Ако си позволявам да коментирам футбол, то е защото проблемите не са футболни, а политически, като брутално отражение на ситуацията в страната.

ЦСКА днес умря. (вчера - б.р.)

Това говори моят здрав разум, интуицията ми и моята логика.

И само не ми говорете, че законите са едни и същи за всички. За кого са едни и същи законите - за мистичния Чорни с партизанско име „Батков“, за ТИМ, за синовете на ликвидатора на някогашния колосален Български търговски флот, за СИК и ВИС, за сбирщината, наречена БФС и за кликата, наречена БОК?

За повелителите на контрабандата, които винаги са на власт или на властта? За тези, които си спасиха парите в КТБ по нагъл, криминално-шмекерски начин? За онези, които източват държавата и нейното бъдеще? За "Кой?"...

ЦСКА умря не заради фалит, не заради не-феърплей, не заради дългове. Такива са 95% от всички спортни клубове в страната, 75 % от всички граждани в страната, 55% от всички фирми в страната.

Масово се крият доходи, масово се правят далавери, масово се нарушават закони, масово се мами държавата, защото е безпринципна, безнадеждна и безхаберна държава (в смисъл власт).

ЦСКА оцеля при четирима вицепремиери левскари, но нямаше как да оцелее при левскар-премиер. Не защото е левскар, а защото при него по принцип нищо не оцелява. Той е знакът, той ни е ориста, участта, съдбата, гнева Божи: На такова общество - такъв премиер! На такъв народ – така му се пада…

Говоря за премиера не като индивид – той като човек сигурно е добър човечец, сигурно има чувство за хумор, сигурно си обича кучетата и се просълзява от тъга за Изаура и от патриотизъм при "Време разделно".

Говоря за премиера като Символ, като Интелект, като Възпитание, като Управляващ територията България.

Не се гордея, че имам такъв премиер. Но съм в жестоко малцинство в България и никому не би му пукало, ако кажа, че не само не се гордея, а ме е срам. Защото и премиерът, и управляващата му свита не са причина, те са следствие, не са болестта, а неин симптом.

Днес ЦСКА умря. И не искам да се смята, че ми пука за ЦСКА. Всъщност, пука ми, но на 1001-во място. Т.е. почти съвсем изобщо не ми пука. Пука ми, че ми умира държавата, че ми замира обществото, че младите емигрират, че утре на моето поколение няма кой една чаша вода да даде, когато сами не можем да си я налеем.

А ЦСКА умря, защото всичко в държавата едно след друго умира. Не си правете илюзия, че умира просто някакъв клуб. Умря, вече го няма парче от пъзела и пъзелът "България" продължава да се разпада.

Същото ще напиша и когато умре "Левски"... Неговата смърт също е предизвестена. Докато междувременно печели с едно на мъка срещу Горна Оряховица и Долно Нанагорнище.

ЦСКА умря.

Точно както умират охранителни фирми, защото са изхвърлени от бизнеса от охранителната фирма "Държава".

Точно както умират общини, защото са задушени от Община (от руско-мафиотското "общаг") "Власт".

Точно както умират училища, болници, села и градчета.

ЦСКА умря, защото трябваше да бъде умъртвен. По-силните изядоха по-слабия, това е толкоз просто и логично. И няма смисъл привържениците му да си въобразяват, че в бурята ще бъдат пак със него, защото го обичат.

ЦСКА умря, защото нищо в тази прогнила държава не става без силната подкрепа на властта, олигарсите, техните медии и данъчни и репресивни спецслужби.

ЦСКА е някакъв отбор, дори бил славен. Не бива съдбата му да се приравнява със съдбата на България. Но убийството му е поредното убийство в държавата. Тук всеки ден нещо се убива - образование, наука, екология, индустрия, селско стопанство, пенсионери, хора с увреждания, бебета, онкоболни. Това е страната на убитите надежди, убитите перспективи и убитите способности.

Затова писах наскоро - то държавата умира, та за футбола ли да й берем грижа!

ЦСКА е хвърлен на кучетата. Той е убит, умрян. Сега остава да бъде и унизен - в окръжната група да рита с шкембелии-любители, с аматьори на две бири, с дърводелци и рендета, с бягащи за здраве и спортуващи за кеф и удоволствие. Оттам измъкване няма. Кой нормален що-годе кадърен футболист ще остане – да го ритат, да си къса нерви и менискуси по картофени ниви, не почистени от кравешки фекалии… 

Познавах двама младежи. Единият отиде да рита в австрийска окръжна група и стана човек, живее сносно, а децата, както се казваше в началото на Прехода, говорят перфектно австрийски… А другият си погуби краката из нашите ливади и от травми, блъскания и ритания костите му са не на 45-годишен здравеняк, а на 75-годишен старец…

Само наивници си мислят, че тези, които умряха ЦСКА, ще се трогнат и позволят да мине на парад през годините и групите и сда се завърне в това, което безсрамно у нас се нарича елит. Впрочем, у нас всичко безсрамно се нарича елит…

Това тук не е Англия, Шотландия, Франция, Италия - тук е ориент, тук е клоака, тук е беззаконие, разпад, блато, тресавище.

И какво от това, че пиша тези неща, питам се? Пак ще бъда наречен право в очите песимист, пак ще бъда криво разбран, че говоря за ЦСКА. Нищо подобно. Говоря за България. ЦСКА – майната му, той е само поредното и изобщо не най-нужното и достолепно отсечено дърво в гората, от която скоро и крива фиданчица няма да остане, а само един обезлесен, обезлюден, обезверен и обезкостен пущинак.  

Текстът е публикуван във фейсбук профила на Николай Слатински. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.