НАТО започна да ревизира отбранителните си планове след решението на Съединените щати да намалят част от военните сили и способности, които предоставят на алианса при евентуална криза или военен конфликт, предават АП и БТА.

Главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич потвърди, че алиансът вече разработва алтернативни варианти за действие при евентуално нападение срещу държава членка, които да отчитат по-ограниченото участие на американските въоръжени сили.

В основата на тези промени стои т.нар. „Модел на силите на НАТО“ – система, която определя какви войски, техника и способности трябва да бъдат налични за реакция в мирно време, при криза и по време на война. Планът предвижда разпределение на военните ресурси за различните етапи на евентуален конфликт, включително през първите шест месеца от военни действия.

Какво намаляват Съединените щати

Според информация от източници в НАТО, Пентагонът е уведомил съюзниците, че ще редуцира редица ключови способности, предоставяни досега на европейската отбрана. Сред предвидените за изтегляне или намаляване сили са:

- една авионосна ударна група;

- подводници;

- изтребителна авиация;

- самолети за морско патрулиране;

- самолети цистерни за дозареждане във въздуха;

- безпилотни системи.

Същевременно Вашингтон възнамерява да запази достъпа на съюзниците до американските космически системи, които осигуряват разузнавателна информация, навигация и прецизно насочване на оръжията.

Германски медии съобщават, че ще бъдат съкратени част от самолетите цистерни KC-135 и KC-46, както и част от изтребителите F-15 и F-16, разположени в Европа. Не се предвижда изтегляне на стратегически бомбардировачи, щурмови дронове и подразделения на морската пехота.

Европа трябва да компенсира празнините

По време на среща на военните министри и командващите сили в началото на юни съюзниците са анализирали какви способности ще липсват след американските съкращения.

Генерал Гринкевич подчерта, че европейските държави и Канада трябва възможно най-бързо да компенсират недостига както при пилотираните и безпилотните въздушни системи, така и при военноморските сили. Особено внимание се обръща на оръжията с голям обсег и на безпилотните технологии, които според НАТО могат най-бързо да бъдат внедрени и разширени в краткосрочен план.

Към момента обаче няма яснота нито кога американските сили ще бъдат окончателно изтеглени, нито колко време ще бъде необходимо на европейските съюзници, за да ги заместят.

Натиск преди срещата на върха в Турция

Вашингтон настоява европейските членки на НАТО да представят конкретен план за компенсиране на липсващите способности още преди срещата на върха на алианса в Турция на 7 и 8 юли. Очаква се форумът да бъде първият голям тест за отношенията между администрацията на президента Доналд Тръмп и европейските съюзници след серията сигнали от Вашингтон, че сигурността на Европа вече не е сред водещите приоритети на американската външна политика.

Още по-рано тази година САЩ обявиха съкращаване на около 5000 военнослужещи в Германия. Освен това бе отменено изпращането на допълнителни 4000 американски войници в Полша. През последните дни НАТО потвърди и намаляване на военното си присъствие в Косово. В рамките на операцията КейФОР американският контингент наброява около 590 военнослужещи и е вторият по големина след италианския.

НАТО не отчита непосредствена руска заплаха

Въпреки промените в отбранителното планиране, генерал Гринкевич заяви, че според текущите разузнавателни оценки Русия не търси пряк военен сблъсък с НАТО. По думите му Москва продължава да е силно ангажирана във войната срещу Украйна и среща затруднения при попълването на личния си състав.

В същото време редица европейски разузнавателни служби предупреждават, че ако Русия постигне успех в Украйна, в рамките на три до пет години тя би могла да възстанови военния си потенциал до степен, позволяваща нови агресивни действия срещу други части на Европа.

Стар спор в рамките на алианса

Дебатът за разпределението на тежестта между САЩ и европейските съюзници не е нов. Още от създаването на НАТО през 1949 г. Вашингтон настоява европейските държави да поемат по-голяма част от разходите за собствената си отбрана. През десетилетията американски президенти от различни политически партии многократно са предупреждавали, че прекомерната зависимост на Европа от американските военни гаранции подкопава устойчивостта на алианса.

След анексирането на Крим през 2014 г. европейските страни значително увеличиха военните си бюджети, но според американските администрации темпото на модернизация остава недостатъчно спрямо растящите предизвикателства пред сигурността.