Дори да попитате юрист за Закона за физическите лица и мерките за подкрепа, той в 99% от случаите ще ви изгледа озадачено. Причината е, че такъв закон няма - само някой, разглеждащ редовно сайта на Министерство на правосъдието ще знае за този нов законопроект, който трябва да замести Закона за лицата и семейството, който в голяма степен вече е отменен.

Причината, твърдят в мотивите си специалистите на министерството, е че в България са настъпили коренни промени в обществено-икономическите отношения през последните 20 години, или, казано простичко, вече не е приемливо да изолираме, лишаваме от права и затваряме в клиники хората с умствени затруднения, деменции и психични разстройства.

Поводът всъщност са две дела, които губим в Страсбург - "Станев срещу България" и "Станков срещу България". Двама души, които осъждат държавата, тъй като е им е наложено запрещение, а то, дори и ограничено, води до нарушаване на основни права и свободи. Забележете, тези дела са факт години след като България е ратифицирала Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Съответно, след злополучния за България завършек на второто дело през 2012 г., през 2014 г. омбудсманът сезира Конституционният съд за чл. 5 от гореспоменатият Закон за физическите лица и семейството, който гласи:

"Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение."

КС обаче не го счита за противоконституционен. Но отбелязва, че законодателството трябва да се промени и прехвърля топката на Народното събрание. Така стигаме и до законопроекта.

Основната теза, срещу която е писан, се състои в следното - хората с умствени затруднения от какъвто и да е тип имат права, не трябва да бъдат изолирани от обществото, а вместо това трябва да получат подкрепа за упражняването на правата си, които не разбират в същата степен, в която хората без подобни увреждания.

Държавата трябва да определи процеса за получаване да подкрепа, да го регулира и да следи за справедливото му изпълняване. Идеята е прекрасна, изпълнението в законопроекта обаче куца.

Един от ключовите недостатъци е почти пълната липса на задължителната както правно, така и логически консултация с медицинско лице във всяка от стъпките. Органът по подкрепено вземане на решения, според чл. 8 от законопроекта, е кметът на общината или висш администратор в нея. Той трябва да води всичката важна документация в съответните регистри. И освен това може да поиска определяне на мерки за подкрепа.

Той не е единственият. Всъщност, това може да се извърши според чл. 15 от роднини по права линия, брат или сестра, съпруг, прокурор, или дори близък, "с когото е изградена доверителна връзка". Предполага се, че "доверителна връзка" се изисква и при роднините.

Какво обаче означава "мерки за подкрепа"? Пълнолетно лице, което изпитва сериозни затруднения да разбира естеството на своите решения и на последиците от тях при конкретни правни действия, може да бъде подкрепено от друго лице, които има този капацитет. Кой определя дали на едно подобни лице му е нужна подкрепа? Съдът. Трябва ли съдът да се консултира с медицинско лице по въпроса дали тази подкрепа е нужна? Не, законът не го задължава.

А какво все пак е "доверителна връзка"? Тази между подкрепящия и подкрепяния. Логично, и двамата трябва да осъзнават връзката, и двамата трябва да са съгласни, в естеството си това е вид договор. Тук обаче идва объркващата точка 2 от алинея 1, чл. 14:

2. връзката между подкрепящ и подкрепен има обективно траен характер

Защо объркваща? Защото договорът за подкрепено вземане на решение се сключва за срок до 2 години. Това ли е връзка от обективно траен характер? Или просто имаме особена дефиниция на роднинска връзка? Тя също е от обективно траен характер, дори би могъл да се определи като "вечен".

А какви всъщност за задълженията на подкрепящия? Той действа като тясноспециализиран адвокат, опростенчески казано. Длъжен е да информира, разяснява по достъпен начин подкрепяния, да го "подпомага" във вземането на решения, да следи за правилното и точно изпълняване на тези решения, и да пази конфиденциалност.

Подкрепящият е и този, който помага на подкрепения да "изразява" решенията си.

Той може да помага само за решения, описани в договора за подкрепено вземане на решения, и всъщност не е задължително да участва в което и да е правно решения на подкрепения, ако той не го поиска, освен ако обратното не е посочено в самия договор. Подкрепеният може по всяко време да прекрати договора.

Тук обаче логическия ред се счупва. Преди сключването на този договор, съдът преценява дали такъв е нужен, дали той е разяснен на желаещия подкрепа, дали той наистина я иска и дали има нужда от нея. Тоест, в момента, в който роднина, близък, кметът на общината или прокукор прати искова молба за подкрепа, съдът става подкрепящ, и може да реши дали лицето има нужда от такава и дали договорът е законосъобразен. Как точно съдът решава това, на базата на какво преценява нуждата, в закона не е посочено. Съдът не получава това право заради доверителна връзка, а просто защото така е разписано в закона.

Ако в договора пък е посочено, че подкрепеното лице не може да извършва правни действия самостоятелно, как може то да реши да прекрати договора, ако подкрепящият не желае това? Не е ясно.

Например - някой ваш роднина решава, че вие страдате от старческа деменция, и праща искова молба до съда. Съдията не е длъжен да се консултира със специалисти по този въпрос, макар да се предполага, че вашето състояние трябва да е установено от медицинско лице. Договорът може да определи, че вие нямате право да взимате самостоятелни решения, един недоброжелателен подкрепящ може да "изрази" всякакви ваши решения, и ето на - имаме фактически еквивалент на запрещението.

За което сме вече два пъти осъдени в Страсбург, нарушаваме международни конвенции, и за чието премахване всъщност е написан този проект.

Остава да се надяваме парламентарните комисии и народните представители да установят множеството недомислици в този законопроект преди да го гласуват.