Този април и унгарците, и българите взеха рязък завой в най-новата си история като връчиха управленското мнозинство в ръцете на тези, които счетоха за реформатори и единствените способни да демонтират дълбоко вкоренилите се във всички обществени системи модели на Виктор Орбан и модела "Борисов-Пеевски". Петер Модьор и Румен Радев бяха овластени именно заради това.

И тук свършват приликите.

Близо три месеца на власт, ето как демонтират модела в Унгария и как (не) - в България:

Поне така смяташе Орбан

В случай на загуба на властта Виктор Орбан беше взел предварителни мерки – поне така смяташе той. Много високопоставени ключови длъжности в унгарската държава и администрация бяха заети от неговото правителство за години напред с верни привърженици. А освобождаването им беше обвързано с решения на парламента с мнозинство от две трети. По този начин Орбан опитваше своеобразно да „увековечи“ някои институции.

Замисълът зад това беше следният: работата на всяко бъдещо правителство да бъде възможно най-много саботирана. А чрез хората си Орбан щеше да продължи да определя политическия курс зад кулисите – дори ако вече не е премиер.

Това, което авторитарният лидер, победен на изборите на 12 април 2026 г., не беше съобразил, беше съкрушителното поражение на неговата партия "Фидес" (Съюз на младите демократи) и историческото мнозинство от две трети, спечелено от опозиционната партия "Тиса" ("Уважение и свобода").

От това мнозинство сега новият унгарски премиер Петер Модьор и парламентарната му група се възползват активно и демонтират системата на Орбан с изключителна бързина. Модьор нарича операцията „Чистилище“.

Конституцията

Най-важната част от нея беше реализирана в понеделник (13 юли 2026 г.) – само два месеца след старта на новото правителство. В понеделник вечерта унгарският парламент гласува мащабни конституционни промени, предложени от Модьор и кабинета му в края на юни.

От една страна, с тях редица ключови фигури от системата на Орбан бяха принудени да напуснат постовете си. Сред тях са държавният глава Тамаш Шуйок и четирима конституционни съдии.

Петер Модьор многократно бе наричал Шуйок и други приближени на Орбан, като председателя на Конституционния съд Петер Полт, „марионетки на Орбан“ и още по време на предизборната кампания беше заявил, че ще се погрижи за тяхното отстраняване.

От друга страна, конституционните промени отменят най-тежките ограничения върху върховенството на закона, въведени от Орбан.

Конституционният съд

Например Конституционният съд отново получава първоначалните си правомощия, а независимостта на съдебната система като цяло се укрепва. Намалява се броят на законите, които могат да бъдат променяни само с мнозинство от две трети.

Освен това се създава орган за възстановяване на незаконно придобито имущество. И накрая – депутатите в парламента ще могат да заемат най-много три последователни мандата.

Правителството на Петер Модьор – това вече може да се каже след два месеца управление – далеч не действа предпазливо. То показва с висока скорост как може да се извърши подобна промяна – защото за разлика например от правителството на Доналд Туск в Полша, разполага с необходимото мнозинство.

В същото време в партията "Тиса", както и сред значителна част от унгарското общество, съществува политическа воля за радикално разчистване на наследството на режима на Орбан.

Това е разбираемо, защото Орбан и тесният кръг около него управляваха в продължение на 16 години със самоувереност и произвол, които в крайна сметка много унгарци започнаха да възприемат като все по-непоносими. При тези обстоятелства радикалното демонтиране на държавата на Орбан изглежда в по-различна светлина, отколкото би изглеждало при нормални политически условия.

Петер Модьор отхвърли всички критики срещу конституционните промени в понеделник.

„Би било предателство към унгарската нация, ако не променим сегашната конституция“, заяви той, защото тя била „основният документ на Коза Ностра“ – на мафиотската система, изградена от партията на Орбан "Фидес" и свързаната с нея малка Християндемократическа народна партия (KDNP).

Всъщност през последните едно и половина десетилетия Орбан промени конституцията според собствените си политически нужди – дори до детайли, които според много конституционни юристи изобщо не би трябвало да присъстват в основен закон.

Демонтаж на системата „Орбан“

Това е централното предизборно обещание на министър-председателя: „марионетките“ на предшественика му Виктор Орбан трябва да напуснат постовете си. Изобщо целта е да бъде разглобена „системата Орбан“.

Особено важна роля в това играе съдебната система, която Орбан и неговите приближени започнаха да поставят под свой контрол още през 2010 г., а след това – чрез конституционни промени от 2011 г. – окончателно подчиниха.

Приетата в понеделник конституционна поправка е вече седемнадесетото допълнение към унгарския основен закон. Някои от промените са спорни.

Възрастта на съдиите

Първият спорен момент е намаляването на пенсионната възраст за съдиите в Унгарския конституционен съд до 70 години. Така четирима от общо 15-те съдии, сред които и председателят на съда, ще бъдат незабавно принудени да се пенсионират.

Президентът 

Държавният глава също трябва да напусне поста си. Допълнението към конституцията предвижда Тамаш Шуйок – когото критиците смятат за лоялен към Орбан – да подаде оставка незабавно. Парламентът ще избере нов президент, който ще остане на поста до евентуалното приемане на нова конституция или за срок от пет години.

70-годишният Шуйок, бивш конституционен съдия, който беше избран от парламента едва през 2024 г., очаквано се противопоставя на курса на Модьор. Той например поиска от Венецианската комисия (официално Европейската комисия за демокрация чрез право) да разгледа реформите на правителството.

Венецианската комисия е орган на Съвета на Европа, който консултира правителства и държави по въпроси, свързани с върховенството на закона. Тя редовно критикуваше съдебната реформа на полската партия „Право и справедливост“ (PiS) например.

До момента обаче комисията не е изпълнила искането на Шуйок.

Какво направи Модьор досега?

В резюме - основните промени, които правителството на Петер Модьор предприе:

1. Отстраняване на ключови фигури от системата на Орбан

Най-важната промяна е принудителното освобождаване на хора, които Модьор определя като „марионетки на Орбан“. Сред тях са:

  • президентът на Унгария Тамаш Шуйок;
  • четирима съдии от Конституционния съд;
  • други високопоставени кадри, назначени по времето на Орбан.

2. Възстановяване на независимостта на съдебната система

Една от централните цели е демонтажът на съдебния модел, изграден от Орбан след 2010–2011 г.

Промените предвиждат:

  • Конституционният съд отново да получи първоначалните си правомощия;
  • укрепване на независимостта на съдебната система;
  • ограничаване на броя закони, които могат да бъдат променяни само с мнозинство от две трети;
  • създаване на орган за връщане на незаконно придобито имущество.

3. Ограничаване на политическата кариера на депутатите

Новите правила предвиждат депутатите да могат да заемат мандата си максимум три последователни пъти.

4. Смяна на президента

Според конституционната поправка президентът Тамаш Шуйок трябва да напусне поста. Парламентът ще избере нов държавен глава, който ще остане на поста: до приемането на евентуална нова конституция; или за срок от пет години.

5. Създаване на орган срещу корупцията

Една от реформите е създаването на институция, която да възстановява неправомерно придобити държавни активи. Това е насочено срещу системата на близки до Орбан олигарси, които според критиците му са натрупали богатство чрез държавни поръчки и европейски средства.

Примерът с Полша и Доналд Туск

Модьор се е консултирал с полския премиер Доналд Туск относно реформата на съдебната система. Случаите на Полша и Унгария имат сходства. В Полша консервативната партия „Право и справедливост“ (PiS) дойде на власт през 2015 г. с намерението да създаде „Будапеща край Висла“. Това означаваше именно преструктуриране на съдебната система по модела на Орбан.
Партията „Фидес“ вече управляваше Унгария от пет години.

Когато Доналд Туск пое властта през декември 2023 г., той обеща да „демократизира отново“ съдилищата – тоест да отмени реформите на PiS. Туск успя да убеди Европейската комисия да освободи милиарди евро европейски средства, които преди това бяха блокирани заради нарушения на принципите на правовата държава. Но Европейската комисия му даде предварително доверие.

Проблемът е, че голяма част от съдебната система, създадена от PiS, продължава да съществува и до днес. Затова правителството на Туск е критикувано както от собствените си избиратели, така и от международни експерти по право.

Основният въпрос е: може ли една увредена съдебна система да бъде поправена само чрез напълно законови реформи вътре в самата система?

Туск действаше бавно и постепенно. Причината беше, че той няма мнозинство от две трети за конституционни промени и трябваше да работи с президент, подкрепян от PiS, който разполага със силно право на вето.

В Унгария ситуацията е различна. Партията „Тиса“ на Модьор има повече от две трети от местата в парламента. С това огромно мнозинство той може да създава нови реалности – и именно това прави. Полша за него очевидно е пример как „реформата на реформата“ не трябва да бъде бавна и ограничена.

Демонтажът в България се отлага

У нас Румен Радев може и да няма квалифицирано мнозинство от 2/3, но има пълно такова - невиждано от Костово време насам - и затова имаше очаквания веднага да се впусне в "демонтирането" на т.нар. модел "Борисов-Пеевски", заради което му бе гласувано и такова голямо електорално доверие. Два месеца по-късно обаче демонажът върви с отложено действие. Нещо повече - има обосновани предположения, че такъв няма да има.

Новите стари в кадруването

Правителството на "Програсивна България" озадачи още с първите си кадрови решения. И до днес Радев не е дал отговор на въпроса как е решил да провъзгласи за министри Пламен Абровски (на земеделието) и Велислава Петрова-Чамова (външни работи). Няма задоволително обяснение и защо министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев не стана вицепремиер с ресор силовите ведомства и правосъдната система - крайгълен камък за "демонтажа".

Абровски измести изненадващо бившия президентски съветник в областта на земеделието Явор Гечев, който изнесе и голяма част от битките на Радевата формация по време на предизборната кампания. Бившият депутат на "Има такъв народ" бе назначен за титуляр на МЗХ, а Гечев остана редови депутат. Абровски не е член на ИТН, бе лаконичното обяснение на премиера защо е взел кадър на доскоро управляващата заедно с ГЕРБ и ДПС на Пеевски формация на Слави Трифонов. Името на сегашния земеделски министър ще остане в публичното пространство и с изразявания му като председател на ресорната комисия в парламента (през 2022 г.) скептицизъм от изгонването на частната лаборатория на българо-турската граница, свързвана с небезизвестния Христофорос Амантанидис - Таки и налагането на държавен контрол на "Капитан Андреево".

Петрова-Чамова пък е друго "откритие" на Слави Трифонов. В силните си дни ИТН я налагаше за всякакви постове, като успя да я вкара във Външно, с което професионалният ѝ път не я беше срещал, като зам.-министър. После я номинира и за еврокимисар (обречено), за да я издигне Румен Радев няколко години по-късно до дипломат номер едно.

Бившата председателка на Народното събрание от квотата на "Има такъв народ" Ива Митева (която се отрече от партията на Слави Трифонов) пък стана заместник-министър в Министерство на транспорта. Че даже за нея бе разкрито допълнително зам.-министерско място.

Още един кадър на ИТН озадачи в първите дни на кабинета - доскоро депутатка на ИТН, юристката Виолета Кузманова оглави кабинета на парламентарната председателка Михаела Доцова.

Скандал в медицинските и пациентските среди предизвика реабилитирането на освободената от служебния кабинет "Гюров" шефка на "Медицински надзор" Иванка Динева, считана за близка до ГЕРБ и забъркана с ред скандали през годините. Задоволително обяснение отново нямаше. Но недоволството се засили и с даването на ГЕРБ на председателското място на комисията по здравеопазване в парламента - и то на бившия министър и дясна ръка на Борисов Костадин Ангелов.

Съмнения опозицията има и по отношение на здравната каса. ПБ наложи за нов подуправител Асен Меджидиев, бивш министър в служебните кабинети на Радев, но според "Демократична България" той е от кръга на досегашния подуправител и сочен за сив кардинал в здравеопазването - Момчил Мавров.

И новият шеф на ДАНС няма да е нов. Пламен Тончев, който оглавяваше агенцията и при модела "Борисов-Пеевски", се завръща. Припомняме, че Тончев безропотно си тръгна, след като прие номинацията на ГЕРБ да стане председател на... комисията по досиетата (която ПБ сега разформирова) - и то насред мандата си в ДАНС.

Знаково е и назначението на Радев на Людмила Петкова и Росица Велкова за заместник-министри на финансите. И двете градят кариера в МФ и структурите му при ГЕРБ, макар да имат десетилетия стаж в министерството. 

Говорилня

Още първите дни на правителството и новото Народно събрание започнаха със систематичен отказ от образуването на анкетни комисии, които да обследват имущественото състояние на лидера на ДПС, както и защо години наред се ползва от услугите на НСО. Създаването на такива комисии бе определено от депутати на ПБ като "говорилня", обещано бе институциите да се захваната с тази дейност. Вчера пък с ПБ, ГЕРБ и ДПС опитаха да изгонят съпредседателите на "Да, България" Божидар Божанов и Ивайло Мирчев вот заседание на комисията за службите с мотива, че не са нейни членове - при предвидено в дневния й ред изслушване на шефовете на ДАНС и НСО на тема Пеевски и злоупотреби в здравеопазването, инициирано от тях двамата.

Все пак охраната на Пеевски бе свалена, но това стана по непрозрачен начин - чрез междуведомствената комисия, съставена от шефовете на НСО, ДАНС и МВР - без да разберем защо изобщо е бил охраняван Пеевски и как до вчера заплаха за живота му е имало, а от днес вече няма. 

Към момента не се е разбрало и НАП или друга институция да проверява имущественото му състояние предвид високия стандарт на живот, който демонстрира откакто в декларациите му вече не фигурира само един стар опел.

С Пеевски обаче се захвана Демерджиев - за да доразвие започнатата от предшественика му - служебният министър Емил Дечев - тема с полетите му до Дубай. Покрай тях бе намесено и името на дългогодишната дясна ръка в парламента на Борисов - вече конституционна съдийка - Десислава Атанасова - също като пасажер на частните полети.

Акцията на министъра на МВР още е в ход, но и така изглежда като солово изпълнение. След появилите се критики към властта, че Радев и министрите му не стоят зад Демерджиев, в различни публични изяви те започнаха да декларират устна подкрепа.

Към днешна дата Демерджиев обяви обмен на информация със САЩ по закона "Магнитски", по който Пеевски е санкциониран. Предоставил е на Държавния департамент информация за заобикалянето на глобалния закон по отношение на лидера на ДПС. А Дали Щатите ще ни предоставят данните на база на които наложиха санкцията на Пеевски? - Това е въпрос на доверие към правоохранителните и правораздавателните органи у нас.

И съдебната реформа се отлага

"Като първа крачка към изпълнение на предизборното обещание" за правосъдна реформа обяви измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) председателката на правната комисия (ПБ). Въпросните изменения бяха един от първите внесени от новата власт закони, а целта им бе честен и прозрачен избор на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Пътьом обаче се разбра, че всички по-радикални предложения на опозицията ще бъдат зачеркнати с големия флумастер. На финала "предизборното обещание" се сведе до основно козметични текстове, такива, каквито съдебната власт е одобрила. А целият процес бе съпътстван от внасянето и изтеглянето на анонимни поправки, за чието авторство управляващите нямаха обяснение.

Все пак ЗСВ свърши една работа - наложи мораториум върху кадровите решения на ВСС. Но това е временна мярка. Обещанието на правосъдния министър Николай Найденов, неизвестен до назначаването си на поста и за тясната публика, но свързан професионално с бившия главен прокурор Сотир Цацаров е, че същинска реформа ще има - но тя ще остане за след новия ВСС.

Самият избор на нов кадрови орган на съдебната власт на мястото на сегашния много компрометиран и много извънмандатен ще покаже всъщност има ли "демонтаж", или овладяване на досегашните механизми, или дори договорка с доскорошните силни на деня. ГЕРБ вече предложи услугите си на Радев - депутатите на Борисов да допълнят гласовете до 160 и ПБ да подреди парламентарната квота във ВСС по свой вкус, разбирай - със свои хора. И то без да искат нищо в замяна... От "Прогресивна България" досега не са отхвърлили категорично предложението, макар здравият разум да бе проявен от правосъдния министър в коментара му, че за ВСС ще се глаува за безспорни личности, а не за партийни квоти.

Като положително действие на министъра се определя и поисканото от него освобождаване на една друга пасажерка - шефката на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова, возила се в компанията на брокера на влияние в съдебната система Петьо Петров - Еврото. 

Найденов бе и този, който призова Борислав Сарафов да се оттегли и от Следствието, след като сам усетил вятъра на промяната бившият и.ф. Главен сдаде поста в държавното обвинение, който бе узурпирал също извънмандатно. Реална промяна обаче все така няма, защото за нов и.ф. бе посочена избраната от самия Сарафов за негов заместник Ваня Стефанова.

В обобщение изглежда, че два месеца по-късно в България всичко е както си беше. Приемственост Радев демонстрира дори по отношение на бюджета, най-важната вътрешна тема за обществото. Пари ще има със сигурност - за сектор сигурност. Както и за общинските проекти. Които някои кметове печелеха веднага след снимка под герба в кабинет 222А.