Article_top

Веселин Желев

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова днес гърците да гласуват "за" предложението на кредиторите за спасяване на страната им от банкрут и от напускане на еврото на референдума в неделя. Той посочи недвусмислено, че те в крайна сметка ще избират да останат ли в Европа.

"Искам да призова гръцкия народ да гласува "да"," заяви Юнкер на специална пресконференция. "Ние наистина преместихма планини до последната минута, когато гръцките власти затвориха вратата. Така че нямам нови предложения днес". 

"Не" би означавало, независимо от финално поставения въпрос, ... че Гърция казва "не" на Европа", подчерта той.

По думите му е било лесно да се стигне до съгласие на на срещата на Еврогрупата миналата събота, която вместо това сложи край на програмата за Гърция след отказ на Атина повече да преговаря.

"Какво знае гръцкият народ за нашата гъвкавост и решимост да му помогнем? ...Мисля, че гръцкото правителство познава всички тези елементи и е препоръчително да каже истината на гръцкия народ, вместо да опростява собственото си послание до "не" за идната неделя. Всички граждани заслужават да знаят цялата история и истината и те трябва да знаят, че от наша страна вратата още е отворена", каза Юнкер.

Той обвини правителството на министър-председателя Алексис Ципрас, че е прекъснало преговорите едностранно „в най-лошия момент“ миналия петък, когато е оставало малко до взаимноприемлива сделка и неочаквано е обявило референдума.

Признавайки, че това е суверено право на всяко правителство, Юнкер каза, че се чувства "предаден", защото Ципрас не го е предупредил за намерението си по време на денонощните преговори, които течаха от сряда до петък в Брюксел, включително по време на последната среща на върха на ЕС.  

Управляващата партия СИРИЗА призова избирателите си да гласуват с "не" на предложенията, определяйки ги като "опит за изнудване". Но социологическите изследвания показват, че мнозинството от гърците предпочитат правителството им да ги приеме. В противен случай държавата им може в сряда сутрин да е фалирала и това да направи оставането ѝ в Еврозоната, а вероятно и в ЕС, невъзможно. 

Еврозоната и Международният валутен фонд прекратиха сегашната си програма за финансова помощ за Гърция, смятано от вторник и без нея правителството няма с какво да посрещне вноска от 1,6 милиарда евро към МВФ, чийто падеж е същият ден в полунощ.

Вчера Европейската централна банка замрази ликвидната подкрепа за гръцките банки на нивото ѝ от миналия петък, което прининуди властите да затворят банките и фондовата борса за седмица и да ограничат тегленето на пари от банкомати на 60 евро на карта на ден, без това да засяга чужденците. 

Гръцки фалит и изход от еврото, освен пазарно и финансово предизвикателство, би бил тежък удар за общата валута, която е въплъщение на ненакърнимостта и необратимостта на европейската интеграция.

Кажете, че искате в Европа

"Това е много важен момент за гръцкия народ и за народа на Европа. Време е гърците да си кажат думата и да формират съдбата си за това и за идните поколения. Време е гръцките политически лидери да поемат своята отговорност и да кажат на народа си какъв е истинският залог", каза Юнкер. "Аз никога няма да изоставя гръцкия народ и зная, че гръцкият народ не искат да изоставя Европа. Гърция е член на европейското семейство и аз искам това семейство да остане заедно".

Председателят на Комисията призова гърците да гласуват с "да" независимо от въпроса, който ще им бъде поставен и че той може да бъде променен през идните дни. Това по думите му би изпратило сигнал, че "Гърция иска да остане заедно с другите страни членки на Еврозоната и на Европейския съюз".

"Гърция е Европа, и Европа е Гърция", каза на гръцки Юнкер в края на речта си, която произнесе на френски, английски и немски.

"Чувствам се предаден"

Юнкер заяви, че "Европа на компромиса и на тези, които разбират другите е голямото дело на моя живот" и че неговата перспектива е Еврозоната да остане с 19-те си сегашни членки и да се разширява.

Той припомни думите на бившия френски президент Валери Жискар д'Eстен при присъединяването на Гърция към тогавашната деветчленна Европейска общност през 1981 година: е искам да видя Платон да играе във втора дивизия".

"Тази Европа на помирението, на компромиса, на едните, които искат да разберет другите, стана голямото дело на моя живот...една Европа, която е конвергентна точка на политическите воли, а не на съперничествата между националните егоизми", каза председателят на Комисията.

"В Еврозоната има 19 демокрации, не една срещу 19 и не 19 срещу една", каза Юнкер.ова не е игра на измамнически покер, в която един печели, а друг губи. Или всички печелим, или всички губим".

"Затова съм дълбоко огорчен и опечален от спектакъла, който беше даден на Европа последната събота. В една единствена нощ европейската съвест понесе страшен удар. Добрата воля се изпари, егоизмите, понякога тактическите и популистки игри взеха връх", добави той. "След всички усилия, които положих, след всички усилия на Комисията и на другите участващи институции, се чувствам малко предаден".

Председателят на Комисията каза, че гръцката страна е започнала първа да "драматизира" несъгласията и да говори за "ултиматум" и а "шантаж".

"Но кой постъпва така?", попита той. "Откъде идват обидите, заплахите?"

Юнкер посочи, че едностранното прекъсване на преговорите от Ципрас изразява желание "да се прави кампания ... като не се казва цялата истина".

"Да се противопоставя една демокрация на 18 други не е позиция, която подхожда на великата гръцка нация", заяви той.

Председателят на Комисията припомни икономическите усилия, положени от другите страни с програми за финансово оздравяване - Ирландия, Португалия, Испания, Кипър, Латвия - и политическата цена платена от техните правителства взели непопулярни, но нужни за излизане от кризата решения, както и това че държавите от еврото са отделили стотици милиарди евро от бюджетите си, за двете програми за подпомагане на Гърция, след като тя преди шест години си призна, че фалшифицирала статистиката за бюджетния дефицит и за дълга си. 

"За мене излизане на Гърция от Еврозоната никога не е било и няма да бъде опция", каза Юнкер. 

За преговорите и предложенията

Той припомни, че институциите са променили цялата процедура на преговорите според исканията на гръцката страна - не са се провеждали преговори в Атина (защото СИРИЗА приемаше за унижение представители на ЕС, ЕЦБ и МВФ да влизат в министерствата и да искат информация - б.а.); беше създадена т.нар. Брюкселска група с технически екипи на Гърция и на кредиторите, която замести предишната "тройка" от техни представители. Групата се е приспособила към "непрекъснато сменящи се" гръцки преговарящи; и най-сетне разговорите, пак както искаше правителството на Ципрас, бяха качени на по-високо политическо ниво от равнището на анонимните технократи в "тройката", посочи Юнкер.

"На моя екип и на самия мене никога не е липсвала решителност или търпение към гръцките предложения, които често закъсняваха или бяха нарочно променяни", каза той. 

Председателят на Комисията отхвърли гръцките твърдения, че обсъжданият пакет е предвиждал намаления на заплатите и на пенсиите и че не е предвиждал мерки на "глупав остеритет" (строги икономии - б.а.) , макар някои от тях да са болезнени в краткосрочен план. Икономиите, поискани от Гърция в него са били намалени с 12 милиарда евро в сравнение с преди и фискалните цели на правителството са били снижени. Така например то е трябвало тази тодина да постигне първичен бюджетен излишък от 1% от БВП вместо 4,5% от БВП и 3,5% от БВП през 2018 година.

В последното предложение към Гърция, преди екипът ѝ да напусне преговорите, кредиторите са направили отстъпки по два критични за правителството на Ципрас пункта - ДДС за хотелите да падне на 13% от 23% и наесен на масата на преговорите да бъде поставен отново въпросът за облекчаване на дълговото бреме на страната.

Нейните задължения бяха "подстригани" със 107 милиарда евро за сметка на частните кредитори през 2012 година, а двата спасителни пакета, за които данъкоплатците от Еврозоната се бръкнаха от 2010 година насам, са на обща стойност 238 милиарда евро. В неделя партньорите на Атина прибавиха към офертата си финансиране от 15,5 милиарда евро, за за посрещне тя падежите на плащанията по дълга си до края на ноември. Комисията обяви, че е готова с еврофондове от 35 милиарда евро,  които да инвестира за възстановяване на растежа и заетостта на Гърция до 2020 година.

"Това, което е на масата, е предложение да се модернизира таблицата за заплащане в публичния сектор. А за частния сектор се разбрахме да преразгледаме практиките за колективно договаряне", каза Юнкер.

По-рано Комисията беше съобщила, че това е трябвало да стане с експертното участие на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Международната организация на труда.

"Няма никакви намаления на нивото на пенсиите в този пакет", каза Юнкер. "Даже гръцкото правителство е съгласно, че гръцката пенсионна система спешно се нуждае от по-нататъшна реформа, за да бъде устойчива ".

Кредиторите са искали правителството да отстрани стимулите за ранно пенсиониране и да премахне надбавки над най-малките пенсии, без това да отнема възможността за подпомагане на тези, които сега ги получават, по по-справедлив и целенасочен начин. Надбавките не са пенсии и може да ги получава всеки, чиято пенсия е под определено равнище и е правил вноски поне 15 години. Това според кредиторите води до големи изкривявания в пенсионната система и я оскъпява. 

Като допълнение институциите са приели гръцкото правителство да замести предлаганите от тях мерки в областта на пенсиите с алтернативни, стига да постигат същия фискален резултат.

След като Гърция оконателно отхвърли тези предложения и втората програма за нея е прекратена, правителството ѝ ще трябва да преговаря за трета програма по правилата на Европейския механизъм за стабилност, ако възнамерява да запази принадлежността на страната към Еврозоната, каза европейски представител близък до преговорите и пожеал анонимност.

Това означава то да се ангажира със сега отхвърлените реформи, а Еврозоната да оцени, че то отговаря на условията да спасистелно финансиране и след това да се постигне съгласие за неговия обем, времетраене и условия.

Институциите са поискали и съкращения, незасягащи джоба на населението - например на разходите за отбрана, които в Гърция са сред най-високите в Европа като дял от БВП, както и намаляване на преференциалните данъци за собствениците на кораби. Кредиторите са настоявали и за модернизация на публичната администрация, мерки против корупцията и независима и прозрачна данъчна администрация.

 

 

 

 

 

 

 

 
Жан-Клод Юнкер. Снимка БГНЕС

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова днес гърците да гласуват "за" предложението на кредиторите за спасяване на страната им от банкрут и от напускане на еврото на референдума в неделя. Той посочи недвусмислено, че те в крайна сметка ще избират да останат ли в Европа.

"Искам да призова гръцкия народ да гласува "да"," заяви Юнкер на специална пресконференция. "Ние наистина преместихма планини до последната минута, когато гръцките власти затвориха вратата. Така че нямам нови предложения днес". 

"Не" би означавало, независимо от финално поставения въпрос, ... че Гърция казва "не" на Европа", подчерта той.

По думите му е било лесно да се стигне до съгласие на на срещата на Еврогрупата миналата събота, която вместо това сложи край на програмата за Гърция след отказ на Атина повече да преговаря.

"Какво знае гръцкият народ за нашата гъвкавост и решимост да му помогнем? ...Мисля, че гръцкото правителство познава всички тези елементи и е препоръчително да каже истината на гръцкия народ, вместо да опростява собственото си послание до "не" за идната неделя. Всички граждани заслужават да знаят цялата история и истината и те трябва да знаят, че от наша страна вратата още е отворена", каза Юнкер.

Той обвини правителството на министър-председателя Алексис Ципрас, че е прекъснало преговорите едностранно „в най-лошия момент“ миналия петък, когато е оставало малко до взаимноприемлива сделка и неочаквано е обявило референдума.

Признавайки, че това е суверено право на всяко правителство, Юнкер каза, че се чувства "предаден", защото Ципрас не го е предупредил за намерението си по време на денонощните преговори, които течаха от сряда до петък в Брюксел, включително по време на последната среща на върха на ЕС.  

Управляващата партия СИРИЗА призова избирателите си да гласуват с "не" на предложенията, определяйки ги като "опит за изнудване". Но социологическите изследвания показват, че мнозинството от гърците предпочитат правителството им да ги приеме. В противен случай държавата им може в сряда сутрин да е фалирала и това да направи оставането ѝ в Еврозоната, а вероятно и в ЕС, невъзможно. 

Еврозоната и Международният валутен фонд прекратиха сегашната си програма за финансова помощ за Гърция, смятано от вторник и без нея правителството няма с какво да посрещне вноска от 1,6 милиарда евро към МВФ, чийто падеж е същият ден в полунощ.

Вчера Европейската централна банка замрази ликвидната подкрепа за гръцките банки на нивото ѝ от миналия петък, което прининуди властите да затворят банките и фондовата борса за седмица и да ограничат тегленето на пари от банкомати на 60 евро на карта на ден, без това да засяга чужденците. 

Гръцки фалит и изход от еврото, освен пазарно и финансово предизвикателство, би бил тежък удар за общата валута, която е въплъщение на ненакърнимостта и необратимостта на европейската интеграция.

Кажете, че искате в Европа

"Това е много важен момент за гръцкия народ и за народа на Европа. Време е гърците да си кажат думата и да формират съдбата си за това и за идните поколения. Време е гръцките политически лидери да поемат своята отговорност и да кажат на народа си какъв е истинският залог", каза Юнкер. "Аз никога няма да изоставя гръцкия народ и зная, че гръцкият народ не искат да изоставя Европа. Гърция е член на европейското семейство и аз искам това семейство да остане заедно".

Председателят на Комисията призова гърците да гласуват с "да" независимо от въпроса, който ще им бъде поставен и че той може да бъде променен през идните дни. Това по думите му би изпратило сигнал, че "Гърция иска да остане заедно с другите страни членки на Еврозоната и на Европейския съюз".

"Гърция е Европа, и Европа е Гърция", каза на гръцки Юнкер в края на речта си, която произнесе на френски, английски и немски.

"Чувствам се предаден"

Юнкер заяви, че "Европа на компромиса и на тези, които разбират другите е голямото дело на моя живот" и че неговата перспектива е Еврозоната да остане с 19-те си сегашни членки и да се разширява.

Той припомни думите на бившия френски президент Валери Жискар д'Eстен при присъединяването на Гърция към тогавашната деветчленна Европейска общност през 1981 година: е искам да видя Платон да играе във втора дивизия".

"Тази Европа на помирението, на компромиса, на едните, които искат да разберет другите, стана голямото дело на моя живот...една Европа, която е конвергентна точка на политическите воли, а не на съперничествата между националните егоизми", каза председателят на Комисията.

"В Еврозоната има 19 демокрации, не една срещу 19 и не 19 срещу една", каза Юнкер.ова не е игра на измамнически покер, в която един печели, а друг губи. Или всички печелим, или всички губим".

"Затова съм дълбоко огорчен и опечален от спектакъла, който беше даден на Европа последната събота. В една единствена нощ европейската съвест понесе страшен удар. Добрата воля се изпари, егоизмите, понякога тактическите и популистки игри взеха връх", добави той. "След всички усилия, които положих, след всички усилия на Комисията и на другите участващи институции, се чувствам малко предаден".

Председателят на Комисията каза, че гръцката страна е започнала първа да "драматизира" несъгласията и да говори за "ултиматум" и а "шантаж".

"Но кой постъпва така?", попита той. "Откъде идват обидите, заплахите?"

Юнкер посочи, че едностранното прекъсване на преговорите от Ципрас изразява желание "да се прави кампания ... като не се казва цялата истина".

"Да се противопоставя една демокрация на 18 други не е позиция, която подхожда на великата гръцка нация", заяви той.

Председателят на Комисията припомни икономическите усилия, положени от другите страни с програми за финансово оздравяване - Ирландия, Португалия, Испания, Кипър, Латвия - и политическата цена платена от техните правителства взели непопулярни, но нужни за излизане от кризата решения, както и това че държавите от еврото са отделили стотици милиарди евро от бюджетите си, за двете програми за подпомагане на Гърция, след като тя преди шест години си призна, че фалшифицирала статистиката за бюджетния дефицит и за дълга си. 

"За мене излизане на Гърция от Еврозоната никога не е било и няма да бъде опция", каза Юнкер. 

За преговорите и предложенията

Той припомни, че институциите са променили цялата процедура на преговорите според исканията на гръцката страна - не са се провеждали преговори в Атина (защото СИРИЗА приемаше за унижение представители на ЕС, ЕЦБ и МВФ да влизат в министерствата и да искат информация - б.а.); беше създадена т.нар. Брюкселска група с технически екипи на Гърция и на кредиторите, която замести предишната "тройка" от техни представители. Групата се е приспособила към "непрекъснато сменящи се" гръцки преговарящи; и най-сетне разговорите, пак както искаше правителството на Ципрас, бяха качени на по-високо политическо ниво от равнището на анонимните технократи в "тройката", посочи Юнкер.

"На моя екип и на самия мене никога не е липсвала решителност или търпение към гръцките предложения, които често закъсняваха или бяха нарочно променяни", каза той. 

Председателят на Комисията отхвърли гръцките твърдения, че обсъжданият пакет е предвиждал намаления на заплатите и на пенсиите и че не е предвиждал мерки на "глупав остеритет" (строги икономии - б.а.) , макар някои от тях да са болезнени в краткосрочен план. Икономиите, поискани от Гърция в него са били намалени с 12 милиарда евро в сравнение с преди и фискалните цели на правителството са били снижени. Така например то е трябвало тази тодина да постигне първичен бюджетен излишък от 1% от БВП вместо 4,5% от БВП и 3,5% от БВП през 2018 година.

В последното предложение към Гърция, преди екипът ѝ да напусне преговорите, кредиторите са направили отстъпки по два критични за правителството на Ципрас пункта - ДДС за хотелите да падне на 13% от 23% и наесен на масата на преговорите да бъде поставен отново въпросът за облекчаване на дълговото бреме на страната.

Нейните задължения бяха "подстригани" със 107 милиарда евро за сметка на частните кредитори през 2012 година, а двата спасителни пакета, за които данъкоплатците от Еврозоната се бръкнаха от 2010 година насам, са на обща стойност 238 милиарда евро. В неделя партньорите на Атина прибавиха към офертата си финансиране от 15,5 милиарда евро, за за посрещне тя падежите на плащанията по дълга си до края на ноември. Комисията обяви, че е готова с еврофондове от 35 милиарда евро,  които да инвестира за възстановяване на растежа и заетостта на Гърция до 2020 година.

"Това, което е на масата, е предложение да се модернизира таблицата за заплащане в публичния сектор. А за частния сектор се разбрахме да преразгледаме практиките за колективно договаряне", каза Юнкер.

По-рано Комисията беше съобщила, че това е трябвало да стане с експертното участие на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Международната организация на труда.

"Няма никакви намаления на нивото на пенсиите в този пакет", каза Юнкер. "Даже гръцкото правителство е съгласно, че гръцката пенсионна система спешно се нуждае от по-нататъшна реформа, за да бъде устойчива ".

Кредиторите са искали правителството да отстрани стимулите за ранно пенсиониране и да премахне надбавки над най-малките пенсии, без това да отнема възможността за подпомагане на тези, които сега ги получават, по по-справедлив и целенасочен начин. Надбавките не са пенсии и може да ги получава всеки, чиято пенсия е под определено равнище и е правил вноски поне 15 години. Това според кредиторите води до големи изкривявания в пенсионната система и я оскъпява. 

Като допълнение институциите са приели гръцкото правителство да замести предлаганите от тях мерки в областта на пенсиите с алтернативни, стига да постигат същия фискален резултат.

След като Гърция оконателно отхвърли тези предложения и втората програма за нея е прекратена, правителството ѝ ще трябва да преговаря за трета програма по правилата на Европейския механизъм за стабилност, ако възнамерява да запази принадлежността на страната към Еврозоната, каза европейски представител близък до преговорите и пожеал анонимност.

Това означава то да се ангажира със сега отхвърлените реформи, а Еврозоната да оцени, че то отговаря на условията да спасистелно финансиране и след това да се постигне съгласие за неговия обем, времетраене и условия.

Институциите са поискали и съкращения, незасягащи джоба на населението - например на разходите за отбрана, които в Гърция са сред най-високите в Европа като дял от БВП, както и намаляване на преференциалните данъци за собствениците на кораби. Кредиторите са настоявали и за модернизация на публичната администрация, мерки против корупцията и независима и прозрачна данъчна администрация.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Да, ама не.
Анонимен's picture
Анонимен

Те за хатъра на Ципрю ще дадат и последната си риза.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

дано спечели разумът

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?