Европейският съюз (ЕС) въвежда нови правила, които слагат край на неясното етикетиране на медени смеси. Върху опаковките вече задължително трябва да бъдат изписвани всички държави на произход, както и точният процент на всеки вид мед в състава. Новите изисквания официално влязоха в сила за целия ЕС вчера, на 14 юни. 

Какви са новите изисквания

"Директивите за закуската"/Breakfast Directives (официално Директива (ЕС) 2024/1438) променя правилата за четири основни групи храни: мед, плодови сокове, конфитюри и дехидратирано мляко. Реформата има една водеща цел - потребителят да знае точно какво купува. 

Тя ще изисква по-ясни етикети, по-високо качество и ограничаване на практиките, при които съставът и произходът на храните остават неясни или подвеждащи. Ограничават се например обобщените обозначения от типа „смес от мед от ЕС“ или „смес от мед от ЕС и извън ЕС“. Вместо това върху опаковката трябва да бъдат изписани всички страни на произход, подредени според дела им, както и точните проценти на участие. 

Край на „скритите“ сиропи в меда

Макар добавянето на глюкоза, фруктоза, нишестени сиропи (включително царевични или оризови) или обикновена захар в пчелния мед да е било забранено и досега, на практика контролът е оставал слаб. Причината е, че сиропите могат да бъдат пречистени до степен, в която силно наподобяват химичния профил на истинския мед и трудно се откриват с традиционни лабораторни методи. Новата директива въвежда няколко ключови промени.

Въвеждат се модерни лабораторни технологии, включително ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) анализ, който позволява да се различи дали захарите са естествени или индустриално добавени. Успоредно с това се засилва контролът по границите и начина, по който се проследяват пратките, за да се възспира съмнителен или сиропиран мед още преди да достигне до европейския пазар.

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ определи новите изисквания като „историческа победа“ за пчеларите, потребителите и честните производители. Председателят на организацията Андрей Велчев заяви пред БНР, че промяната е резултат от дългогодишни усилия и европейска подкрепа за по-строги стандарти в сектора.

“За съжаление, по типично български обичай трябваше да изчакаме помощ отвън, за да можем да почувстваме, че нещо най-накрая ще се случи. В България не успяхме да намерим единен инструмент, с който всички да бъдат единодушни, че изчезне ли медът, изчезваме и ние. Затова потърсихме помощ от Европа в лицето на Европейска асоциация на професионалните пчелари (EPBA) и постигнахме сериозна победа. Сега вече всеки ще се замисли дали да фалшифицира своя етикет и дали да продължава да лъже потребителя”, каза той.

По думите му в България липсата на единен ефективен инструмент за контрол е затруднявала борбата с нелоялните практики. Велчев подчерта, че новите правила могат да намалят стимулите за фалшифициране.

“Последните две години ние установихме, че българските пчеларски асоциации и всички производители на пчелни продукти не само че не искат решение, те просто търсят поредната субсидия от министерството на земеделието и храните”, добави Велчев. 

Той прогнозира, че новите изисквания вероятно ще доведат до поскъпване на меда, но отбеляза, че цените и към момента са високи в търговската мрежа.

“Това е неминуемо. В крайна сметка ние виждаме един безкрайно скъп мед във веригите и търсим алтернативи - посредници. Един от големите проблеми през годините е това, че безразборно се продава мед навсякъде.” 

“Много сме зависими от БАБХ и, в случая, от големия европейски контролен орган за безопасност на храните (EFSA), но съм сигурен, че ще бъде постигнат голям напредък и това е напредъкът с лабораторните анализи.”

БАБХ: Най-честите нарушения са свързани с етикетирането

Най-честите нарушения при пчелния мед са свързани с етикетирането и неправилната обработка на продукта. Това коментира д-р Кремена Стоева, и.д. директор на дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), в интервю за сайта Agri.bg.

По думите ѝ в законодателството няма официално определение за „фалшив мед“, а продуктите се оценяват според съответствието им със законовите изисквания и риска от заблуждаване на потребителя.

Сред най-честите нарушения БАБХ отчита липсата на етикет, непълната информация за произхода на меда и подвеждащото обозначаване на вида му. За да може един буркан да бъде обозначен например като липов или лавандулов, медът трябва да съдържа определено количество полен от съответното растение, което се проверява лабораторно.

За 2025 г. по Националната програма за мониторинг са изследвани 143 проби пчелен мед, като 16 са показали несъответствия - около 11%.