На финалната права Върховният касационен съд (ВКС) не избра единствената номинация за член на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Съдия Ивайло Йосифов Иванов, който се оплака от натиск от члена на Висшия съдебен съвет Драгомир Кояджиков да оттегли кандидатурата си за ръководител на Административен съд-Русе, бе подкрепен от едва 25 свои колеги при днешното гласуване във ВКС, при 55 действителни бюлетини. Иванов бе номинация на съдия Владислава Цариградска, която системно коментира и изнася информация за злоупотреби в съдебната система.

Така новата КПК тръгва с четирима членове, тъй като Върховният административен съд, парламентът и Висшия адвокатски съвет проведоха своите процедури и избраха членове, а по-рано днес и президентът Илияна Йотова издаде указ за назначаването на своята квота.

Новият закон за КПК позволява комисията да бъде конституирана при избрани трима от общо петимата си членове. Така че тя формално ще заработи, но ВКС ще трябва да отвори нова процедура по избора.

При днешното гласуване на Общото събрание на съдиите от Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на ВКС гласуваха общо 56 съдии (минус едната недействителна бюлетина). Според правилата по избора обаче кандидатът трябваше да бъде подкрепен с поне 28 гласа (повече от половината действителни бюлетини).

Изборът се излъчваше онлайн, бюлетините бяха преброени, а неизбирането на Иванов - просто констатирано. 

Случаят "Драго каза"

На 7 октомври м.г., в рамките на процедурата по избор на председател на АС-Русе, единият от двамата кандидати - съдия Ивайло Иванов, поиска отвод на члeнa нa Съдийската колегия на BCC Драгомир Кояджиков, като съобщи за опит да му бъде оказано влияние във връзка със същата процедура. Чрез посредник е настоятелно посъветван да се откаже в името на другата кандидатка Вилиана Стефанова Върбанова-Манолова (самият Кояджиков идва от Русе, където е бил следовател и съдия - бел. ред.).

Впоследствие СК на ВСС не допусна Иванов до изслушване по въпросния казус, като подмени дебата, омаловажи сигнала и на практика унижи и атакува магистрат, който дръзна да изобличи как функционират вътрешните механизми за неправомерно влияние. Иванов бе поканен от Русе да дойде в сградата на ВСС, стоя пред вратата 6 часа и накрая... не бе приет от кадровиците да го изслушат.

Самата интервенция, за която твърди съдията, била осъществена на 15 януари. "В публикация в правния сайт "ДеФакто" от 14.10.2025 г. се посочва, че, в нaчaлoтo нa гoдинaта  виcoĸoпocтaвeн ĸoлeгa cъoбщил нa зaм.-пpeдceдaтeля Иванов, чe c нeгoвaтa ĸaндидaтypa имa пpoблeм, защото "Дpaгo" ĸaзaл дa си oттeгли зaявлeниeтo, a aĸo нe гo нaпpaви "пpи cъбeceдвaнeтo щe cъбepe нyлa тoчĸи". Посредникът напомнил на съдията, че Koяджиĸoв бил нaй-влиятeлният члeн нa CK нa BCC, ĸoйтo peшaвaл ĸapиepитe нa cъдиитe".

Съдията, транслирал съобщенията от Кояджиков към Иванов, е Диан Василев. Той е и.ф. председател на АдмС-Русе, когато предава на Иванов, че следва да се оттегли от конкурсната процедура с думите: "Иво, има проблем, имам лоши новини". След като "Иво" заявява, че ще сезира ДАНС и ГДБОП, Василев се върнал малко по-късно същия ден, за да му съобщи, че след нов разговор Кояджиков споделил, че всъщност се бил шегувал.

Какво се случва след това със съдия Ивайло Иванов вече е известно. Сигналът за натиска бе препратен към Софийската градска прокуратура, която прекрати преписката с мотив, че няма данни за извършено престъпление.  

Какво обаче се случва със съдията Диан Василев: През октомври 2025 г.  печели конкурс за преместване в София и заема длъжността съдия в Административен съд – София град. Само четири месеца по-късно е командирован във Върховния административен съд. Като служебен министър на правосъдието Андрей Янкулов поиска от ВСС да наложи на посредника дисциплинарно накзание.

Мижав интерес

Самият избор на членове за КПК, която отново ще е мегаорган с полицейски правомощия и с право да прави искане за използване на специални разузнавателни средства, мина при (жаргонното) "мижав интерес". На практика членовете на бъдещото ръководство бяха предизвестени, тъй като номинации... нямаше.

Според новия закон (версия на оставения от Крум Зарков като министър на правосъдието, внесен в парламента от Андрей Янкулов и гласуван от 52-ото НС, за да изпълним ангажимента си по Плана за възстановяване и устойчивост за независима КПК) ръководството й се избира от различни органи: по един член от: парламента, ВКС, ВАС, президента и Висшия адвокатски съвет (ВАдвС).

Пръв с процедурата се захвана ВАдвС, като от бързане сътвори скандал. Обвинители се оплакаха, че срокът за номиниране е бил твърде кратък, а информацията за това, че процедурата изобщо е стартирала изобщо не е стигнала до адвокатурата и така номинациите бяха сведени до едва две - на Милена Калчева и Милен Шопов. В крайна сметка избран бе Шопов. 

Парадоксално, но въпреки видимата липса на конкуренция при избора на Висшия адвокатски съвет, впоследствие се оказа, че единствено там има повече от един кандидат за КПК. 

Във ВАС единствена предложена за поста се оказа Мариана Шотева, председател на Административен съд-Пловдив. Пазарджишката съдийка стана административен ръководител в Пловдив с решение на сегашния Висш съдебен съвет (през 2022 г.), като бе подкрепена от "видни" членове на кадровия орган като Георги Чолаков, Боян Магдалинчев и гореспоменатия Кояджиков.

В Народното събрание също бе внесена една единствена номинация - от управляващата "Прогресивна България" (ПБ). Депутати на партията предложиха за поста новоназначения председател на Агенция за държавна финансова инспекция и бивш кадър на ДАНС - Пламен Тодоров. Предвид предизвестения му избор просто, защото е номинация на управляващата формация, която има 131 депутатски гласа, останалите парламентарни групи не предложиха имена за поста. Тодоров бе избран днес - само с гласовете на ПБ.

Малко след проведеното гласуване, президентът Илияна Йотова издаде указа за назначаването на своята квота. Йотова се спря на следовател - Павел Гайдаров от Националната следствена служба.