На 18 юли 1984-та, в 15:36 ч, в предградието „Сан Исидро” на град Сан Диего, щата Калифорния, 41-годишният Джеймс Хъбърти нахлува в „Макдоналдс”, въоръжен с цял арсенал оръжия и боеприпаси. Заведението е пълно. Той изкрещява: „Във Виетнам убих стотина, сега ще избия хиляди!” – и започва да стреля на месо. Убива 21 и ранява 19 човека, преди да го застреля снайперист от спецчастите. Впоследствие се установява, че Хъбърти, който е бивш погребален агент, заварчик и охранител, никога не е воювал във Виетнам.

Тази реална история е ключ към ефектния театрален спектакъл „Дакота”.

Дакота не се намира само в САЩ. В новата премиера на Сатиричния театър Дакота е онази особена територия на духа между въображението и реалността, където страховете се сбъдват, а кошмарните сънища се оказват пророчески проекции на мисълта. „Дакота съществува, драги. И там живеят хора.” Тази реплика на сакатия ветеран от неизвестно-коя-война е ключ към брилянтната черна комедия, чиито автор, каталонецът Жорди Галсеран, балансира чудесно между комедия и трагедия, а нерядко адаптира и типични кино жанрове като психологически трилър, но за сцена. У нас Галсеран е познат от успешните спектакли на Бина Харалампиева в МГТ „Зад канала” – „Шведска защита” (по хитовия „Методът Грьонхолм”) и „Канкун”, „Бурунданга” в Сатирата, както и други любопитни театрални проекти. Безспорно обаче „Дакота” е най-добрата постановка на Сатиричния театър през настоящия театрален сезон. В това няма нищо странно. И е добре калкулиран ход на актьора Владимир Пенев, който този път е в ролята на режисьор. Ето защо:

„Дакота” е интересен феномен и блестящо изпълнен актьорски проект, който с предано следва виртуозния авторов текст. Успехът е предизвестен, макар и този проект да е създаден изцяло с енергията на актьори „мечки”, чиито имена свързваме с активно участие в комерсиални проекти в театъра, киното и телевизията, а едва след това с ангажиментите им в Народния театър и други големи столични сцени. Въпреки многобройните си роли, те успяват отлично да балансират между „високо”, сериозно изкуство и високоплатени, чисто комерсиални неща. Говорим за небезизвестните Владимир Карамазов, Захари Бахаров и Юлиан Вергов, които неотдавна създадоха своя собствена продуцентска компания “THREE BEARS Entertainment ltd”, копродуцираща двата им успешни спектакъла на сцената на Сатирата – „Арт” от Ясмина Реза и новият „Дакота” от Жорди Галсеран. Сега към „трите мечки” е прибавено яркото присъствие на Александра Василева, която се вписва чудесно в стилистиката на забавната, но все пак доста сериозна премиера. Другият важен елемент в екипа е талантливият Никола Тороманов, чиято знакова сценография отлично предава авторовия замисъл: всички сцени се разиграват между големи черни плоскости, които се местят като гигантско око на обектив.

В „Дакота” един мъж е връхлетян след катастрофа от серия пророчески сънища. Опитвайки се да следва всеки важен според него детайл в тях, той успява не само напълно да обърка фантазията с реалността, но и смесва всички чувства, като насила хвърля нещастната си съпруга в обятията на друг (мъжът, който преди това среща в съня си). Разбира се, има нещо хищно, но и истерично смешно в любовен триъгълник между зъболекар и зъботехник, влюбени в една и съща жена. В определен момент ревността надделява и благоприличието, прикрито зад красивите жестове и любезни усмивки, се превръща в озъбени гримаси и абсурдни диалози, процеждащи се между вдигнати за удар ръце, държащи мостри за зъби и ченета. На сцената се разразява истинска война. Светските жестове са минирани зони, през които може да мине безопасно само опитен сапьор.

В спектакъла на Владимир Пенев любовният триъгълник се играе от Захари Бахаров (ревнивият зъболекар Иполит), Александра Василева (Лаура, съпругата) и Юлиан Вергов (набеденият Гилем, досаден зъботехник). Владимир Карамазов играе няколко абсурдни персонажа, сред които най-ефектни са сакатият войник, който в съня на Иполит предупреждава, че ще взриви „Макдоналдс” в Дакота, а накрая същото се случва и в реалността. Както и абсурдният полицай, който взима глоби за неизвършени нарушения. Тази галерия от уродливи образи, изскочили от хиперчувствителното съзнание на зъболекаря, постепенно се материализира и настанява удобно в реалния свят, където приликите с всички събития и лица са уж случайни. Ефектът от натрупването на абсурдни диалози и нелепи действия е като вулкан, който изригва на финала. Неслучайно през този провокативен спектакъл се оглеждат много от важните днес проблеми – от тероризъм, алиенация, сексизъм и ксенофобия до бюрократичен идиотизъм, социална параноя, персонални обсесии и кошмари.

На пръв поглед – черна комедия със забавни елементи от социален и екзистенциален абсурд. Но всъщност, „Дакота” е много повече от това.