Жестоката експлоатация на човешки труд е широко разпространена в Европейския съюз, който се гордее с високите си социални стандарти. Тя е един от ефектите на кризата и нейни жертви стават работниците от по-бедните държави-членки и от страните извън ЕС. Това показва доклад по темата, публикуван днес от Агенцията по основните права на ЕС.

"Трудовата експлоатация е реалност в ЕС и в някои сектори тя става ендемична", каза в навечерието на публикацията Бланка Тапиа, говорителка на агенцията. Такива сектори най-често са строителството, селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството и домашните грижи за деца или за възрастни хора.

Докладът, който е първият по рода си, не посочва броя на хората, които са подложени на експлоатация в ЕС, нито от кои страни са те, посочи един от авторите му Абин Диъринг. Добиването на такава достоверна информация е трудно, защото става дума за черния пазар и често за криминални групи, до които изследователите нямат достъп.

Те основават изводите си на 616 интервюта с експерти в изследваната област и 217 изследвани случая на жестока трудова експлоатация. Изследването обхваща всички 28 държави в ЕС, като в 21 от тях, включително България, са провеждани теренни проучвания. Целта на доклада е да представи най-типичните форми на жестока трудова експлоатация, причините, които водят до тях и мерките, които ЕС и държавите му трябва да вземат.

Под жестока трудова експлоатация се разбира труд в условия, които са забранени и се преследват от наказателното законодателство на държавите в ЕС и в нарушение на членове 5 и 31 от неговата Харта за основните права, които съответно забраняват робството и прогласяват правото на всеки европейски гражданин да има условия за труд зачитащи здравето, безопасността и достойнството, както ѝ правото на установено работно време, дневни и седмични периоди за почивка и годишен платен отпуск.

Най-често обект на жестока трудова експлоатация са мигриращите работници - от други страни в ЕС и или от държави извън него. Условия за нея създават големите разлики в заплащането между бедни и богати страни, които са сред основните двигатели за този вид миграция. В ЕС се оформя интересна верига на експлоатация, най-ниско в която са страните надяващи се членство и най-бедните държави. Така според Диъринг българи могат да са средн експлоатираните в Западна Европа, но и в България например се експлоатират например украинци.

Най-много жестока трудова експлоатация в България има в селското стопанство, след това в строителството и в хотелиерството и общественото хранене, се посочва в доклада.

Той посочва, че експлоатацията е възможна на първо място заради слабости в законите и тяхното прилагане, липса на наблюдение и държавен контрол над определени сектори, които често наемат мигриращи работници. Те обикновено са в сферата на тежкия и неквалифициран труд. Тези хора обикновено са ниско образовани, не владеят езика на страната, в която са пристигнали, нямат трудови договори или, ако имат, не разбират какво пише в тях. В родните си места са толкова бедни, че са готови да приемат работа в каквито и да е условия. Принудени са да работят на изолирани места, където контролните органи нямат достъп. Принуждават ги да приемат трудовоправни условия, в които не носят целия риск, а работодателят им има минимални задължения - например да се водят самонаети. Не са информирани за правата си, нямат достъп до правен съвет и представителство. Най-сетне принудата се осъществява и чрез страха, че ако се оплачат могат да бъдат арестувани или изгонени като незаконно пребиваващи и работещи.

Докладът дава пример с българско семейство от Сливен, което е било наето да бере половин година плодове и зеленчуци във френска ферма. Съпрузите трябвало да работят по 15-16 часа на ден, да работи в студено и дъждовно време без подходящо работно облекло. Накрая им платили за месец и половина и им удържали цената на самолетния билет до България.

Често жертвите на експлоатация са също жертни на трафик на хора или на измамни агенции за намиране на работа в чужбина, които действат в нарушение на ред европейски директиви изискващи командированите работници да имат същите условия на труд, заплащане, осигуряване и защита както колегите си в приемащата страна.

Само четири от 28 страни в ЕС - Белгия, Германия, Франция и Холандия - осигуряват в законодателството си еднакво ниво на защита от експлоанация на имигрантите от страни извън ЕС и от негови държави-членки.  Парадоксът е, че в останалите работодателят подлежи на санкции, ако незаконно наема нелегални имигранти от трети страни, но нищо не му пречи да експлоатира по същия начин европейски граждани, които пребивават легално с съответната страна, ползвайки се от свободата да пътуват и да работят навсякъде в ЕС.