Режимът във Венецуела полудя окончателно.

След като прати армия в магазините за битова техника, за да ги принуди да намалят цените и арестува шефовете на търговски вериги по обвинение, че чрез опашки подкопавали социализма, хвърли в затвора кмета на Каракас Антонио Ледесма, отново дойде редът на журналистите.

Покойният президент Уго Чавес, управлявал до смъртта си през 2013 г., успя да подчини голяма част от радио- и телевизионните програми в страната. Това стана също с изпращане на армия и арести на журналисти. Николас Мадуро - наследникът на Чавес, продължава делото му.

Сега работата свърши шефът на парламента Диосдадо Кабейо. По негово искане съдийката Мария Еухения Нунес удовлетвори негов иск срещу общо 22-ма ръководители на три опозиционни вестника - "Ел Насионал", "Тал куал" и "Ла Патия". Всички тези журналисти нямат правото да напускат Боливарска република Венецуела Те са задължени да се явяват веднъж седмично в съда.

Парламентарният шеф Диосдадо Кабейо е обиден на журналистите и
след негова жалба им бе забранено да пътуват в чужбина. Снимки БГНЕС

Вината на журналистите е, че ръководените от тях издания публикуваха в началото на годината твърдения, че Диосдадо Кабейо е замесен в наркотрафик и е един от шефовете на Картела на Слънцата. Така е известна групировка за трафик на дрога, в която се смята, че участват венецуелски лидери.

Първоизточник на информацията бе испанският в. "А Бе Се". Изданието публикува обвинения, отправени от Лимси Саласар. Той е бивш телохранител на Диосдадо Кабейо, избягал по-късно в САЩ и сътрудничещ на ДЕА - американската Агенция за борба с наркотрафика.

Парламентарният шеф твърди, че със серията публикации трите венецуелски вестника подкопали неговия авторитет и уронили доброто му име. А съдът отдавна е подчинен на Обединената социалистическа партия на Венецуела (ПСУВ), която е неизменно на власт от 1998 г.

Най-известният от 22-мата журналисти е от български произход. Той се казва Теодоро Петкоф и е на 83 години. Директор е на в. "Тал куал" и бе един от лидерите на опозицията срещу Уго Чавес. Преди няколко години той отстъпи мястото си на по-млади хора и продължи да се занимава с журналистика. На 6 май българският потомък бе удостоен в Мадрид с наградата "Ортега и Гасет", която се присъжда на журналисти с особен принос в борбата за демокрация и човешки права. Забраната вече бе влязла в сила и Петкоф не можа да пътува за церемонията. Заради него приза получи Фелипе Гонсалес - испанският премиер социалист в периода 1982-1996 г.

Испанският експремиер Фелипе Гонсалес получи журналистическата
награда на Теодоро Петкоф от името на венецуелския опозиционер.

Кой е Теодоро Петкоф

Пълното му име е Теодоро Петкоф Малек. Баща му е българинът Петко Петков, родом от Пазарджик. Участвал в Септемврийското въстание през 1923 г., той е осъден задочно на смърт и успява да избяга в Чехословакия. Там се запознава с полската еврейка Ида Малец. Двамата се женят и заминават за Венецуела. Теодоро се ражда на 3 януари 1932 г. в град Бобурес, щата Сулия.

Едва 17-годишен Теодоро влиза в редовете на Венецуелската комунистическа партия (ВКП). В продължение на 20 години участва в съпротивата срещу двама диктатори - Маркос Перес Хименес и Ромуло Бетанкур. Става политкомисар и е известен с прякора Команданте Роберто.

Петкоф участва в отряди на градските партизани. Заради него хунтата през 1957 г. създава прецедент. Тогава в сражение е убит по-малкият му брат Мирко. Режимът на Маркос Перес Хименес обявява 24-часово прекратяване на огъня, за да може Теодоро да се появи в града за погребението на брат си.

Още от младите си години Теодоро Петкоф бе близък приятел с
колумбийския писател нобелист Габриел Гарсия Маркес (вдясно на снимката).

Петкоф е арестуван три пъти. В два случая бяга. Първия път това става по завързани одеяла от седмия етаж на военната болница в Каракас. Второто му бягство е през тунел от силно охраняваната крепост-затвор "Сан Карлос". Това събитие заляга в основата на съветския филм от 1972 г. "Тази сладка дума - свобода".

Петкоф успява и да следва. През 1960 г. завършва с отличие икономика в Централния университет на Венецуела.

През 1969 г. хунтата пада и на власт идва демократът Рафаел Калдера. Той освобождава окончателно от ареста българския потомък.

Дамгосан в България

Точно тогава Петкоф напуска компартията, разочарован от нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия година по-рано и смазването на Пражката пролет. Той заявява, че нищо не може да бъде налагано със сила отвън.

Заради тази постъпка Теодоро Петкоф е дамгосан в България. Докато е партизанин и се сражава срещу хунтата в страната си, той често посещава родината на баща си и е посрещан като герой. След излизането си от компартията на няколко пъти властите в София отказват да го допуснат в страната. През 80-те г. На ХХ век Теодоро Петкоф идва няколко пъти тихомълком у нас, но отсяда при роднини в Пазарджик.

Напуснал ВКП, през 1971 г. Теодоро Петкоф основава Движението към социализъм (МАС), което съществува и днес. В новата партия се вливат и други комунисти, разочаровани от съветския модел.

В политиката

По същото време Теодоро Петкоф е избран за първи път за сенатор.

През 1983 г. се кандидатира за президент, но остава трети.

Предизборен плакат на Петкоф на
президентските избори през 1983 г.

През 1996 г. дошлият отново на власт след повече от 30 г. прекъсване президент Рафаел Калдера назначава българина за министър на координирането и планирането. В това качество Теодоро Петкоф подновява спрения процес на приватизация. Премахва държавния контрол в много сфери на икономиката. Той е човекът, преговарял от името на Каракас с Международния валутен фонд (МВФ).

Срещу Уго Чавес

През 1998 г. Петкоф напуска Движението към социализъм, несъгласен с подкрепата на партията за президентската кандидатура на изгряващия Уго Чавес. През 1999 г., след победата на Чавес, пазарджишкият потомък е освободен от правителството. Венецуела постепенно попада в плен на лявата вълна, заради която днес икономиката й е в катастрофално състояние. Покойният Чавес обяви, че ще строи социализъм на XXI век, и осигури за себе си и наследника си Николас Мадуро правото да се кандидатира до живот.

Петкоф става първо директор на венецуелския вестник "Ел Мундо". А по-късно основава свой вестник - "Тал куал", чийто директор е и днес.

През 2006 г. Петкоф се кандидатира за втори път за президент, но по-късно оттегля кандидатурата си в полза на по-младия опозиционен лидер Мануел Росалес. Чавес печели с огромна преднина.

Теодоро Петкоф продължава журналистическата си работа. Той пише статии срещу настоящите управници на Боливарската република, каквото е официалното название на Венецуела. Същевременно той не пести критиките си и към САЩ и бе заклет противник на президента Джордж Буш-младши, когото обвиняваше в агресия срещу Ирак.

Полша го кани, България - не

Венецуелският опозиционер и до днес е обиден на България за дамгосването му. На няколко пъти той заявяваше, че ще дойде в родината на баща си само ако властите го поканят.

През 2009 г. Полша покани Петкоф за тържествата по повод 70 г. от избухването на Втората световна война. Политикът бе възхитен, че във Варшава знаят за полско-еврейското му потекло, макар там той да няма никакви роднини. Всички близки на майка му Ида Малец са унищожени в нацисткия концлагер "Аушвиц".