МВР казва: Работим активно по собствена инициатива, обаче идва лошата прокуратура, изземва всичко и какво става оттук-насетне със свършеното от нас не се знае.

Защо обаче се случва това и издава ли някакъв системен проблем на системата на наказателно правосъдие?

Случва се, защото прокуратурата у нас е прекалено овластена. Това повтарям при всяко свое публично участие на тема правосъдие. И не е нещо, което съм си измислил, а е обективен факт, който е лесно установим при съпоставяне на европейските демократични системи на наказателно правосъдие.

След като прокуратурата има конституционното правомощие да ръководи и контролира разследването, то тогава тя МОЖЕ да изземе от всеки държавен орган всякакви материали, които са събирани от него с цел установяване факта на дадено престъпление и да прави с тях каквото си поиска. След като може да го прави, значи ще го прави.

Прокуратурата в България осъществява пълно ръководство и контрол върху разследването на престъпления и абсолютен монопол върху обвинението за престъпления. Това са двете основни дейности, които се развиват на досъдебната фаза на всеки наказателен процес - разследване и обвинение. А такава огромна концентрация на власт е несвойствена за демократичните системи, защото те целят контрол и баланс на властта, а не нейното събиране на едно място. И затова намират заедно или поотделно различни механизми за контрол и баланс по тези две линии - автономно полицейско разследване; разследване, ръководено от съдебен служител; качествен съдебен контрол върху (не)упражняване на обвинителната функция; заместване на обвинителя.

Обратно, недемократичните системи целят концентрация на властта и липса на механизми за контрол и баланс. Защото така нещата за авторитарното управление се получават далеч по-лесно - достатъчно е да владееш едното място, където е събрана цялата власт, вместо да трябва да овладяваш различни властови центрове, които си поделят властта.

Така е и с наказателното правосъдие. Разчупването на тази система на концентрация на властта в него исторически у нас се оказва политически нежелано, защото далеч по-удобно е просто да се овладее прокуратурата и този, който я владее, ще контролира много лесно какво и как ще бъде разследвано и дали въобще, кой и за какво ще бъде обвиняван.

Това наблюдаваме през целия посттоталитарен период - всъщност наказателното ни правосъдие на концептуално ниво си остава недемократично, а всички ключови промени за демократизирането му през засилване на формите на контрол и баланс са идвали след решения на Европейския съд по правата на човека или Съда на ЕС - съдебен контрол върху мерките за неотклонение, върху отказа от разследване на престъпления, върху актовете за задържане, изпълними от юрисдикции на други държави-членки на ЕС и пр.

Ако настоящата политическа власт желае същностна промяна на статуквото в наказателното правосъдие, това може да стане през 1) политическо идентифициране на незаобиколимия проблем със свръхконцентрацията на власт на едно място, 2) концепция за промяна и 3) конкретни стъпки в изпълнение на концепцията.

Към момента не изглежда проблемът да е дори идентифициран политически.

Заплашителни послания към прокурорите да влизат бързо в час с новото време, защото иначе лоши неща ги очакват, не могат да бъдат решение. Още повече че прокурорите по дефиниция не би трябвало да изпълняват заръки на политическата власт по конкретни случаи.

*Коментарът на Андрей Янкулов е от профила му във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.