Днес замъкът от ХVI век Алден Бизен в Белгия ще се превърне в арена на една от най-важните, макар и неофициални, битки за бъдещето на Европейския съюз. Държавните и правителствените ръководители се събират, за да обсъдят как да защитят блока от външна икономическа принуда и да „съживят“ единния пазар. Но зад кулисите на дипломатическата любезност се разгаря мащабна игра на прехвърляне на вина (blame game).

Брюксел срещу Столиците: Кой произвежда червената лента?

Според източници на Politico, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен влиза в срещата с остра защитна стратегия. Докато национални лидери като германския канцлер Фридрих Мерц и италианския премиер Джорджа Мелони обвиняват „брюкселската машина“ за задушаването на индустрията с регулации, Фон дер Лайен отвръща на удара.

В свои речи преди срещата тя подчерта, че именно националните бариери и „допълнителните пластове национално законодателство“ правят живота на бизнеса невъзможен. Примерът е почти комичен, но показателен: един камион може да превозва 44 тона по белгийските пътища, но само 40 тона по френските – законодателство за хармонизация отлежава в чекмеджетата вече две години.

Коалицията на „спирачките“: Мерц и Мелони

Новият „двигател“ на ЕС в лицето на германския канцлер Фридрих Мерц и министър-председателката на Итария Джорджа Мелони, подкрепени от белгийския премиер Барт де Вевер, настоява за „спирачка за спешни случаи“, която да пречи на Европейския парламент да налага нови административни тежести. Мерц беше пределно ясен в сряда вечерта:

„Борим се срещу машина, която работи и произвежда все нови и нови регулации... Тясното място са части от Комисията и Парламента“.

Анализаторът Давид Карета от La Matinale Européenne обаче отбелязва иронията в този дебат. Фон дер Лайен развесели евродепутатите в Страсбург, споменавайки, че някои страни членки все още изискват кореспонденция по факс за трансграничен пренос на отпадъци. Основният виновник за тази технологична регресия е родната ѝ Германия.

Какво е заложено на карта?

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в писмото си с покана към лидерите, подчертава, че укрепването на единния пазар е „неотложна стратегическа задача“. Основните теми включват:

  • противодействие на икономическата принуда: Европа трябва да бъде отворена за търговия, но без това да се бърка със слабост пред нелоялна конкуренция (визирайки Китай и САЩ);
  • съюз на спестяванията и инвестициите, тоест ускоряване на работата за мобилизиране на частен капитал;
  • намаляване на зависимостите - особено при критичните суровини и технологиите.

Прогнозата: Много шум, малко федерализъм

Въпреки амбициозното заглавие на документа „Мерц-Мелони-Де Вевер“, някои наблюдатели са скептични. Според икономисти, цитирани от Politico и La Matinale, предложенията се плъзгат по повърхността (опростяване на регулациите и търговски споразумения), вместо да атакуват дълбоките структурни проблеми.

Истинското задълбочаване на пазара изисква „федералистки избор“ и отнемане на власт от националните регулатори, които пазят от конкуренция своите „свещени крави“ – като италианските плажове или френските ски инструктори. Засега обаче изглежда, че лидерите в Алден Бизен са по-склонни да се споразумеят за „премахването на факса“, отколкото за мащабни общи инвестиции или истинска пазарна интеграция.

„Десетте ужасни бариери“ пред единния пазар на ЕС

Документ изготвен от европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар, французина Стефан Сежурне, обобщава най-големите пречки пред свободното движение на стоки, услуги и капитали, които националните правителства често поддържат, за да защитят местните си интереси. Той е изпратен до националните столици в края на миналата година и очертава секторите, в които бизнесът среща най-голяма съпротива:

1. Дискриминационни изисквания за пребиваване и квалификация: Много държави изискват специалисти (например ски инструктори, адвокати или инженери) да имат местен лиценз или адрес, за да практикуват, дори и да са сертифицирани в друга страна от ЕС.

2. Национални правила за етикетиране и опаковане: Използването на специфични национални лога или текстове върху продуктите пречи на една стока да бъде препродадена в съседна държава без скъпо преопаковане.

3. Пречки пред трансграничните услуги: Сложни административни процедури за компании, които искат да изпратят свои служители да работят по проект в друга страна членка (проблемът с т.нар. „командироване на работници“).

4. Местни бариери в търговията на дребно: Правила, които ограничават размера на магазините, тяхното местоположение или работно време, често с цел да се защитят малките местни търговци от конкуренцията на големи европейски вериги.

5. Разлики в стандартите за строителни продукти: Липсата на хармонизация при материалите (цимент, стомана, изолация) оскъпява строителните проекти и фрагментира пазара.

6. Тромави процедури за признаване на професионални квалификации: Въпреки европейските директиви, процесът по признаване на дипломи често отнема месеци и изисква излишен обем документация.

7. Липса на цифрови административни услуги: Случаят с „факса в Германия“ – изискването за хартиена кореспонденция вместо цифровизирани процедури за разрешителни.

8. Данъчна фрагментация: Различните национални правила за ДДС и корпоративни данъци остават една от най-големите тежести за малките и средните предприятия.

9. Ограничения при обществените поръчки: Местните власти често залагат критерии, които де факто изключват чуждестранни фирми, за да фаворизират „националните шампиони“.

10. Фрагментирани финансови услуги: Трудности при получаване на заем или застраховка в друга държава, което блокира създаването на истински Съюз на капиталовите пазари.

Защо това е важно?

Тези бариери не са „бюрокрация от Брюксел“, а политически избори на националните правителства. Сежурне настоява всяка държава да посочи „Шерпа за единния пазар“, който да следи за премахването на тези пречки, тъй като те струват на европейската икономика милиарди евро пропуснати ползи всяка година.