Ad Config - Website header

 

Article_top

Патриция Николова

Когато Валери Петров пише пиесата „Театър, любов моя” през далечната 1981-ва, той едва ли е представял театъра като своя съдба. Зад гърба му са вече легендарни постановки като „Импровизация” (в съавторство с Радой Ралин”, 1962), „Когато розите танцуват” (в Хасково, 1961), „Честна мускетарска” (1976), вълнуващите пиеси за деца „Бяла приказка”, „Копче за сън”, „Меко казано”, „В лунната стая” и др., филмите „Рицар без броня”, „Един снимачен ден”, „Йо-хо-хо” и др. Но определено има нещо по-специално в „Театър, любов моя” – пиесата на големия поет, драматург, сценарист и преводач е написана специално за актрисите Таня Масалитинова и Славка Славова, а постановката на Младен Киселов с тяхното паметно участие е едно от най-красивите обяснения в любов към театъра и духовността.

Новата премиера на театър 199 няма за цел да развенчае този мит, тъкмо напротив. Спектакълът на Касиел Ноа Ашер не е „хвърлена ръкавица”, а – успешен опит за диалог с този интимен поглед към сцената отвъд клишетата за театъра като изкуство на маските и притворността.

Новата сценична версия на „Театър, любов моя!” е висока акустика на тази безпределна и безпрекословна любов към театъра като съдба, вплетена бурно в биографията на 4 мощни актриси. Разбира се, за публиката също има значение дали актрисите са 2, 3 или 4. Но когато изпълнителите са повече, не само отговорността, но и напрежението и рискът от удържане на стихийните им партньорства, вплетени в рамката на целия разказ, се увеличават.

В случая става дума за 4 различни превъплъщения на Актрисата.

Гледната точка и ироничният, силно оголен разказ са предоставени на актрисата като главна жрица в храма на театъра, в който режисьорът е нейният неминуем приятел и враг, към който тя се стреми и от който бяга ужасена през целия си живот. Природата на талантливия актьор е променлива като водата. А когато става дума за актриса, съдбовният момент се хиперболизира: тя винаги е жертва и палач едновременно. Неизбежната героиня, вградила сянката си в Театъра, зазидана между стените на гримьорната и прожекторите на сцената, отдала целия си живот и страст на публиката, посветена на изкуството и на илюзията за изкуство, раздаваща се без остатък до последния си дъх.

Когато актрисите са две, те неминуемо се превръщат в изповедници и вакханки – такъв е случаят с легендарния спектакъл на Младен Киселов „Театър, любов моя!” с участието на изключителните Таня Масалитинова и Славка Славова. Мнозина си спомнят мекото им, изящно партньорство, в което всеки нюанс отваря новаврата към различен вид сценичен опит и състояние. А когато актрисите са 4, положението става дори леко опасно – тук говорим вече за още по-сериозно изпитание и провокативно партньорство между 4 енергийно полета, самозапалващи се като в химическа лаборатория. В този експеримент биха могли да се разгърнат във височинен аспект само актриси, които си имат пълно доверие, по-близки са от роднини и се познават добре от десетилетия.

Такъв е случаят с Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова. Никак не е случайна магията между тях – тъй като се познават от студентските си години (от класа на Крикор Азарян) и нито за миг не са спрели контактите си извън сцената, те стоят на сцената повече като сестри, отколкото като съпернички и повече като четирите състояния на водата, отколкото като река, която се разлива на всички посоки едновременно. Именно затова тези 4 великолепни актриси минават през всички състояния, следвайки плътно сюжетната нишка, но и обогатявайки я биографично чрез своите вълнуващи истории. По този ненатрапчив, но честен и интимен начин те успяват деликатно да осъвременят и „дописват” пиесата на Валери Петров.

Прибавените истории и дълбоки емоции от сценичната биография на всяка от актрисите са важен фактор за новото възприятие на пиесата, в контекста на динамичното развитие на театъра на 21 век. Новите елементи дават допълнителен ритъм и „кислород” в оригиналния драматургичен текст на поета, без да сменят посоката или посланието на тази дълбоко човешка творба. Режисьор на заразителния експеримент „Театър, любов моя!” е Касиел Ноа Ашер, която участва в спектакъла наравно с останалите. Именно тя е инициатор на този нов проект, вдъхновен от пиесата на Валери Петров (и с безценната помощ на режисьора Галин Стоев, по време на репетиционния процес). Очевидно резултатът е искрен и вълнуващ, най-малкото заради факта, че е инжектирана още по-силна вътрешна енергия, която задвижва четирите истории като 4 колела на една и съща машина. Машината, наречена Театър.

 

Когато Валери Петров пише пиесата „Театър, любов моя” през далечната 1981-ва, той едва ли е представял театъра като своя съдба. Зад гърба му са вече легендарни постановки като „Импровизация” (в съавторство с Радой Ралин”, 1962), „Когато розите танцуват” (в Хасково, 1961), „Честна мускетарска” (1976), вълнуващите пиеси за деца „Бяла приказка”, „Копче за сън”, „Меко казано”, „В лунната стая” и др., филмите „Рицар без броня”, „Един снимачен ден”, „Йо-хо-хо” и др. Но определено има нещо по-специално в „Театър, любов моя” – пиесата на големия поет, драматург, сценарист и преводач е написана специално за актрисите Таня Масалитинова и Славка Славова, а постановката на Младен Киселов с тяхното паметно участие е едно от най-красивите обяснения в любов към театъра и духовността.

Новата премиера на театър 199 няма за цел да развенчае този мит, тъкмо напротив. Спектакълът на Касиел Ноа Ашер не е „хвърлена ръкавица”, а – успешен опит за диалог с този интимен поглед към сцената отвъд клишетата за театъра като изкуство на маските и притворността.

Новата сценична версия на „Театър, любов моя!” е висока акустика на тази безпределна и безпрекословна любов към театъра като съдба, вплетена бурно в биографията на 4 мощни актриси. Разбира се, за публиката също има значение дали актрисите са 2, 3 или 4. Но когато изпълнителите са повече, не само отговорността, но и напрежението и рискът от удържане на стихийните им партньорства, вплетени в рамката на целия разказ, се увеличават.

В случая става дума за 4 различни превъплъщения на Актрисата.

Гледната точка и ироничният, силно оголен разказ са предоставени на актрисата като главна жрица в храма на театъра, в който режисьорът е нейният неминуем приятел и враг, към който тя се стреми и от който бяга ужасена през целия си живот. Природата на талантливия актьор е променлива като водата. А когато става дума за актриса, съдбовният момент се хиперболизира: тя винаги е жертва и палач едновременно. Неизбежната героиня, вградила сянката си в Театъра, зазидана между стените на гримьорната и прожекторите на сцената, отдала целия си живот и страст на публиката, посветена на изкуството и на илюзията за изкуство, раздаваща се без остатък до последния си дъх.

Когато актрисите са две, те неминуемо се превръщат в изповедници и вакханки – такъв е случаят с легендарния спектакъл на Младен Киселов „Театър, любов моя!” с участието на изключителните Таня Масалитинова и Славка Славова. Мнозина си спомнят мекото им, изящно партньорство, в което всеки нюанс отваря новаврата към различен вид сценичен опит и състояние. А когато актрисите са 4, положението става дори леко опасно – тук говорим вече за още по-сериозно изпитание и провокативно партньорство между 4 енергийно полета, самозапалващи се като в химическа лаборатория. В този експеримент биха могли да се разгърнат във височинен аспект само актриси, които си имат пълно доверие, по-близки са от роднини и се познават добре от десетилетия.

Такъв е случаят с Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова. Никак не е случайна магията между тях – тъй като се познават от студентските си години (от класа на Крикор Азарян) и нито за миг не са спрели контактите си извън сцената, те стоят на сцената повече като сестри, отколкото като съпернички и повече като четирите състояния на водата, отколкото като река, която се разлива на всички посоки едновременно. Именно затова тези 4 великолепни актриси минават през всички състояния, следвайки плътно сюжетната нишка, но и обогатявайки я биографично чрез своите вълнуващи истории. По този ненатрапчив, но честен и интимен начин те успяват деликатно да осъвременят и „дописват” пиесата на Валери Петров.

Прибавените истории и дълбоки емоции от сценичната биография на всяка от актрисите са важен фактор за новото възприятие на пиесата, в контекста на динамичното развитие на театъра на 21 век. Новите елементи дават допълнителен ритъм и „кислород” в оригиналния драматургичен текст на поета, без да сменят посоката или посланието на тази дълбоко човешка творба. Режисьор на заразителния експеримент „Театър, любов моя!” е Касиел Ноа Ашер, която участва в спектакъла наравно с останалите. Именно тя е инициатор на този нов проект, вдъхновен от пиесата на Валери Петров (и с безценната помощ на режисьора Галин Стоев, по време на репетиционния процес). Очевидно резултатът е искрен и вълнуващ, най-малкото заради факта, че е инжектирана още по-силна вътрешна енергия, която задвижва четирите истории като 4 колела на една и съща машина. Машината, наречена Театър.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Вера Лекова

ГОЛЯМ СПЕКТАКЪЛ!
сашо's picture
сашо
сашо

сашо

Искам да повърна, призля ми от глупости

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията