"Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви."

Това каза Симеон Сакскобургготски преди 14 години, а от думите му запомнихме само онези 800 дни. Прочутото българско трудолюбие обаче очевидно не промени живота ни. Вероятно защото е само прочуто.

За международния ден на труда Евростат разпространи данни, които не нареждат българите сред най-работливите европейци. Дори напротив.

Средно българинът и българката работят по 30 години през целия си живот. Както и да ги смятате, това са само 30 години. Разбира се, че едно от обясненията е твърде високият дял на хора, които по една или друга причина имат приливелията да се пенсионират по-рано. Друго обяснение е, че част от хората изобщо не работят.

В Исландия например мъжете и жените работят средно по 45 години в живота си. В Швейцария, Швеция, Холандия и Норвегия – по около 40 години. Малко по-малко са изработените години за датчани, германци и англичани – по 38. Данните за България са абсолютно същите като тези за съседните Гърция и Румъния – и там хората се трудят средно по 32 години.

Най-малко години работят италианците – около 30, което се дължи и на разпространената все още традиция част от жените да не ходят на работа през целия си живот и да остават домакини.

Не е справедливо обаче тези данни да се сравняват без други едни данни – тези за продължителността на живота. Първенците по брой изработени години са и първенци по продължителност на живота. В Исландия, Швеция, Холандия и Норвегия хората живеят средно между 79 и 81 години. В България това число е 70.

Допълнителното натоварване също не е типично за българите в сравнение с някои други европейски народи. По данните на Евростат на едва 5% от българите им се налага да работят и през нощта. Това нарежда България в златната среда заедно с по-богати и не чак толкова богати държави като Дания, Люксембург, Чехия, Кипър. Най-нетипична работата през нощта е за хърватите – само 1,7% от тях го правят.

На другия полюс е Словакия – над 17% от хората там работят и през тъмната част на денонощието, в Германия, Италия, Малта и Сърбия това е типично за всеки десети работник.

Но докато нощната работа зависи и от регламентацията в съответните държави и не може да бъде основен показател за трудолюбие, то следващите данни могат.

Огромната част от безработните в България са от т.нар. трайно безработни. Т.е. хора, които отдавна са се отказали да си търсят работа, не полагат усилия да се квалифицират допълнително и да намерят своето място на пазара на труда. В това положение са 60% от безработните. В рамките на Европейския съюз само Гърция и Словакия „ни водят“. В тези две държави почти 70% от неработещите са привикнали с нагласата, че никога няма да работят. Трайната безработица е най-нетипична за най-богатите страни, където изобщо безработицата е по-ниска – Скандинавските, Австрия, Люксембург, Швейцария.

Дори и в съседна Турция – страна извън ЕС, безработицата се приема като много временно състояние и повечето хора не изпадат в положението на трайно безработни. Това засяга само един от петима турци.

Днес обаче е ден на труда и по този повод България почива. А това, че сме шампиони по сливания на празници с почивни дни, отдавна не е новина.