Национално споразумение за реимбурсиране на лекарства ще определя в бъдеще кой какви отговорности ще носи при преразход в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това е най-новото предложение, което депутатите в парламентарната здравна комисия ще разглеждат преди второто четене на промените в Закона за здравното осигуряване днес.

Текстовете, внесени от народните представители Димитър Шишков и Валентин Павлов от Реформаторския блок, предвиждат здравната каса и фармацевтичните фирми да определят заедно не само размера, при който преразходът за лекарства ще се счита за притеснителен, но и формулата, по която компаниите ще връщат пари на касата. Идеята е да се гарантира "предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за всички лекарствени продукти, заплащани с публични средства", пише в работния вариант на законопроекта. Предлага се правилата да важат за срок от три години, а споразумението да има статут на административен акт и да бъде задължително за всички договорни партньори на здравната каса.

"Това ще е своеобразен рамков договор - като този, който ежегодно се сключва между лекарите и касата. Ако фармацевтичните фирми одобрят единодушно параметрите и сложат подписите си под тях, договор ще има. В противен случай касата си запазва правото да въвежда задължителни отстъпки изцяло по свое усмотрение в границите от 2,5 до 15% за лекарствата, които заплаща", внесе повече яснота по въпроса здравният министър Петър Москов.

Истината е, че по този начин държавата всъщност се оттегля от развихрилия се напоследък спор за задължителните отстъпки, оставяйки решението изцяло в ръцете на фармацевтичната индустрия.

Както Клуб Z не веднъж писа, компаниите в бранша така и не успяват да постигнат консенсус по въпроса. Производителите на оригинални медикаменти настояват отговорността към преразхода да се поема солидарно от всички фирми, независимо от пазарния дял и печалбата, за да не се налага само тези с високи обороти да връщат пари в бюджета на касата. Генеричните компании обаче са твърдо против, защото схемата ги натоварва с плащания за преразход, който не са генерирали. По-страшното е, че той ще принуди доста компании да изтеглят продукти от позитивния лекарствен списък, защото сумите, които ще трябва да върнат, ще бъдат по-високи от евентуалните им печалби.

"При цена от 3 лв. и реимбурсация от 25% лекарствата за хипертония ще са първите, които ще излязат от списъка на касата, защото болните у нас са между 1,5 и 2 млн. души и това, което ще трябва да върнем, ще е повече от това, което ще получим", категоричен е и Петър Велев, управител на Екофарм ЕООД.

Известно е, че още при влизането си в позитивната листа цената на новите генерични медикаменти пада с 20%, а след това се подлага на вътрешно и външно рефериране. Условието е реимбурсната им стойност да е по-ниска от най-ниските в 17 европейски държави, а заедно с това да е достатъчно конкурентна в сравнение с останалите продукти в отделните терапевтични групи на позитивния списък. В резултат цената на някои продукти се доближава до производствената и за компаниите става нерентабилно да ги предлагат за реимбурсация от здравната каса.

"Усещането за това, че има спор не е съвсем истинско", контрира обаче здравният министър. "Индустрията по-скоро е притеснена от минали практики на лошо и нечисто взети решения", заяви Москов и увери, че няма намерение да изнудва нито една компания в бранша.

По думите му държавата ще разчита на четири основни механизма за контролиране на разходите за лекарства. Първият въвежда изискването новите медикаменти да влизат в позитивната листа само след предоставянето на задължителна отстъпка от страна на производителя или вносителя. Лекарствата на фирмите, които откажат т. нар. дискаунт, няма да се закупуват с публични средства.

Вторият механизъм предвижда компаниите да връщат в бюджета на касата всички получени пари за реимбурсация на продукти, които в последствие са били изключени от позитивния лекарствен списък поради липса на терапевтичен ефект. За целта в рамките на няколко последователни години ще се извършват специални анализи (т. нар. оценка на здравните технологии), на базата на които ще се преценява дали си струва даден медикамент да се покрива с публични средства или не.

Идеята на националното споразумение за реимбурсиране пък е да постави ясна макрорамка за допустимите разходи в сектора, за да се знае каква част от извънредните харчове ще бъдат за сметка на индустрията. Според собствени изчисления на Министерството на здравеопазването при най-лошия сценарий най-голямата генерична компания на пазара ще върне в касата не повече от 370 хил. лева. Сметките на самите фирми обаче показват, че солидарното участие във възстановяването на регистрирания преразход може да им струва дори милион. 

Добрата новина е, че въпреки споровете, никой не отрича, че разходите за лекарства у нас трябва да се контролират. Според официалните данни сумите в здравната каса се увеличават с по 10-15% годишно при среден ръст от 3 до 5 на сто в държавите от Европейския съюз. Още по-притеснителни са прогнозите, според които до две години бюджетът за медикаменти ще се вдигне с нови 50%, заплашвайки да прехвърли психологическата (и финансова) граница от 1 милиард лева.

При такива показатели затягането на коланите е почти задължително. За сметка на кого обаче - тепърва ще решават народните представители.