Влак. И моя скромност в него. Всичко е по устав: торбите са по седалките, багажниците отгоре са празни, а разширените вени на най-стеснителните се показват от стоенето, да хвърлят по едно „синьо око” къде и защо са имали късмета да крепнат и растат.

Гърмяни зайци, които не смеят да попитат торбата дали ще има нещо против те да седнат.

НРБ - Неокласически Рафиниран „Булгар”. Няма какво да му добавиш! Забил е нос в парцала от хартия, който все още смята за някакъв източник на истини, защото синапсите му не могат да сработят, че всеки, който плати за хартия, мастило и съответните наемници, готови да напишат всичко, може да... го убеди във всичко. Тежко страдащ от бича на българския мъж - синдрома на големите топки: разкрачен заема седалка и 3/4.

Лелки, които видимо са се смазали от работа, мъкнещи в найлонови торбички откраднатото от детската градина или болничния стол, в който работят. И които дори не смеят да попитат моя герой за мястото до него.

Гледам ги и си мисля, че нормалността ни е най-гърмяният заек. Скрила се е някъде зад храста и трепери, та отделя токсини, които тровят месото ѝ. Не се намесвам и аз.

Добре де, след малко ще кажа, защо така написах заглавието... 

Кондуктор и кондукторка, в чиито гузни погледи се чете част от истината как така влакът е фрашкан с човешки сталагмити, а БДЖ губи стотици милиони денонощно.

Селският Роналдо, който е със стайлинг нещо средно между футболист и мутра от 1990-те. Взимайки най-доброто и от двете. И пипа телефон за 1000 лв. Бил е в София в единственото нормално облекло, което познава – анцуг. А анцугът не е евтин, да не кажете, че няма 5 лв. за дънки секънд хенд от някой „Нови стоки от Швейцария”... Музиката е ясна и „галоните”, както в България неясно защо наричат 2-та литра бира – също. Слиза на някаква спирка и гордо мята пластмасовите си празни завоевания и чашите в храста. 

Защо разказвам всичко това? Освен разбира се по причината, че съм кофти тип, който обича да разваля на хората уикендите...

В последните дни и седмици прочетох толкова тъга, формована в брилянтни калъпи от думи от шепата останали мислещи, чувстващи и вярващи хора - особено в тази тройна комбинация. Като ковчег, ама от махагон и с инкрустации. Боли ги, ама как боли – адски! И те са вече като гърмян заек. Не е безопасно да се покажеш иззад храста, за да кажеш какво мислиш. Особено тези, които чета и обичам – които знам, че не го правят за единия морков... По коя ли не тема - за убитото дете в Борисовата, за бебето във Варна, за йогата, за Гърмен. А, ето - казах Гърмен! 

Въобще не смятам да съм 1300-тният автор, който ще коментира това село. На година от славната ни история – по коментатор. Смятам само, че Гърмен с нищо не ни помага. Защото омразата не обединява. Бидейки дяволска черта, омразата може само едно – да осатанява. А това е последното, от което имаме нужда. Дори си мислех, че и при тия хлапета, които (вероятно) са убили детето в Борисовата, някой ден всичко е почнало с една „обединаваща”, симпатична омразка. Тате с любов учи сина си какво да пее и пламенно да ненавижда цесекарите, левскарите или някого другиго... Поне натам ми се струва, че вървят нещата.

Пътувам със Северозапада. „Резервата”, както галено му викаме ние, копелетата му. И осъзнавам едно – че в най-скоро време все някой ще трябва да го изговори: факта, че икономическата бедност, празността в стомаха вече е най-малкият му проблем. Както и на останалите региони. Както циганите или откраднатата тел са ни сравнително малък проблем. 

Не, приятели – това което идва „отдолу”, независимо от цвета на кожата му, е гигантска катастрофа. А ромите, купените гласове или Синан Сакич вече изглеждат като невинен връх на айсберга. Благодарение на дружните ни усилия.

Изключително противно е да трябва да се съгласиш с най-неискрените и просмукани от мръсотия хора – политиците. Които говорят за „лошия материал”, „чипа” и т.н. Обаче са прави, независимо че причина в голяма степен са самите те. 

Има нещо, което ме радва единствено в обозримата трагедия. Или както му казваме в Северозапада – пълен прòвал. Че може би случващото се показва на максимум хора, че така няма да стане. С логическите ни аргументи, с новите ни златни телци – образование, съдебна реформа, изобщо с всичко в категория „рацио”, няма да стане нищо.

Може би защото съм гърмян заек, хич не ми се вярва.