто от работещите в средното образование имат готовност за протестни действия като настояват за най-малко 10 на сто увеличение на заплатите.

"92% от респондентите казват, че имат тази готовност. 71,1% от респондентите са готови дори за ефективна национална стачка. По-голяма подкрепа получава вариантът за незапочване на учебната година 2026/2027 г., като 53% и се увеличава този процент биха се включили в подобна инициатива. Това доста ще парализира страната, ако се стигне до там. Надявам се да не стигнем до там".

Такива резултати обяви пред БНР в понеделник председателят на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. 

В проучването са участвали над 6500 учители, служители, директори и работещи в РУО и МОН, като 88% от тях са жени. Респондентите над 50-годишна възраст са най-многобройни, което е показателно и за средната възраст на педагогическите специалисти в България. Анкетата е проведена през последната седмица, като 91% от участниците са педагогически специалисти, а останалите са служители и работещи в МОН и РУО, посочват от профсъюзната организация.

Учителите не одобряват идеята на управляващите да обвържат заплатите им с резултатите на учениците, заяви още Петров. По думите му резултатите зависят от много неща и не могат да се насочват само и единствено към учителите.

Юлиян Петров коментира и новината, че държавата е взела неизразходваните към 3 юни пари по сметките на държавните училища в страната. Това е станало със заповед на министрите на образованието и на финансите. Мярката засяга около 300 училища. Според просветното министерство това е временна мярка до приемането на държавния бюджет.

"Готови сме с декларация, като настояваме това да се отмени", заяви председателят на Синдикат "Образование".

"В най-новата ни история политиците понякога са забавяли решения и плащания за училищата, но никога не са посягали на средствата, предназначени за образованието на децата. Едва ли е толкова зле финансовото положение на държавата, за да посегнат към училища и болници. Обяснението на министерството не мога да го разбера - за по-ефективно управление на публичните разходи. Очевидно в държавата няма пари, но това да посегнеш на училищата, на тяхната финансова стратегия не е никак добър индикатор за отношението към образованието", коментира той. И напомни, че скоро започват ремонтите в училищата, а на места вече има направени обществени поръчки.

"Училищата ли останаха - да изтеглим средствата и да ги ползваме, а след това да им ги прехвърлим като огризки. Не е честно!", възмути се Петров.

Според него ситуацията с тези 300 училища е капката, която е готова да прелее чашата:

"Синдикатът настоява първо за среща и откровени разговори. В момента такива разговори не са водени. Всичко това се прави на тъмно. Надяваме се парите за образование да останат поне същите - 4,9% от БВП. 

Синдикат "Образование" апелира към финансовия министър Гълъб Донев незабавно да възстанови средствата за българските училища и да се спази предизборната програма на "Прогресивна България", където пише, че учителските заплати трябва да бъдат 125% от средната брутна работна заплата за страната, и не на последно място стратегия за достигане на 6% от БВП за образование".

Разчетите на синдиката показват, че тази година вероятно парите за образование няма да достигнат и 4%.

Ето и всички резултати от изследването

- 96% от участниците смятат, че трудовите възнаграждения на учителите и работещите в средното образование в България не съответстват на обема и отговорността на техния труд. Едва 2,8% смятат, че заплащането е адекватно на положения труд.

- Идеята на управляващите за обвързване на заплатите с резултатите на учениците среща масово неодобрение, като 97% от анкетираните се обявяват против.

- По отношение на готовността за протестни действия при липса на увеличение на възнагражденията се наблюдава изключително висока мобилизация. 92% заявяват категорично, че биха участвали в протести в подкрепа на искането за по-високи заплати.

- До момента са обсъдени няколко възможни форми на протест. За участие в национална стачка готовност са изразили 71,1% от респондентите.

- Все по-голяма подкрепа получава и вариантът за незапочване на учебната 2026/2027 учебна година, като 53% заявяват, че биха се включили в подобна инициатива.

- Същевременно значителна част от заявилите готовност за протестни действия подкрепят и участие в едночасови предупредителни протести, митинги и различни форми на гражданско неподчинение.

Изводите на синдиката

- Данните от анкетата очертават сериозно напрежение в сектора. Учителите масово се чувстват недооценени, категорично отхвърлят новите предложения на управляващите за оценяване на труда им и демонстрират готовност за радикални синдикални действия, включително ефективна национална стачка и блокиране на началото на следващата учебна година.

- Причините за това напрежение се коренят в очевидното разминаване между думи и дела на настоящото управление. В програмата на „Прогресивна България“ е заложено поддържане на възнагражденията на педагогическите специалисти на ниво 125% от средната брутна работна заплата за страната (СБРЗ) – същият ангажимент е залегнал и в Колективния трудов договор за отрасъл „Средно образование“.

- На практика обаче заплатите в сектора съответстват на не повече от 115% от СБРЗ, което налага увеличение от минимум 10%, за да бъдат изпълнени поетите ангажименти.

- Но не само липсата на диалог катализира напрежението в системата. Управляващите съвсем неадекватно въвлякоха в разговора за бюджета връзката между учителските заплати и резултатите на учениците, които безспорно са незадоволителни. Защото няма публичен сектор в България, в който резултатите да са условие и определящ компонент на възнаграждението. Не са такива нито в правосъдието, нито в МВР, нито в здравеопазването, нито във висшето образование, нито в която и да е друга публична система.

Още повече твърдението, че резултатите на учениците зависят единствено от работата на учителя, като се пренебрегват дефицитите във възпитанието и слабата ангажираност на родителите, липсата на реформа в учебното съдържание, проблемите в учебната среда, както и препълнените групи и паралелки, е непрофесионално, нечестно и обидно за учителите.

Политиците обвързват ниските резултати, многобройните отсъствия, липсата на мотивация, функционалната неграмотност и всички останали дефицити на българската образователна система, произтичащи от либералния модел, допуснат от самите тях, с учителските заплати.

Изглежда, че желанието на финансовия екип на правителството е да наложи рестрикции и в образователната система, да намали средствата за образование, като оправдае това с незадоволителните резултати и прехвърли вината изцяло върху българските учители и директори за кризата в образованието.

Последното действие на финансовия министър Гълъб Донев, а именно изтеглянето на неизразходваните средства от сметките на около 300 училища до приемането на новия бюджет, което може да се забави дори до септември, е явна демонстрация, че българското образование се превръща в необходимо зло.

Директорите на държавните училища са шокирани от това решение и ако подобно отношение продължи, ще последват адекватни синдикални действия от страна на директорите и учителите.

Какво искат от синдиката

- Синдикат „Образование“ апелира към финансовия министър г-н Гълъб Донев незабавно да възстанови средствата на българските училища.

- Да се запази процентът от БВП за образование от 2025 г.

- Спазване на програмата на ПБ и националния КТД за ръст на работещите в българското образование.

- Стратегия за достигане на 6% от БВП за образование.

"Напрежението в системата е осезаемо и при липса на диалог от страна на Министерството на финансите съществува реална опасност то да ескалира в стачни действия и дори в незапочване на учебната година", завършат от синдиката.