Американските сенатори не успяха да се договорят за удължаване на действието на ключовите положения в закона, известен като Патриотичен акт.

Този акт предвижда възможност за събиране на телефонни данни за лица, заподозрени в тероризъм.

Неуспехът в Сената означава, че от днес на Агенцията за национална сигурност (АНС) частично изтичат правомощията за подслушване и записи на телефонните разговори на заподозрени.
  
Все пак сенаторите гласуваха за започване на дебати по аналогичен закон, известен като Акт за свободата. Той реформира досегашната спорна програма за електронно следене. Очаква се гласуването по него да се проведе към средата на седмицата.

Противниците на закона настояват, че програмата за следене е в нарушение на конституцията на САЩ.

Драмата в Сената става две години, след като бившият служител на АНС Едуард Сноудън разгласи данните за световната мрежа за подслушване. Той получи убежище в Русия, където се укрива и до днес от американското правосъдие.

Белият дом предупреди миналата седмица, че сървърите на АНС, събиращи данните за телефонните обаждания на американците, ще спрат да функционират от днес, ако Сенатът не се споразумее по закона.

Днес администрацията на президента Барак Обама разкритикува Сената за безотговорния според нея неуспех да предотврати изтичането на срока на действие на антитерористичите програми. Същевременно от Белия дом изразиха надежда, че законодателите ще загърбят партийните пристрастия и ще отстранят бързо проблема.

Що е то?

Патриотичният акт е федерален закон, приет през октомври 2001 г., един месец след терористичите атаки на 11 септември срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон. Пълното му име е "Закон от 2001 г., сплотяващ и укрепващ Америка чрез предоставяне на надеждни инструменти, необходими за борбата с тероризма и неговото въздържане".

Законът е критикуван от мнозина с мотива, че дава изключителни възможности на правителството на САЩ за противоконституционно упражняване на власт над гражданите, независимо дали са терористи или не, тъй като разширява правомощията на ФБР да извършва електронен шпионаж. Това представлява нарушение на Четвъртата поправка към Конституцията.

Сред главните поддръжници на закона бе тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-младши. Мнозина дори смятат, че този закон не е бил подготвен в отговор на събитията от 11 септември, а по-рано. Като мотив те изтъкват краткия срок за неговото официално изготвяне.