“В „Коалицията на желаещите“ са 9 страни, в Европейския съюз са 27“. 

С това твърдение вицепремиерът Атанас Пеканов тази седмица се опита да ни успокои, че “многопластовата дипломация” на кабинета “Радев” нито представлява риск за европейското финансиране на България, нито ни прави изключение. С други думи - защо само ние да сме лошите?

Проблемът тук е, че казвайки това - къде умишлено, къде по погрешка - Пеканов свежда цялата Коалиция до тесния военен формат, в който действително участват само няколко държави. Инициативата обаче има различни нива на участие и само едно от тях се отнася до страните, които са заявили конкретни военни ангажименти.

Но има и други.

Какво представлява Коалицията на желаещите?

Коалицията на желаещите за Украйна е доброволна многостранна структура, създадена като европейски механизъм за гарантиране на сигурността на Украйна в периода след евентуално прекратяване на огъня. 

Тя възниква, защото членството на Украйна в НАТО остава блокирано в краткосрочен план, а САЩ не желаят да поемат формални двустранни гаранции. 

Инициативата е водена от Франция и Обединеното кралство и се оформя като европейски стълб за възпиране на  Русия, подкрепен политически и от Вашингтон. 

В широкия политически формат участват близо 40 държави. Но реалното военно планиране се води от девет пълноправни членки. Това са Франция, Обединеното кралство, Германия, Полша, Дания, Нидерландия, Швеция, Финландия и Румъния. Канада участва само като партньор и наблюдател, основно чрез обучения и логистична подкрепа.

Официално коалицията съществува от 2 март 2025 г., но за нея се заговори по-интензивно тази година заради две основни събития: ключовата среща в Париж и последвалия политически скандал у нас. 

Коалицията функционира в няколко формата 

Политическият формат е този с близо 40 държави, които обсъждат бъдещите гаранции за сигурност на Украйна.  Този разширен дипломатически форум ги събира, за да изработят дългосрочна рамка за политическа, икономическа и отбранителна защита на Киев. Основният фокус е създаването на многостранни ангажименти, които да гарантират суверенитета на Украйна и да предотвратят бъдещи агресии спрямо нея.

Тук влизат големите сили от Г-7, държави от ядрото на НАТО и от Черноморския регион. 

Форматът позволява на всички участници - включително България - да вземат участие в стратегическия диалог за сигурност, без автоматично да се обвързват с преки военни действия.

Военният формат е ограничен до деветте държави, които планират реално разполагане на сили, логистика, въздушни и морски мисии и поемат директни ангажименти за бойна готовност. 

Съществува и формат за мониторинг на прекратяването на огъня, воден от САЩ, в който коалицията участва с наблюдатели и експерти. Той подготвя логистичната рамка за бъдещо замразяване на конфликта. Неговата основна задача е да внедри високотехнологични системи за контрол, сателитно наблюдение и верификация на евентуални мирни споразумения. Държавите от широкия политически кръг се включват в този механизъм единствено чрез изпращане на невъоръжени военни наблюдатели, юридически съветници и цивилни експерти. 

Има и специална комисия за нарушения на прекратяването на огъня. Тя има за цел да разследва и документира всяко нарушение на евентуално бъдещо примирие на терен. Предвидено е да действа като независим арбитраж, който да налага дипломатически или икономически контрамерки срещу страната, нарушила споразумението. В нея ще участват висши международни наблюдатели, военни следователи и правни експерти от държавите в коалицията, които ще се фокусират изцяло върху събирането на доказателства и предотвратяването на нова ескалация на фронта. 

В рамките на коалицията са започнати няколко инициативи

Първата е за дългосрочни отбранителни пакети за Украйна: финансиране за оръжия, боеприпаси, обучение и бюджетна подкрепа за украинската армия. В тях участват всички държави от военния формат. 

Втората инициатива е достъпът до отбранителни депа за бърза реакция, поддържани от Франция, Германия, Полша, Дания, Нидерландия, Швеция, Финландия и Румъния. 

Третата е изграждането на отбранителни съоръжения в Украйна като бетонни бункери и противотанкови линии по протежение на фронта и границите на Украйна., в което участват основно европейските членове - Целта е да се създаде непреодолима отбранителна стена, която драстично да намали възможностите за нови руски пробиви на територия.

Основните европейски инвеститори в изграждането на отбранителни съоръжения са Германия, Франция, Полша и Великобритания, подкрепени от мащабни траншове от самите европейски институции. 

Най-амбициозна обаче е инициативата по създаването на многонационални сили за възстановяване на украинската армия, където отново деветте държави от военния формат са водещи, а Канада остава потенциален допълнителен участник. Тя цели цялостно преструктуриране, модернизиране и дългосрочно преоборудване на украинските въоръжени сили по най-високите стандарти на НАТО. Програмата обхваща мащабно тактическо обучение на нови подразделения и пълна интеграция на съвременни западни бойни системи.

Пета инициатива е мониторингът на прекратяването на огъня, ръководен от САЩ и подкрепен от Франция, Великобритания, Германия, Полша, скандинавските държави и Румъния.

Важно е да отбележим, че Коалицията на желаещите е европейски проект, който се осъществява на междуправителствена основа, тоест - извън институционалните рамки и процедури на ЕС. Това позволява на участващите държави да вземат бързи оперативни решения, без да бъдат блокирани от изискванията за пълно единодушие или вето. И не само: дава свободата на всяка страна сама да определя нивото си на ангажираност - според националното си законодателство. И  понеже форматът не е обвързан с институционалните процедури на ЕС, той не налага задължителни квоти или финансови вноски за общата отбрана.

Кои държави не участват?

Унгария е извън Коалицията. Страната категорично отказва да участва в каквито и да е форми на военна помощ или дългосрочни гаранции за сигурност за Киев.  Предишната дългогодишна изолация на Будапеща и блокирането на европейските инициативи за Украйна станаха запазена марка на управлението на Виктор Орбан. 

Новото проевропейско правителство на премиера Петер Модьор, който пое властта след изборите през пролетта на 2026 г., направи рязък завой в унгарската външна политика - вдигна дългогодишното унгарско вето на Орбан върху процеса за присъединяване на Украйна и Молдова към ЕС, с което отпуши старта на официалните преговори за членство. И започна да координира мащабни пакети с финансова и хуманитарна подкрепа. Въпреки това по отношение на Коалицията страната пази дистанция. 

Словакия също не се включва.  

Австрия се позовава на конституционния си неутралитет, който е залегнал в Конституцията на страната от 1955 г.

Италия участва в политическите разговори, но не е част от военния формат. Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че Италия няма да изпраща войници в Украйна, но е готова да подкрепи евентуално прекратяване на огъня чрез наблюдателни и обучителни мисии извън страната. Тя подкрепи и създаването на механизъм за колективни гаранции за сигурността на Украйна, вдъхновен от член 5 на Договора за НАТО, както и запазването на подкрепата за Киев и санкционния натиск върху Русия. 

Към юли всички балкански държави, членки на НАТО – Румъния, Турция, Гърция, Албания, Черна гора, Хърватия и Словения – се включиха в „Коалицията на желаещите“. На срещата в Париж на 13 юли към формата се присъединиха и Северна Македония и Молдова, с което коалицията достигна 40 държави. 

От тях 23 са държави членки на ЕС. Точно четири страни не участват в Коалицията. Това са Унгария, Словакия, Малта и България. Вследствие на изказванията на Румен Радев страната ни остана единствената балканска страна - член на НАТО, която на практика не е част от инициативата.

Тогава какво подписахме?

В Париж, в навечерието на френския национален празник, министър-председателят Румен Радев обяви, че е получил покана България да се присъедини към Коалицията на желаещите, но „нейното място не е там". На следващия ден обаче в Киев, в Деня на украинската държавност, външната министърка Велислава Петрова подписа Киевската декларация - заключителния документ на петата среща на върха „Украйна – Югоизточна Европа“. 

По-късно в свои изявления тя изрично подчерта, че "никой не е подписвал никаква декларация" и документът има единствено характер на съвместно политическо изявление. Премиерът Румен Радев също публично заяви пред журналисти: 

"Няма подпис, няма и да видите такъв подпис".

Текстът на въпросната декларация обаче е публикуван на сайта на президента на Украйна и всеки може да го прочете. Какво откриваме там?  

Действително не и прикачен документ с мастилени подписи или дигитални сертификати. Международната дипломатическа практика за подобни форуми не предвижда такъв формат. 

В началото и в края на текста обаче са изброени държавите, които са приели декларацията консенсусно. Името на България (заедно с това на външната министърка) фигурира редом с останалите страни от Югоизточна Европа - с изключение на Сърбия, която изрично отказа да се присъедини. 

Затова, както Клуб Z вече писа, ако България не е била съгласна с документа, е следвало да го заяви - както направи сръбският президент Вучич, чието име не е включено.

Какво гласи Киевската декларация? 

По същество документът наистина представлява политическо изявление, но все пак е от значение какво гласи то.

С него участващите държави, сред които и България, заявяват, че сигурността на Украйна, на Черноморския регион и на Югоизточна Европа е пряко свързана. И се обединяват около убеждението, че траен мир и стабилност в Европа са невъзможни без независима и суверенна Украйна.

Всички подписали се държави осъждат руската военна агресия срещу Украйна, започнала през 2014 г. с руската окупация на Крим. Определят атаките срещу украински градове и цивилна инфраструктура като нарушения на международното право и призовават Москва да прекрати войната. 

Сред конкретно заявените политически ангажименти е подкрепата за укрепване на украинската противовъздушна отбрана. И по-точно:

„Потвърждаваме отново, че укрепването на способностите на Украйна за противовъздушна отбрана остава приоритет, по-специално чрез осигуряване на подходящи системи и прехващачи, способни да неутрализират балистични ракети. Подкрепяме мобилизирането на необходимите финансови ресурси и международни механизми за тази цел, като отчитаме, че по-силната противовъздушна отбрана спасява човешки животи и защитава критичната инфраструктура.“, се казва в декларацията.

Друг важен акцент е европейската интеграция: участващите страни подкрепят напредъка на Украйна и Молдова по пътя към членство в Европейския съюз, както и бъдещото членство на Украйна в НАТО, когато съюзниците постигнат съгласие и бъдат изпълнени необходимите условия.

И не на последно място: в декларацията се приветства работата на т.нар. „Коалиция на желаещите“. По-специално точка 7 признава важната работа на Коалицията като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна, „включително по отношение на предоставянето на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност“ – и изразява готовност подписалите да засилят участието си в нейната работа.