На пазара в ново издание оживява един от най-тайнствените и най-мистериозни текстове в духовната традиция – Книгата на Енох.

В забележителния си труд „Книга на Енох“ проф. Боряна Христова представя своите пълни преводи на две основни версии – Етиопската и Славянската – на едноименната апокрифна творба, свързана с редица легенди и мистификации.

Създадена според изследователите първоначално през V–ІV в. пр.н.е. на арамейски и запазена до днес в няколко версии на различни езици, Книгата на Енох е многопластов апокриф, оставил отпечатък върху десетки религиозни текстове, легенди, езотерически писания, магически обреди и ритуали.

Каноничните книги, обяснява проф. Христова, разкриват твърде малко за фигурата на Енох – според библейските текстове пряк потомък на Адам от седмото му поколение и дядо на Ной. Векове наред личността на Енох и книгата му са обект на интереса както на научни изследователи, така и на любители на езотериката и мистиката.

Считан за автор на първите книги на човечеството, според Етиопската и Славянската версия на апокрифа Енох е извикан на небето, за да опише тайните на Сътворението, Райската градина, бъдещето на хората, падналите ангели и дори Небесния престол. 

„На книжовно ниво той векове наред е възприеман като първия мъдрец, като символ на просветения, на знаещия, дори на мага“, обобщава проф. Христова.

В приносното издание читателят ще открие:

  • кратко представяне на различните версии на Енохиадата;
  • пълната Етиопска версия на Книга на Енох, отразяваща най-точно оригинала на съчинението;
  • пълната Славянска (старобългарска) версия на Книга на Енох, която се счита за един от основните източници на „Тайната книга на богомилите“;
  • подробни разяснителни бележки по преводите от авторката.
  • Интригуваща, често отхвърляна и предизвикваща традиционното познание, Книгата на Енох е едно от скритите съкровища в историята на духовното наследство на човечеството. 

Достъпен като стил и мощен с посланията си, трудът „Книга на Енох“ на проф. Боряна Христова е подходящ както за специалисти, така и за всички читатели с усет за тайнственото и жажда за скритото познание.

Професор Боряна Христова е филолог медиевист, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ от 1998 до 2016 г., заместник министър на културата от 27 януари до 4 май 2017 г. Автор на редица научни трудове и публикации, носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен (2007), на почетните знаци на СУ „Св. Климент Охридски“ и на Народното събрание на Република България, както и на отличието „Рицар на книгата“.

* * *

Из „Книга на Енох“ от проф. Боряна Христова

Снимка "Сиела"

Няколко думи за Книгата на Енох

Едва ли има друга апокрифна творба в цялата духов­на история на човечеството, която да е обвита с толко­ва тайнственост, привлекателност и „забраненост“ като Книга на Енох. Към нея има огромен интерес вече хи­лядолетия наред, вероятно защото съдържа отговори на много от темелните въпроси на човечеството за Сътворе­нието, които са недостатъчно изяснени в каноничните библейски текстове. По тази причина книгата, намерила от­ражение в множество религиозни текстове и фолклорни мотиви на различни етнически групи народи, има огромно влияние върху десетки други съчинения, легенди, езоте­рически писания, магически обреди и ритуали, трактати с космологичен, апокалиптичен и есхатологичен характер. В тази книга има някаква особена магия, която влече към истинска литературна стихия. Тя дава илюзията, че отго­ворите на извечните въпроси са лесни и на крачка от нас, че животът може да бъде много лек и прост, че всичко е написано в божествените Енохови книги и бъдещето на всеки човек е предварително закодирано на небето, по­ради което не се искат много усилия, за да се върви в „правия“ път. Независимо от различните пластове, които се откриват в текста, има откъси, в които категорично е заявено, че още преди да се роди, човешката душа има отредена съдба и нейната история е вече записана в тай­ните небесни книги, държани под ключ от най-мъдрия от архангелите пред Господния престол. Тази съдба е отразе-на дори във физическите мерки на човека и всеки, който знае как да ги тълкува, може да разбере от пръв по­глед за какво става дума. И това е една от силните страни на текста, на които се дължи популярността на Книга на Енох – уж те принизява до нищожна прашинка, която може да бъде лесно смазана по Божията воля, а всъщност ти дава огромна свобода да правиш каквото си поискаш, щом все едно, вече всичко е записано и предрешено. А и някак си успява да ти направи падналите ангели симпатични и близки. Господ така кръвнишки се заканва да унищожи пред очите им всички, които са им мили и обични, такива страшни уреди и места за мъчения им приготвя (71 пъти повторени и обяснени в протежение на цялата книга), че някак ти се ще да застанеш ако не на страната на слабите, опитали се да дадат повече изкуство на хората, то поне да ги утешиш и приласкаеш. И това, предполагам, е капанът, в който са падали много средновековни, ренесансови, просветителски и по-съвременни автори. Защото какво в края на краищата им казва Господ на тия напуснали небесата ангели? Ако съкратим всички грозни закани и всички подробности, казва им, според книгата, следното: „Аз ви дадох безсмъртие, а хората направих изначално смъртни и за да ги възмездя за това, им дадох любовните и сексуални отношения с жени. А вие се влюбихте в чо­вешките дъщери и се омърсихте, лягайки с тях. И им раз­крихте много от тайните на небесата, които не бяха пред­назначени за тях. Затова ще бъдете жестоко наказани!“. В това явно се крие някакво непомръкващо очарование. Привлекателността на самия Енох се дължи вероятно от­части и на факта, че е олицетворение на мечтата на чо­вечеството – да се докосне до висшето познание, да се приближи до Твореца на всичко видимо и невидимо и да си осигури вечния живот, без преди това да премине през ада на смъртта. Възкачването му до седмото небе (а спо­ред някои късни версии и по-нагоре – до деветото небе) може да се тълкува и като постижение на човешкия дух, извисил се към ново познание със силата на медитацията.

Според библейските текстове Енох е син на Иаред, пряк потомък на Адам от седмото му поколение. Той е баща на Метусела и дядо на Ной – праведникът, спасен от Всеимирния потоп и определен да бъде родоначалник на новото, очистено от грях племе. От каноничните книги (главно Битие и Сирах) за Енох можем да научим малко – че е живял на земята един пълен жизнен цикъл – 365 години, че „ходел праведен пред Господа“ и в един миг изчезнал от земята, тъй като Господ го взел при себе си. С това той се свързва с най-силния от пророците – пророк Илия, въздигнат също така жив на небето с огнена колесница. В този смисъл не е случайна появата на предания, раз­пространени и по българските земи през Средновекови­ето и Възраждането, че непосредствено преди Второто пришествие и Страшния съд Илия и Енох отново ще се появят на земята. В известния „Рилски панегирик“ на Владислав Граматик от 1479 г., в една късна бележка от края на ХVІІІ в., дори се твърди, че през 1793 г. Енох и Илия са били забелязани да се разхождат в Рим и значи е близо свършекът на света. Енох е споменаван на няколко пъти и в Новия завет като човек с толкова силна вяра, че бил възнесен направо на небето и поставен пред лицето на Господа. Онова, което обаче отличава Енох от всички старозаветни и новозаветни герои е, че той е обявен за автор на първите книги на човечеството. Според Етиоп­ската и Славянската версия на апокрифа той бил извикан на небето, за да опише в 366 книги всичко, което е раз­брал за Сътворението, за тайните на Райската градина, за движението на небесните тела и устройството на земя­та, за бъдещето на човечеството и на падналите ангели, които назовава по име, както назовава по име и всички архангели. В книгата си той разкрива и конструкцията на небесната йерархия, описва дори Божия престол и самия Господ. Ето защо на книжовно ниво той векове наред е възприеман като първия мъдрец, като символ на просве­тения, на знаещия, дори на мага. Според еврейската вер­сия на творбата пък Енох се превръща в образец на ис­тинското, органично общение със самия Създател, който лично му разказва всичките си замисли и го превръща в най-мощния от архангелите си, кръщава го с огън и му дава непобедимото име Метатрон. Дава му и пълна власт да преследва и да съди падналите ангели, а за праведници­те да бъде застъпник в съдния им ден. Контактът, който той постига с Господа, остава недостъпен дори за библейски герои като Моисей, на когото Всевишния никога не се показал лично, а му се явил като „неопалимата къпина“.

***